Нека да съм по-щастлив – тя това иска.
Като в звездна лятна нощ жмичка.
Чепка грозде. Топка на точки. Не друго.
Само трябва да кимна послушно.
Може би така ще ти отива повече – казва.
Така, с раирана риза? Дали да откажа?
Какво да отговоря? Повече, несъмнено! –
казвам като крадец, хванат да свива
пакетче масло в магазина. А тя
сега изглежда така, сякаш е на опело.
Масло, масло! Какво иска от мене? Или не?
По-добре правителството да кълне!
Безумния свят, глух и сляп за чуждата болка!...
Нека да съм по-щастлив – това измолва.

(1997)
Петер Кантор
Превод от унгарски Мартин Христов


Петер Кантор (Будапеща, 1949–2021) е унгарски поет и преводач от английски и руски. Удостоен е с наградата „Атила Йожеф“ (1994) и Лавровия венец на Унгария (2007). Стиховете му са превеждани на множество езици. Поезията му се определя като „диалогична лирика“ (Ласло Дарваши), доколкото в поетиката си води задочен разговор с читателя.

Мартин Христов (Видин, 1966) е преводач от унгарски език, пресътворил на български творби на Ищван Бибо, Шандор Мараи, Геза Чат, Миклош Месьой, Дьорд Петри, Атила Бартиш и др. Основател и управител на издателство „Ерго“.


Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни