Ако ни отнемат свободата на словото, неми и мълчаливи, ние ще можем да бъдем водени като овце на заколение.

Джордж Вашингтон

Изглежда, че достигнахме преломен момент за българската демокрация. В последните седмици посегателствата над журналистиката и свободата на словото са повече от очевидни. А само през последните няколко дни се струпа нова тревожна поредица новини.

„Нова телевизия“ уволни Миролюба Бенатова и Генка Шикерова. Върховната касационна прокуратура извършва проверка на журналистите и създатели на „Биволъ“ Асен Йорданов и Атанас Чобанов по очевидно фалшив сигнал. А Специализираната прокуратура реши през седмицата да навести офис на фирма на Иво Прокопиев, съиздател на „Капитал“ и „Дневник“, като преди това се обадили на придворните си медийни глашатаи да им светят с видеокамери.

Къде сме в класациите за свобода на словото, вече няма никакво значение. Този лавинообразен натиск върху медиите е симптом единствено на стремежа у нас да не остане нито слово, нито свобода.


В такава атмосфера се провеждат конкурсите за нови генерални директори на БНТ и БНР. Предопределен ли е резултатът, особено предвид факта, че обществените медии у нас водят класацията по доверие, оповестена през седмицата от Института за изследване на журналистиката на „Ройтерс“? Каква е ситуацията в обществените и в частните медии в България? По тези въпроси Венелина Попова разговаря с доц. Георги Лозанов – медиен експерт и бивш член и председател на Съвета за електронни медии.


Темата за субсидиите на партиите продължава да е във фокуса на общественото внимание. На това е посветен и вътрешнополитическият коментар на Емилия Милчева „Парите и политиката“. Тя се опасява, че дебатът за финансовите правила за партиите в Германия се е водил 20 години, а у нас изглежда, че ще приключи „след няколкоседмични ожесточени словесни престрелки с решение на парламентарното мнозинство“.


Миналата събота ви приканихме да разгледате изложбата „Фотоевидънс“, която до 11 юли трябваше да бъде показана на оградите на няколко столични училища. Със съжаление научихме, че в последния момент едно от тях – НМУ „Любомир Пипков“ – отказа да приеме снимките на оградата си.

Това е повод да се запитаме: върши ли ни работа бягството от реалността? И всъщност предпазваме ли някого с липсата на кураж и готовност за разговор по важните теми на съвремието ни? Прочетете текста на Зорница Христова „Ограда от света“.


В четвъртък Холандия зае категорична позиция против започването на преговори с Албания за членството на страната в Европейския съюз. Причините са проблемите с организираната престъпност и корупцията. В тази връзка Александър Детев обобщава за читателите на „Тоест“ как Албания стигна дотук след края на комунистическия режим, в анализа „Албания в сянката на корупцията и наркотрафика“.


Продължаваме с поредния (и последен) репортаж от остров Лесбос. Този път темата е свързана с уважението към смъртта и историите на тези (често безименни) бежанци, които никога няма да изминат пътя до Европа, и за жестокостта да се смята, че нечия смърт е маловажна. Прочетете текста на Десислава Микова „Лесбос: Смъртта по пътя към Европа“.


И накрая нека завършим с една важна тема. Вчера, 14 юни, беше Световният ден на кръводарителя. По този повод Люба Гъркова разговаря с лекари, доброволци, редовни кръводарители, а под прикритие – и с продавачи на кръв на черния пазар. Прочетете обзорната ѝ статия, за да разберете повече за проблемите на кръводаряването в България, за дефицита на кръв в болничните заведения, за активистката дейност на неправителствени организации и Facebook групи, както и защо е важно да даряваме кръв – освен че можем да спасим нечий живот, има и здравни ползи лично за нас като дарители.

Приятно четене!