Анастас Търпанов е пловдивски фотограф, който работи на свободна практика. Той е участвал в изложби в България и има награда от World Press Photo. Разказва визуални истории от различни точки на света. Светла Енчева разговаря с него по повод снимките му на наводнените карловски села, и по-специално тези на ромската махала в село Слатина, които предизвикаха силен обществен отзвук.


Каква беше мотивацията Ви да отидете в наводнените села в Карловско?

В петък сутринта (на 2 септември – б.р.) моята жена ме събуди рано и каза, че е гледала новините и че има наводнения в карловските села, което е близо до нас в Пловдив. Отдавна се интересувам от социална и документална фотография и когато разбрах за това, просто си казах, че трябва да отида и да снимам какво се случва. Отначало не знаех какво е, какъв е мащабът, какво ще заваря. Но знаех, че трябва да отида там и да видя на място. Оказах се в село Каравелово по обед, точно когато падна мостът, който беше в посока село Богдан.

И видяхте падането на моста?

Да, частично го видях. Бяха затворили пътя, петдесетина метра преди реката районът беше отцепен от полицията и „Гражданска защита“.

Полина и Иван Нанкови преминават през остатъците от улицата пред дома си с помощта на съседи в село Каравелово. Цялата им спасена покъщнина е с тях © Анастас Търпанов
Полина и Иван Нанкови преминават през остатъците от улицата пред дома си с помощта на съседи в село Каравелово. Цялата им спасена покъщнина е с тях © Анастас Търпанов
Село Каравелово отвисоко © Анастас Търпанов
Село Каравелово отвисоко © Анастас Търпанов
Село Богдан отвисоко 5 дни след наводнението © Анастас Търпанов
Село Богдан отвисоко 5 дни след наводнението © Анастас Търпанов
Къща в село Каравелово © Анастас Търпанов
Къща в село Каравелово © Анастас Търпанов
Къщи в село Каравелово с блокиран път към дворовете им от довлачените трупи от реката. Разделение и разграничаване на имотите не съществува © Анастас Търпанов
Къщи в село Каравелово с блокиран път към дворовете им от довлачените трупи от реката. Разделение и разграничаване на имотите не съществува © Анастас Търпанов
Село Каравелово © Анастас Търпанов
Село Каравелово © Анастас Търпанов
Вратата към стадиона в село Каравелово © Анастас Търпанов
Вратата към стадиона в село Каравелово © Анастас Търпанов
Село Богдан © Анастас Търпанов
Село Богдан © Анастас Търпанов
Смачкан автомобил в село Каравелово © Анастас Търпанов
Смачкан автомобил в село Каравелово © Анастас Търпанов

Снимките, които публикувате в социалните мрежи, имат силен отзвук и провокират много хора да помогнат. Това ли е една от целите да бъдете там?

Разбира се, това е една от целите, но не единствената. Все пак ми се искаше да споделя това, което съм видял. Не съм го споделял точно с конкретна цел. Просто реших, че това трябва да се види и трябва да се знае. Защото когато отидох в петък на обед, имаше само един телевизионен екип. И честно казано, малко се изненадах. Очаквах да е препълнено с медии отвсякъде, но се оказа, че в петък темата нямаше почти никакво покритие в новините.

Освен да снимате на място, какво друго правите там?

Почти само снимам. Ако мога да помогна с нещо, помагам. В събота помагах на един възрастен човек, който едвам ходеше, да го върна вкъщи. Все още нямаше никаква организация, нямаше доброволци, нямаше кой да помага, та помагах малко на възрастните хора. На секретарката на читалището в село Каравелово ѝ стана лошо, докато си говорехме, и ходих да ѝ купя лекарства. Ако някой има нужда от помощ, отзовавам се веднага, но фотографската ми работа ми пречи да хвана лопатата и цял ден да рина кал, както правят повечето доброволци.

Нямах предвид конкретно ринене на кал. Доколкото имам впечатление, Вие се занимавате в голяма степен и с организиране на помощ, съзнателно или не.

Организационната дейност се случи след последните снимки от ромската махала в село Слатина. Четири-пет пъти ходих само до селата Каравелово и Богдан. Накрая исках да отида и в Слатина. И когато отидох, заварих доста тежка ситуация в ромската махала. Хората там са изолирани и реално за тях нямаше никаква помощ.

След като публикувах във Facebook снимките оттам, много хора започнаха да ми пишат. Искаха да ми пращат пари на личната сметка, за да купувам храна, материали за децата, дрехи, искаха да пращат дрехи на моя адрес. Оказах се неподготвен в тази ситуация, не очаквах такова нещо. И се наложи да направим една координационна група с други хора, които също помагат, за да можем да съгласуваме действията си на място и да има специален пункт, откъдето да минават нещата, които да стигат до местните. Утре ще пристигна на терен и ще има работа на място. Пак отивам в село Слатина.

