Дали не е по-добре да закрием българските спецслужби, а управляващите да получават оперативна информация и анализи през криптирана мрежа от някоя или няколко партньорски служби? Струва си да се помисли за това.

Например докато нашите народни представители бяха уверявани, че пълномащабен военен конфликт не се очаква, защото Русия няма да нападне Украйна, американските разузнавателни агенции са анализирали събраната информация и са били прозорливи, докладвайки точно обратното. САЩ сигнализираха, че Русия ще нахлуе в Украйна, въпреки че режимът в Москва отричаше. Американският президент Джо Байдън предупреди публично съюзниците от Алианса още на 11 февруари, 13 дни преди началото на руската агресия, и настоя американските граждани да напуснат Украйна в следващите 48 часа. Ако българските служби не са успели да анализират информацията от партньорите, да бяха взели предвид откритите източници на информация – Байдън говори именно защото е получил информация от американската разузнавателна общност.

Големият въпрос тук е не защо българските служби не са познали, а къде са Русия и нейният авторитарен режим във фокуса на тяхната работа, кои са приоритетите на разузнавателните агенции на държава, която допреди три-четири десетилетия е била част от икономически и военен блок на Москва, колко голямо е недоверието на партньорските служби към българските и какво да се направи, за да бъде премахнато.

Какво да си помислим за тези служби,

когато шефовете им уверяват народните представители, че Русия няма да нападне Украйна, а това се случва след броени дни? (Като в оня виц, в който попитали радио „Ереван“ ще има ли нова световна война, а радиото отговорило: „Няма да има война, но ще има такава борба за мир, че камък върху камък няма да остане.“) Когато допуснаха диверсии в български военни заводи, съвпадащи с посещения на агенти на ГРУ в България. Когато избягваха да направят връзката между отравянето на оръжейния търговец и производител Емилиян Гебрев и отровения с „новичок“ полковник Скрипал във Великобритания…

Когато тези спецслужби не спряха теглене на милиони кеш, предназначени за магистрала „Хемус“, въпреки че са получили сигнали от банката, на чиито гишета се носят пачките. Когато същите тези спецслужби преди години са получили сигнал от чужбина, че банкерът Цветан Василев и Корпоративна търговска банка (вече в небитието) са заподозрени за пране на пари, поискаха справка от НАП и съобщиха на партньорските служби, че няма такова нещо. Когато изобщо проспаха заплахата, която представлява тази банка за финансовата, а оттам – и за националната сигурност. Когато тези спецслужби се сещат да разпитат някого като Делян Пеевски едва след като името му се появи в досиетата „Пандора“ – международно разследване за скрити офшорни сметки на политици и бизнесмени. Когато тези спецслужби са допуснали чрез т.нар. златни паспорти в България да влязат лица, чието пребиваване е недопустимо от гледна точка на политиката за национална сигурност…

Списъкът е много дълъг. След всички пробиви в системата на националната сигурност, които не са били предотвратени от спецслужбите,

съществуването им е трудно защитимо пред българските данъкоплатци.

Тези пробойни костваха милиарди на България – защо тогава да даваме стотина милиона годишно (над 140 млн. лв. за 2022 г.) за разходите на службите? А и те не понесоха никаква отговорност – нито за грешната прогноза за Украйна, нито за всички останали „пропуски“.

Каква е работата на специалните служби – на външното разузнаване, контраразузнаването, военното разузнаване? Политическата неутралност, обективността и безпристрастността са основни принципи в тяхната работа, изведени в закон. Извън закона обаче те изпълняват политически поръчки и събират информация, която се използва не по предназначение и в частна, а може би и в нечия друга изгода.

Съгласно Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ тя е „специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност“. Съгласно Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ тя е пряко подчинена на МС, а нейната работа е „защита на националната сигурност и интересите на Република България, свързани с националната сигурност; информационно-аналитичното осигуряване за предотвратяване, разкриване и противодействие на вреди в областта на националната сигурност, външната политика, икономиката и защитата на конституционно установения ред; осъществяване съдействие на органите […] за реализиране приоритетите на Република България в областта на националната сигурност, външната политика, икономиката и защитата на конституционно установения ред“. E, след като тези агенции са към правителството,

защо ръководствата им са назначени от президента Радев чрез служебния му кабинет?

Политиките по защита на националната сигурност, съответно и задачите, се определят от Министерския съвет, не от държавния глава. Работата на службите е да допринасят за успеха на политическата война, която понякога се налага да водят лидерите на правителството, за тактиката и стратегията, чрез които да се печелят изгодни за държавата позиции – било в областта на енергетиката или срещу хибридната пропаганда, която ерозира европейските демокрации и възхвалява моделите на автократично управление.

Когато съпредседателите на „Демократична България“ Христо Иванов и ген. Атанас Атанасов отново поставиха на дневен ред проблема за ефективността на спецслужбите, никой от останалите трима партньори в управляващата коалиция не ги подкрепи. Замълчаха от „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, БСП. Атанасов дори се усъмни дали с информацията, която службите предоставят, не подхлъзват премиера. Наскоро по БНТ, коментирайки радикално променената ситуация, в която се намират България и светът след руската агресия, Иванов заяви:

Искаме да видим ясен план как (службите – б.р.) ще приведат своя капацитет в състояние на адекватност на тази ситуация. Как ще се изчистим от руските влияния, включително в самата система за сигурност. […] Искаме да разберем кои са руските партньори отвътре.

Докато партньорите в коалицията начело с „Продължаваме промяната“ и премиера Кирил Петков пазят назначенията на президента Радев, едва ли е възможно да се очаква такъв план. Но Петков отстрани министъра на отбраната Стефан Янев заради неговите позиции, които се разминаваха с евро-атлантическата принадлежност на България. А като служебен премиер именно неговият подпис стои под предложенията за настоящия шеф на ДАНС Пламен Тончев, който от началник на териториалните звена на ДАНС във Враца и Кюстендил оглави контраразузнаването, на Антоан Гечев, който, допреди да стане шеф на ДАР, беше заместник-директор на военното разузнаване (Служба „Военна информация“).

Разбира се, селекцията на тези хора не е направена от Янев, а най-вероятно от президента и някои негови близки съветници. Така към настоящия момент и в безпрецедентната ситуация, в която се променя целият глобален ред,

сектор сигурност е овладян от държавния глава.

Но България е парламентарна република и отговорността за националната сигурност носи правителството, следователно то има право на свои кадрови решения. А докато премиерът Кирил Петков и правителството съберат смелост за това, спецслужбите може и да не предоставят оперативна информация. Или да я докладват само на президента.

Заглавна снимка: Victor / Unsplash