В следващите два месеца всичко е избори – работата на парламента, действията на служебното правителство, комуникацията на президента Румен Радев и подновените му участия в заседанията на Европейския съвет в Брюксел, акциите на службите, МВР и антикорупционната комисия.

Единствено Конституционният съд (КС) не участва в тази какофония, но със сигурност ще допринесе, тъй като се очаква решението му по конституционните промени, оспорени от Радев и от две партии – „Възраждане“ и „Има такъв народ“. Каквото и да е то, също ще влезе в предизборна употреба от едната или от другата страна. 

Дори и истини да чуем, ще имаме едно наум, че това все пак е рекламната пауза, 

коментира по БНР социологът Първан Симеонов, директор на „Галъп интернешънъл болкан“.

Каквито и истини да се чуят в следващите седмици, до една ще са закъснели. Партньорите в доскорошното управляващо мнозинство – ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, са разделени и изпокарани. А политолози пробват с хипотези за формулата на властта след юнските предсрочни парламентарни избори и европейския вот – ще преговарят ли отново трите формации за съвместно управление и изобщо кой ще преговаря, възможно ли е да има трети различен или дори четвърти… Тази седмица лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира, че „в едно парламентарно мнозинство [в 50-тия парламент – б.а.] трябва да има по-широка палитра на подкрепа“.

Анализите и прогнозите оформят три опции:

  • всичко ще е както преди; дори и да има промяна в числеността на парламентарните групи, ще е незначителна;
  • нищо няма да е както преди, защото съотношението на силите ще е силно променено, което ще промени и договорките и разпределението на властта;
  • няма време за нов силен играч на политическата сцена – да се разбира, че евентуалният президентски проект ще прескочи и този вот.

Едно наум за парламента

В 49-тия парламент, който ще работи още месец, се раждат единствено временни комисии, които депутатите ще използват в предизборната кампания. Тези формирования ще произведат единствено послания за предизборна агитация и пропаганда. Времето няма да им стигне, за да проучат задълбочено проблема, заради който е формирана съответната комисия, а депутатите получават допълнителни средства върху възнагражденията си. 

Народните представители дори не са приключили работата в създадени по-рано други шест временни комисии – за сигурността на машинното гласуване; за защита на правата на психично болните пациенти и изготвяне на законодателни промени, които да ги гарантират; за сделката между „Булгаргаз“ и турската държавна компания „Боташ“; за аферата „Нотариуса“, за дейността на Глеб Мишин, едно от главните действащи лица в престъпни схеми за придобиване на българско гражданство.

Единствената комисия, върху която са се съсредоточили управляващите, е за Нотариуса. При изслушването си тази седмица обаче вътрешният министър Калин Стоянов отново е отказал да съобщи/потвърди вече известния факт, че убитият дилър на правосъдие Мартин Божанов – Нотариуса е бил доверено лице и сътрудник на МВР. (Информацията обяви във Facebook журналистът от Антикорупционния фонд Николай Стайков, както и името на човека, вербувал го през 2005 г. – Виктор Младенов от Трето РПУ в София, „извършвал множество нерегламентирани справки в базите данни на МВР по отношение на лица, оперативно интересни за Нотариуса, включително за свидетели срещу него“.)

Да не забравяме и временната комисия, която разследваше полицейското насилие на протеста срещу БФС и чиято работа официално приключи в средата на март, но липсват заключенията. 

Сега тази бройка се попълва с нови три комисии, гласувани в полунощ на трети срещу четвърти април, всички със срок на действие от месец. Едната, предложена от ИТН, е за проучване на корупционни практики в Агенция „Митници“ и евентуалната роля на министъра на финансите Асен Василев в тях. Комисията ще бъде оглавена от Тошко Йорданов от ИТН. За другите две председатели така и не бяха избрани – преди всяко тяхно заседание председателят на парламента ще решава кой да ги ръководи. 

Най-много парламентарно време отнеха дискусиите и гласуването на предложена от ПП–ДБ комисия за изчезналата пътна карта за реализацията и преминаването на газопровода „Турски поток“ през България (разширение на газопреносната мрежа, под каквото име е известен проектът). Документът описва етапите на изпълнение на тръбопровода, който транзитира природен газ за Сърбия, Австрия и Унгария. Вероятно копие на пътната карта се появи в кореспонденция от хакнатата от украинци поща на Евгений Зобин, помощник на високопоставения руски политик Александър Бабаков. Бившата министърка на енергетиката Теменужка Петкова (ГЕРБ), подписала пътната карта през 2017 г. заедно с шефа на „Газпром“ Алексей Милер, отговори така на въпроса на ПП–ДБ къде е оригиналът: 

Пътната карта ви е предоставена по времето на управлението на Кирил Петков, от ДАНС ви е предоставено копие.