Село Каравелово, заснето с дрон © Анастас Търпанов
Село Каравелово, заснето с дрон © Анастас Търпанов
Вълко Шопов, съпруг на секретарката на Народно читалище „Пробуда 1899“ в Каравелово, разчиства сцената, която е пострадала от наводнението © Анастас Търпанов
Вълко Шопов, съпруг на секретарката на Народно читалище „Пробуда 1899“ в Каравелово, разчиства сцената, която е пострадала от наводнението © Анастас Търпанов
Читалището в с. Каравелово, Карловско © Анастас Търпанов
Читалището в с. Каравелово, Карловско © Анастас Търпанов
Читалището в с. Каравелово, Карловско © Анастас Търпанов
Читалището в с. Каравелово, Карловско © Анастас Търпанов
Читалището в с. Каравелово, Карловско © Анастас Търпанов
Читалището в с. Каравелово, Карловско © Анастас Търпанов

Как стигнахте до ромската махала в Слатина – знаехте, че я има, и искахте да я видите, или попаднахте на нея?

Знаех от колега, че я има и че обитателите ѝ са доста изолирани, и исках да отида да проверя какво е положението. Очаквах, че то няма да е много наред и хората ще са откъснати, както масово се случва при нас в България. Оказа се дори по-зле, отколкото очаквах.

Защо го очаквахте? Как си обяснявате липсата на помощ точно в ромската махала?

Честно казано, нямам някакво конкретно обяснение, но според мен това е отражение на действителността в нашата държава. У нас ромите са изолирани, да не използвам думата сегрегирани, отделени от другите. И те живеят в паралелна реалност. Когато отидох там, те ми казаха: „Българите помагат на българи.“ Това ми казаха те. И мисля, че в голяма степен са прави да имат такава гледна точка.

Не знам, нямам обяснение. Може би за част от хората, които искат да помогнат, този проблем не е видим. Другите просто не ги интересува. Защото и негативни коментари видях. Опитвам се да ги игнорирам и да гледам позитивно. Искахме, каквото можем, да направим.

Кои хора не ги интересува?

Ами масово. Масово българското население не се интересува от ромските общности.

Какво се промени в Слатина, откакто сигнализирахте за ситуацията там, освен постъпленията по сметки и изпращането на помощ?

Досега само веднъж съм стигнал до село Слатина. Не знам какво се е променило, скоро ще разбера повече. Утре ми предстои да отида, да видя и най-вече да говоря с хората, да разбера те какво мислят. Но знам, че имаше доста голям отзвук. Много се направи за тези хора и това ще продължи в следващите дни и седмици.

По Ваши впечатления що за хора доброволстват в наводнените села? Има ли някакви конкретни типажи?

Много интересно е, че видях всякакъв тип доброволци. От деца и млади хора до възрастни, близки и приятели на засегнатите, както и напълно непознати от цяла България. Най-интересното за мен беше, че на места видях доброволци от очевидно противоположни краища на политическия спектър и с противоположни интереси, които бяха събрани на едно място. Те работеха заедно и нямаше проблеми. Просто всички бяха отдадени на каузата.

Много се изненадах, защото, честно казано, от страна на държавата видях голям хаос. Видях, че са неподготвени, че са несериозни, некоординирани и хаотични. Оказа се, че координационните центрове в общините по места бяха по-лошо организирани от доброволческите организации. Доброволците сами се оправяха, сами се организираха, ходеха, питаха, намираха, действаха, работеха всички заедно. И реално такова нещо в такъв мащаб и така самоорганизирано и координирано виждам за първи път в България. Останах силно впечатлен.

Къща в село Богдан © Анастас Търпанов
Къща в село Богдан © Анастас Търпанов
Къща в село Богдан © Анастас Търпанов
Къща в село Богдан © Анастас Търпанов
Пламена Керезова помага за почистването на къщата на прабаба ѝ в село Богдан © Анастас Търпанов
Пламена Керезова помага за почистването на къщата на прабаба ѝ в село Богдан © Анастас Търпанов
Къща в село Богдан с нарушена конструкция © Анастас Търпанов
Къща в село Богдан с нарушена конструкция © Анастас Търпанов
Къща в село Каравелово © Анастас Търпанов
Къща в село Каравелово © Анастас Търпанов
Мартин и Иван Балтови помагат в разчистването на къщата на баба им © Анастас Търпанов
Мартин и Иван Балтови помагат в разчистването на къщата на баба им © Анастас Търпанов
Иван Нечков наблюдава останалото от покъщнината в дневната на къщата му © Анастас Търпанов
Иван Нечков наблюдава останалото от покъщнината в дневната на къщата му © Анастас Търпанов
Всичката покъщнина от домовете на хората, която не може да се спаси, се събира и извозва на регламентирано място извън село Богдан © Анастас Търпанов
Всичката покъщнина от домовете на хората, която не може да се спаси, се събира и извозва на регламентирано място извън село Богдан © Анастас Търпанов

Неусетно преминахме към следващия ми въпрос – как оценявате ролята на институциите в справянето с щетите от наводнението?

Много слаба, много слаба. Държавната машина, не знам дали заради бюрокрация, или нещо друго, ми се видя мудна. Видях, че представителите на институциите на място имат желание да помогнат и че са искрени, не е някаква преструвка, но просто… много трудно действат. И много мудно. Но смятам, че ние нямаме опит в това. Системата за ранното предизвестяване според мен е нищо, счупена е. Две трети от помощта в селата е благодарение на доброволците.

