Има ли България президент на борда? Да произнесе слово на поклонението на Вежди Рашидов, да връчи отличия на офицери и да поздрави Сухопътните войски за празника им би могъл и актьор, повикан по заместване. 

Илияна Йотова спечели балотажа, за да върши същото. Когато е наложително да каже нещо извън протокола, настъпва антракт.

Йотова ли спечели, или Гюров загуби?
На президентския балотаж страхът от война победи обещанието за промяна. Емилия Милчева анализира как управляващите превърнаха мира в предизборно оръжие, защо Андрей Гюров не успя да наложи собствен дневен ред и какво политическо бъдеще очаква двамата кандидати след изборите.

От президента се очаква да задава на управляващите въпроси, които те предпочитат да подминат. За тази цел има вето, но понякога е достатъчно да вземе думата, докато решението още може да се промени. Йотова имаше такъв повод още в първите дни след балотажа, когато депутати от управляващата „Прогресивна България“ предложиха да орежат трудовите права за личните асистенти в Закона за личната помощ.

Мълча за майките

Миналата година Йотова имаше да каже доста повече. Като вицепрезидент тя обвини кабинета „Желязков“, че прокарва бюджета за 2026 г. без диалог и с „безпрецедентно арогантно отношение на властта“. И Георги Първанов навремето се намеси в дебата за бюджет 2005. Той предупреди, че може да наложи вето заради текстове, които променят правилата за интеграция на хората с увреждания. 

През 2020 г., когато изведоха майките от „Системата ни убива“ от парламента, Йотова попита защо председателката на 44-тото Народно събрание Цвета Караянчева не е отишла да разговаря с тях. Тя каза тогава, че на „Дондуков“ 2 гражданите могат да се срещнат с нея всеки ден. 

Шест години по-късно въпросът ѝ към Караянчева става въпрос към самата нея.

Проектът предвиждаше трудовите договори на личните асистенти да бъдат заменени с друг вид договори, да отпадне добавката за прослужено време, а заплащането им вече да не е обвързано с минималната заплата. За майките, които са лични асистенти на децата си, това означаваше да загубят трудови права именно за работата, която им позволява да се грижат за тях. Цинично прозвуча и коментарът от „Прогресивна България“, че така им освобождават възможност да работят на още едно място.

Майките обявиха готовност за протест и на 13 ноември, три дни след внасянето на проекта, управляващите го оттеглиха. През тези три дни от „Дондуков“ 2 не се чу нито една дума от първата жена, заела президентския пост, а също майка и баба.

Имаме си президентка. Съвсем
Светла Енчева коментира избора на първата жена президент на България. Йотова дължи възможността да заеме този пост на борбата за равноправие, но не е защитавала особено правата на жените. А след 10 години в сянката на Румен Радев тепърва ще трябва да доказва политическата си самостоятелност.

Съвсем различна беше Йотова по време на кампанията. „Първата ни задача е да се погрижим за най-бедните и уязвимите“, каза тя в Перник шест дни преди първия тур. 

За личната помощ Йотова замълча, а преди това замълча и за смъртта по пътищата. Единственото, което направи след тежката верижна катастрофа на магистрала „Тракия“, в която живота си загубиха 13 души, а десетки пострадаха, беше да прекъсне участието си в Парижкия форум за мир и да изрази съболезнования. 

Какво поиска от институциите, които отговарят за безопасността по пътищата? Нищо – защото за това се иска да заемеш позиция, но изглежда, че Илияна Йотова не се осмелява да надигне глас пред управляващите от партия „Прогресивна България“, подкрепила я за президентския пост. 

Проговори за кратко

На 16 ноември в Пномпен, където представляваше България на Срещата на върха на франкофонията, Йотова представи изводите от дискусия за предотвратяването и уреждането на конфликти. Същия ден в българската изключителна икономическа зона беше ударен товарният кораб BETUL 8, пълен с украинска пшеница, а след него и газовоз. От „Демократична България“ преброиха седем потопени плавателни съда в изключителната икономическа зона на България и настояха Йотова да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). 

Патриоти за мъртвите – страхливци за живите
Два кораба потънаха край България, а на повърхността изплува фактът, че пак не знаем какво е станало. Докато институциите внимателно подбират условното наклонение и каканижат с „да биха били..., щяхме и ние...“, миналото напомня, че руските следи у нас не са нито нови, нито малко. От Емилия Милчева.

След честването на празника на Сухопътните войски край Гургулят на 19 ноември Йотова обясни пред журналисти защо няма да свика отново КСНС за Черно море. Според нея първо трябва да се изпълнят решенията от заседанието на 7 октомври. Като свършена работа тя посочи срещата на министрите на отбраната на България, Румъния и Турция и изтъкна дейността на общата противоминна група, чиито задачи вече включват и спасителни операции. 

