За здравето на българската демокрация е важно с чий мандат ще се състави следващото редовно правителство. Належащата необходимост от такова вече проличава в комуникацията между седемте политически сили в 48-мия парламент. Изглежда, че ГЕРБ са прежалили първия мандат, следователно надежди се възлагат на втория и третия, за който политици предизвестяват, че може да бъде връчен на партия „Български възход“, създадена от президентския човек Стефан Янев.

Винаги готов

Бившият бригаден генерал Янев отговаря в стила на военен – „Винаги готов!“ и за премиер, и за правителство. Тойвече не цитира Путин, а Кенеди, и дори е обект на ХЕЙТ (написано от него с главни букви), задето БВ е подкрепила изпращането на оръжие за Украйна. За няколко месеца се е трансформирал от русофил, за когото натовските войски са „чуждестранни“, в надежден евро-атлантик, комуто може да се повери управлението на България – за трети път, след като беше премиер в две поредни служебни правителства за седем месеца през 2021 г.

Управление начело с Янев едва ли ще се заеме с кадровите промени, извършени от четвъртия назначен от Радев кабинет – поне не с всички. Така и редовното правителство, ръководено от „Продължаваме промяната“, не смени шефовете на спецслужбите, поставени от третия служебен кабинет. Президентската хватка върху сектор „Сигурност“ не е вдигана.

Скоростта и размахът, с които четвъртият служебен кабинет изчегъртва назначенията на предшественика си –

правителството на ПП, са забележителни. Още в първите си дни направи това, което са вършили и останалите преди него – смени повечето областни управители и полицейски шефове по места. Но не му беше достатъчно – премина и към митниците и данъчните. Близо половината от тях, разкри „Свободна Европа“, са бивши кадри на армията, МВР, ДАНС и бившия репресивен апарат на комунистическата власт – Държавна сигурност. Към момента с нови ръководства са дирекции в министерства, агенции, комисии, държавни дружества и предприятия. „Подновен“ е мениджмънтът на АЕЦ „Козлодуй“ и „Булгаргаз“, както и на Агенция „Пътна инфраструктура“, след като обяви поръчка за поддръжка на пътища за 2,4 млрд. лв.

Кабинетът на Гълъб Донев подмени управата на Българската агенция по безопасност на храните, разкрила аферата на ГКПП „Капитан Андреево“ с частната лаборатория. Вкара двама нови членове в надзора на Българската банка за развитие, единият от които – Росен Карадимов – беше началник на кабинета на премиера на тройната коалиция Сергей Станишев, а името му се завъртя преди години в лобисткия скандал „Хохегер“. (Петер Хохегер стана известен, след като се разбра, че е лобирал за влизането на България в ЕС срещу хонорар от над 1,5 млн. евро по два договора от 2006 и 2008 г., подписани от кабинета „Станишев“.) Правителството на Донев отпушиназначения на консули и посланици, спрени от кабинета на Кирил Петков. „Капитал“ разнищи ударните смени на бордове на държавни предприятия, без конкурс, със статут на временно управляващи.

Освен до назначенията обаче, служебният кабинет се разпростря и до значими икономически и финансови решения.

Удължи до 2046 г. концесията на пристанище „Росенец“ в полза на „Лукойл Нефтохим Бургас“, договорът за която е бил сключен по време на първия мандат на Бойко Борисов като премиер. Направи го въпреки европейския регламент за ограничителни мерки за Русия заради войната в Украйна, забраняващ концесии на руснаци или руски компании, в т.ч. и на такива, които действат от името или в интерес на руснаци. С това действие обаче най-голямата частна компания в Русия получава изгодна концесия за две десетилетия напред и повишава шансовете си, ако продаде бизнеса, да спечели по-добра цена. Наред с това служебният кабинет се опита да издейства пробив в дерогацията, която ЕС даде на България, с възможността да продължи да ползва руски петрол до 2024 г. – поиска и износ на продукти, произведени с тази суровина. Европейската комисия отряза София.

Докъде

Докъде може и докъде не може да действа едно служебно правителство, назначено от президента? Правителството е с временен характер, казва Конституционният съд в известното си тълкувателно решение от 1992 г. – „предназначението му е да управлява текущите въпроси на вътрешната и външната политика на страната до провеждането на законодателни избори и съставянето на правителство от новоизбраното Народно събрание“. Управлява като редовно, но с ограничено време.

Спадат ли кадровите промени към „текущите въпроси“ е въпросът на въпросите.

Кабинетът не може да сключва международни договори, например за изтребители, тъй като те изискват одобрение от парламента. Но може да яхне метлата на уволненията и назначенията – и силният реваншизъм е отличителна черта на дейността на Донев и сие.

Първото служебно правителство на Румен Радев през 2017 г. начело с проф. Огнян Герджиков се придържаше основно към организирането на изборите. Макар че в един запис на разговор, публикуван от прокуратурата, хазартният бос Васил Божков казва как в първото му правителство на Радев „повече от половината бяха хора на Шиши“.

В ситуацията, в която е България – изправена пред почти сигурно краткотрайно съществуване на следващо редовно правителство, – президентските кадри най-вероятно ще се запазят. Така под конституционното определение за парламентарна република

ще има една неформална президентска република.

Вторият президентски кабинет, в който министри бяха настоящите лидери на ПП Кирил Петков и Асен Василев, също извърши промени в редица институции и държавни фирми – в името на премахване на модела на ГЕРБ.

Въпросът с правомощията на служебното правителство обаче не трябва да зависи от личността на Румен Радев или обвързаностите на Борисов. Ако нямаше служебно управление, кабинетът на ГЕРБ щеше да организира изборите през 2021 г. и кой знае какво щеше да се получи предвид известните през годините манипулации. Но проблемът с купуването на гласове и изборните фалшификации не следва да се обвързва с необходимостта от служебен кабинет – това е проблем за разрешаване от органите на реда и правосъдната система.

Когато изглеждаше, че Радев се бори срещу задкулисието и „мафията, вън“, смените имаха своето обществено оправдание – и одобрение. Но въпросът какво може и какво не може да извършва служебното правителство, изисква друг тип дискусии, изведени на платформата на върховенството на правото. Независимо че се назначава от единствената личност на национално ниво, избрана мажоритарно в България, то провежда кадрова политика, съгласувана единствено с (неизвестни) кръгове около държавния глава. И това няма нищо общо с демократичната легитимност.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоклип с обръщението на президента Румен Радев пред 48-мото НС на 19 октомври 2022 г.

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни