Честити Букви и Букъри!
Можех да започна по десетки други начини този бюлетин... Но в седмицата, която въпреки лавината от събития в политическия живот ще запомним с имената на Георги Господинов и Анджела Родел, удостоени с една от най-престижните световни литературни награди – Booker International, за романа „Времеубежище“, струва ми се, всички заслужаваме едно по-светло и ликуващо начало.
Преди месец пак на мен се падна честта да пиша седмичния бюлетин, когато „Времеубежище“ влезе в краткия списък номинации за наградата. Та в моменти като тези си мисля, че за малък език като нашия случилото се на церемонията в Лондон и целият път на Георги и Анджела до това отличие са знак за надежда. Надежда въпреки тревожната картина на образованието в България, въпреки заливащия ни фейк, въпреки оскотяването и чалгизацията в езика на медиите и политиката. Защото няма друго място освен добрата литература и литературния превод, където умиращите клетки в езика да получат нов заряд, да се превърнат в звезди и да озарят мислите ни, емоциите ни, делата ни, небесата ни, малките ни светове, да ни свържат със световете на другите.
В навечерието на 24 май, малко преди полунощ, всички, които се взирахме с очакване в екраните, напрегнато вслушани в леещата се оттам английска реч, изведнъж чухме думите, произнесени на български от Георги и Анджела, и се озовахме в „убежището“ на най-съкровеното, на онова, от което сме направени – градивата на езика ни, тайнствата на езика ни, чудото на езика ни. Сякаш се бяхме върнали у дома. А този иначе малък дом беше станал огромен – дом на света.
Затова още веднъж – да е честита наградата на Георги и Анджела! Да е честит езикът ни! И нека бъде убежище и дом, мост и свят.
Като контрапункт на радостния световъртеж, но отново под знака на 24 май, публикуваме есето на студентката от НБУ Милена Галунска „Книгите, от които се боим“. В него от първо лице е разказан трудният път на една млада читателка, основателно разочарована от образователната система и въпреки нея решена да продължи търсенето на смисъл сред страниците.
По този повод искам да обърна внимание и на още един литературно-езиков казус от седмицата, който избухна за кратко в социалните мрежи, но доведе до създаването на много важен текст от нашата езикова редакторка д-р Павлина Върбанова – „Апология на вулгаризмите“. Препоръчваме го на всички, които са подразнени от надигащата се вълна „хигиенисти“, размахали метли в езика, морализаторствайки най-вече на гърба на неукрепналите читателски навици и вкусове на най-младите.
В изминалите дни станахме свидетели и на проявите на един езиков гений с каскет и с пура в уста, доскоро забулен в мистериозния дим на недосегаемостта. Главният прокурор Иван Гешев драматично размаха оставка, после я скъса, после хаотично ни обясни как уж се „приплъзнал“, ама се „сгромолясал“, ама пък искал „достоен exit“, но за капак цитира Бенковски в своя „авторска“ адаптация, патетично ни увери, че не бяга, че ще се бие за България и българския народ, ама пък видиш ли – искал гаранции. Всяко от твърденията му може да стане повод за различни типове анализ – от лингвистичен и културологичен до психологически и политически.
В броя обаче ви предлагаме безкрайно интересния поглед на Светла Енчева, който улавя и коментира нещо на пръв поглед пренебрежимо – пушенето на пура по време на заседание на ВСС, жест в пълно противоречие със Закона за здравето. Знаем прословутата фраза на Фройд „Понякога пурата си е просто пура“, но в този случай не е така. Какво стои зад клиширания „фалически“ образ на властта и мачовщината, може да прочетете в „Главният прокурор в дима на безнаказаността“. За фон може да си пуснете и великото парче на Джони Кеш Folsom Prison Blues, в което героят затворник чува през дебелите стени преминаващия влак и си представя как there’s rich folks eatin’ in a fancy dining car / They’re probably drinkin’ coffee and smoking big cigars. Ясно е, че с детронирането на един Гешев „затворът“, в който всички сме натикани от вмафиячената ни държава, няма да се разпадне току-така. Но да спреш влака и да свалиш „нередовния“ пътник, пък бил той и пушач на пури, си е голям кеф.
И извън прокурорските трусове цялата държавна машина през последната седмица навлиза в силно турбулентна зона. Онова, което преди месец приличаше на танго (две стъпки напред, една назад) между ПП и ДБ, сега полека се превръща в кадрил (размяна на партньорите) между коалициите ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ. Все по-възможното ротационно правителство е плод на тежък компромис, който със сигурност ще предизвиква чест и неконтролируем рефлукс – както у самите участници в компромиса, така и у нас, избирателите. Единственото оправдание е неотложната нужда президентът „пацифист“ да бъде озаптен и въдворен на мястото си, докато му изтече проклетият мандат.
Всичко това много по-добре от мен го е казала Мария Спирова в личния си Facebook профил:
Ротационното правителство е лош вариант, дума да няма. Това е така по една проста причина – добър вариант липсва.
Същия политически кадрил, както и пробитите, но все още скачени съдове Борисов и Гешев обсъжда Емилия Милчева в „Дръж Гешев, за да кротува Борисов“.
Но извън актуалната динамика на събитията нека повторим, че основната причина евентуалното ротационно правителство да бъде преглътнато си остава заемането на категорична позиция по най-важната тема – подкрепа на Украйна до пълната капитулация на Русия. Подкрепа, която страните от Г-7 еднозначно и категорично заявиха преди броени дни на срещата в Хирошима.
А какво ще се случи с Русия след капитулацията ѝ, в която Александър Малинов не се съмнява, прочетете в текста му „Войната за Украйна е към края си. Започва войната за Русия“. На фокус са различни и все мрачни сценарии, някои от които изключително опасни за Европа и света. Анализирани са и възможните рискове за България, особено предвид настоящото ѝ хлъзгаво поведение на международната сцена.
Във времена, в които светът все повече заприличва на антиутопично място, в рубриката „На второ четене“ Стефан Иванов ни представя именно смразяваща антиутопия – романа „Живеещия“ на руската писателка и журналистка Анна Старобинец, определяна като „руската кралица на хоръра“.
В последните майски дни режисьорът Явор Гърдев развълнува до сълзи зрелостниците и преподавателите в Американския колеж в София с великолепна реч, в която ги призова да съхранят идентичността си на човеци. В този дух и ние изпращаме месец май с едно светло и жизнеутвърждаващо стихотворение на унгарския поет Петер Кантор, преведено от Мартин Христов. С което още веднъж потвърждаваме, че въпреки всички технологични бумове и изкуствени интелекти, в литературата, писана от човеци, продължава да има хляб. Хлябът на надеждата. Стига да пазим чисти водите, по които го пускаме.