Чудя се – имаше военни, които помагаха на места в селата. Според мен държавата можеше да прати 10 000 военни. Колко полицаи има в цяла България? Можеха да пратят 1000–2000 полицаи. Както и други професионалисти, които да работят на място с машините. Ето, днес по новините казаха, че държавата праща още 400 военни да помагат. Десет дни след наводнението. Не че военните на място не помагаха много. Просто 200–300 души ми се вижда смешна бройка, при условие че в почивните дни се събираха по над 1000 доброволци.

Какво бихте посъветвали да направят хората, които искат да помогнат за възстановяването на засегнатите села – било с жива сила, продукти, финансови средства или друго?

Не съм много сигурен какво точно мога да ги посъветвам. Някои споделиха, че нямат възможност да присъстват, някои не са в България, други не са в подходящо здравословно състояние за физическа работа и искат да даряват пари. Съветът ми е, ако се даряват пари, те да се предоставят директно на засегнатите – или на място, или чрез организации, които работят на място.

Аз лично не бих съветвал хората да даряват на сметките на общината, защото нейни представители казаха, че ще ги използват за инфраструктурни проекти. И не се знае после каква част от тези пари ще стигне директно до засегнатите.

Иначе, който иска да помага с работна ръка – според мен ще има работа и занапред. Повечето къщи в селата са изчистени основно, но работа ще има. Основният проблем към момента е, че доброволците се събират в почивните дни, защото през седмицата повечето са на работа. И в делничните дни се получават дупки, а после – голямо струпване на хора. Но който има желание, ще намери начин да помогне под каквато и да е форма.

Дом в село Каравелово. Всичко по-скъпо, което би могло да се спаси, е прибрано, за да не бъде откраднато © Анастас Търпанов
Дом в село Каравелово. Всичко по-скъпо, което би могло да се спаси, е прибрано, за да не бъде откраднато © Анастас Търпанов
Реката, която е отнела всичко на хората, в момента се използва за почистване и спасяване на останалата покъщнина, докато е прекъснато водоподаването в засегнатите села © Анастас Търпанов
Реката, която е отнела всичко на хората, в момента се използва за почистване и спасяване на останалата покъщнина, докато е прекъснато водоподаването в засегнатите села © Анастас Търпанов
Село Каравелово © Анастас Търпанов
Село Каравелово © Анастас Търпанов
Пена Нечкова в двора на къщата си в село Каравелово © Анастас Търпанов
Пена Нечкова в двора на къщата си в село Каравелово © Анастас Търпанов
Къща с частично разрушена стена и основи в село Богдан © Анастас Търпанов
Къща с частично разрушена стена и основи в село Богдан © Анастас Търпанов
Къща с нарушена стена и фасада в село Богдан © Анастас Търпанов
Къща с нарушена стена и фасада в село Богдан © Анастас Търпанов
Марин Найденов изрива кал и тиня от къщата си в село Каравелово © Анастас Търпанов
Марин Найденов изрива кал и тиня от къщата си в село Каравелово © Анастас Търпанов

Така стигнахме до следващия ми въпрос – какво е по-добре да не правят тези, които искат да помогнат?

Това, което казах преди малко. Лично моят съвет е да не се дарява на общинските сметки, защото не се знае какво ще бъде разпределението и влагането на парите. Казаха, че ще възстановяват мостове, ще оправят… Но това според мен не би трябвало да се прави с пари от дарения, а от бюджета на държавата и местната власт. По-скоро да се дарява на организации или на лица, които са на терен, за да стигне до хората. Няма значение дали под формата на храни, продукти, мебели, електроуреди. Просто да стигне директно до хората.

Има ли още нещо, от което жителите на засегнатите села имат нужда, но за което не се говори много?

Едно от нещата, което изскочи от разговорите ми и което нито съм видял, нито чел някъде, е, че голяма част от хората се нуждаят от психологическа помощ. Някои са уплашени. Някои от местните, с които говорих, ми казаха, че не могат да спят, будят се, не се чувстват комфортно, не искат да се връщат да живеят по къщите си. И това във всичките села са доста домакинства, стотици домакинства са засегнати. Не знам дали някой е помислил за това.

Тук пак трябва да дойде държавата, защото има нужда от по-стабилен ресурс – да се обходят тези хора, да се говори и да се мисли какво може да се направи за тях. Но бих посъветвал всеки, който има възможност, да отиде, дори да не може да работи, да си поговори с хората. Доста от тях имат нужда просто да си поговорят и да си споделят. При част от посещенията ми с часове не съм снимал, защото просто си говорех с хората. И те искаха да си кажат проблемите и притесненията.

Заглавна снимка: 30-годишният Марин Нанков изчаква нивото на водата да спадне, за да влезе в дома си в село Каравелово. По време на наводнението в къщата са били съпругата му и двегодишната им дъщеря, които са евакуирани през тавана от аварийно-спасителните служби © Анастас Търпанов