Книга, определена от Зорница Христова като „домът, който можем да бъдем“. И още една книга, която едновременно ни връща в детството и ни праща в надвисналото като облак близко бъдеще. И трета – която ни изправя пред абсурдното, бруталното, чудовищното (наше ли?) настояще.
Свикнали сме да свързваме издателство Scribens най-вече с поезия. Но Стефан Иванов насочва вниманието ни към три книги с проза, споделящи усещането за изтъняваща реалност, в която въпреки всичко има място за уязвимост, нежност, катарзис.
Бързат влаковете на вечността, пак ще се напълнят, на миналото кръвоизливът започва да струи през шевовете на пролетните дрехи, излъчва се от...
Като тъмен орач из небесните краища. Като люлка, която отдавна е счупена. А детето е паднало нейде в реката. Сама като суша...
Рядко се случва (особено в България) писател да открие сродната си писателска душа и да го заяви публично. Точно на това ставаме свидетели в поредната рецензия на Антония Апостолова, която този път ни се разкрива и в амплоато си на автор.
Вече не се доверявам на хартията, лъжа я. Тя също се прави, че ме изслушва, но не ми вярва и тя. Свикнах...
Появява се и тази представа за рая: в куче или в лъв да се вселиш, защо не и в тигър като тебе,...