За останалите мерки Йотова каза, че очаква правителството и парламентарното мнозинство да ги изпълнят в следващите дни. Готова е да изслуша мотивите на опозицията, но досега е чула призива ѝ само през медиите и не е получила официално писмо.

В същия ден и премиерът Румен Радев призова шестте черноморски държави да се договорят за спиране на атаките срещу цивилни кораби. Йотова отиде по-далеч и заговори за мораториум върху бойните действия в целия басейн. А как България ще пази корабите дотогава? Няма как, разбра се от отговора на министър-председателя:

И аз искам да унищожаваме дроновете, но няма как към момента по чисто военнотехнически причини.

След като в изборната нощ президентката каза, че българите са избрали мира, можеше от висотата на позицията си да попита какво става с разследването за произхода на дроновете. Защото дори руският президент Путин призна, че Кремъл стои зад атаките с безпилотни летателни апарати, но не и българските управляващи.

Те започнаха да удрят нашите танкери в Черно море. В отговор, както всички знаят, ние започнахме да действаме по същия начин. 

Попитана как евентуални доказателства за руски произход на дроновете биха се отразили на отношенията с Москва, Йотова обясни, че според нея Русия не се опитва да превърне България в част от войната. Тези разсъждения не носят особена полза на екипажите, които трябва да знаят кой се грижи за тяхната сигурност при плаването през вътрешното море. Черно море вече е опасен търговски маршрут, а през неговите пристанища минава около 14% от зърното, превозвано по море в света, по оценка на международната корабоплавателна асоциация BIMCO от август 2026 г. 

Страдателният залог на генерал-премиера
„Онзи-който-не-бива-да-се-назовава“ продължава да потапя кораби в Черно море. Междувременно Румъния сваля дронове и укрепва отбраната си, а ние търсим доказателства и призоваваме безадресно за мораториуми. Колко струва снишаването, когато войната вече е на брега ни? От Емилия Милчева.

Ами Комисията по досиетата?

За КСНС за ударите в Черно море Йотова каза, че не е получила официално писмо. По друг въпрос обаче президентката е сред адресатите на отворено писмо. Над сто общественици поискаха от премиера Румен Радев да оттегли проекта за закриване на Комисията по досиетата и изпратиха копие до Йотова и до председателката на Народното събрание. А над 4500 души са подписали онлайн петицията със същото искане. 

Проектът прехвърля функциите на Комисията към Държавна агенция „Архиви“. Сред публикуваните становища от общественото обсъждане няма нито едно в подкрепа на закриването. Къде стои президентката по въпроса? Може да вземе думата още сега, докато има шанс проектът да бъде оттеглен. Но тя е избрала сурово да мълчи.

Проектът за закриване на Комисията по досиетата тръгна от параграф 8 на бюджет 2026, който Йотова обнародва през юли. Това е обяснение за мълчанието, защото на практика е съучаствала в затварянето на архивите на бившите тайни служби. 

Когато парламентът приеме бюджет 2027, Йотова ще трябва да реши дали да подпише указа за обнародването му, или да го върне за ново обсъждане. От ГЕРБ вече предупредиха, че ще поискат вето, ако държавните разходи за догодина бъдат приети в този си вид. 

От юли България е в процедура при прекомерен дефицит, а в бюджет 2027 кабинетът на Радев залага дефицит от 4,2% от БВП на начислена основа и иска да поеме до 8,6 млрд. евро нов дълг. Това означава, че държавата планира бюджетен дефицит над допустимите по европейските правила 3% от БВП, въпреки че вече е под наблюдението на Европейската комисия и трябва да предприема мерки за ограничаването му. През 2013 г. президентът Росен Плевнелиев върна текстове от актуализацията на бюджета и поиска кабинетът „Орешарски“ да каже за какво ще похарчи новия дълг. 

От обяснения на вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев стана ясно, че около 2,1 млрд. евро са нужни за погасяване на стари задължения с настъпващ падеж. Йотова има какво да попита кабинета на Радев – за какво е предвиден останалият ресурс в година на местни избори. 

По какви критерии кабинетът ще определя кои общински проекти да финансира и кога да плати по тях? Отговорът на този въпрос се чака от регионалния министър Иван Шишков, чието министерство ще разполага с 2,51 млрд. евро, а проектите (и кметовете) се пресяват чрез обиколките по инициативата „Регионите говорят“.

Пак по време на кампанията Илияна Йотова говореше за „синхрон между институциите и за взаимен коректив“. Тя е избрала да бъде президентският статист на Радев.

На 31 декември микрофонът ще е неин. Дотогава може да зададе поне един въпрос на управляващите.

„Тоест“ се издържа от читателски дарения

Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.

Подкрепете ни