Третата комисия е за необходимостта от дерогацията на „Лукойл“ и ефекта върху потребителите и режима в Русия. 

Наред с комисиите обаче парламентът прие безпрецедентно решение, с което на практика забрани на финансовия министър в оставка Асен Василев да харчи пари от бюджета, освен за пенсии, заплати, неотложни социални плащания и падежиращи плащания по държавния дълг – до назначаване на служебно правителство. Предложението на ГЕРБ–СДС и ДПС e поредното, с което парламентът „трича“, по определението на ClubZ, Василев, когото ще задължи да изплати по 75 лв. за великденски добавки на над 500 000 пенсионери с пенсия до линията на бедност от 526 лв. Идеята е пак на ГЕРБ и ДПС. 

Приемайки друго предложение на ГЕРБ, депутатите задължиха Министерството на финансите да внесе до края на март 1 млрд. лв. във фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Решение, което правителството в оставка даде на КС с мотива, че плащането е трябвало да бъде записано в Закона за държавния бюджет. На КС е дадено и ограничението, наложено на финансовия министър, да прави разходи извън тези, които му разреши парламентът.

Ще бъде чудо, ако 49-тият парламент свърши и друга работа, освен предизборната агитация, в оставащия му не повече от месец. Например да приеме законопроекта за еврото, който мина обществено обсъждане и е важен в контекста на целта за присъединяване към еврозоната през 2025 г.

Пътната карта за „Турски поток“ vs. дерогацията за „Лукойл“

Дискусиите по създаването на комисиите се превърнаха в предизборен диспут. Нито една от двете политически сили не предложи създаването им, когато се „сглобяваха“. Сега Венко Сабрутев от ПП гръмовно пита от трибуната: „Кой и колко открадна от изграждането на „Турски поток“? Кой позволи българската енергетика да бъде поета на управление от Москва? Нямам търпение да ви видя физиономиите, когато пратиме [sic!] документа на прокуратурата“, предизвиквайки отговори в същия натюрел от ГЕРБ. 

На 6 март с колегите сме задали въпрос към енергийния министър дали пътната карта, показана на обществото и изкарана от хакнат имейл на сътрудник на руски депутат, е истинската пътна карта и е била в Енергийното министерство. Питали сме като народни представители къде е пътната карта, имаше и разследване на ДАНС. Отговорът на самото министерство е, че самото министерство не е убедено каква е пътната карта и откъде е,

каза депутатът от ПП–ДБ Ивайло Мирчев. От ГЕРБ–СДС не им останаха длъжни.

Разликата между на „Лукойл“ дерогацията и „Булгартрансгаз“ е една основна. Единият проект генерира печалба, генерира приходи. Другият проект – точно обратното, пълни гушата на така наречения „омразен режим“ на Путин,

заяви народният представител Александър Ненков.

Според бившата енергийна министърка Теменужка Петкова, настояща депутатка от ГЕРБ–СДС, има паметна записка за проекта в ДАНС и всеки журналист можел да я поиска. От предоставените на Mediapool.bg данни от „Булгартрансгаз“ става ясно, че от пускането в експлоатация на продължението на „Турски поток“ през българска територия приходите от резервирани капацитети и пренесени количества природен газ са 1,308 млрд. лв. Тоест съоръжението, построено, за да бъде заобиколена Украйна като основна страна за транзита на руски газ, е изплатило над половината от направената от „Булгартрансгаз“ инвестиция. (От 1 януари 2025 г. Киев спира транзита на руски газ през своя територия и „Турски поток“ през България е един от двата варианта за доставки на синьо гориво за Централна Европа заедно с „Ямал“ през Германия.)

Две наум, три наум

Какъвто и да е съставът на служебното правителство с премиер председателя на Сметната палата Димитър Главчев, който излиза в неплатен отпуск, несъмнено ГЕРБ ще има влияние в него. Преди да бъде избран начело на държавните одитори, Главчев беше председател на Контролната комисия на ГЕРБ, депутат от ГЕРБ в няколко парламента и за кратко председател на Народното събрание. Своята кариера и съответстващата ѝ тежест в обществото той дължи на партията, направила толкова много за него. 

Макар да обеща на президента Радев неутрални и равно отдалечени експерти за министри, самият той не минава за такъв. Но въпреки че е невидима за обществото, комуникацията му с държавния глава, а защо не и с Бойко Борисов, със сигурност не престава, за да няма сътресения при указа за назначаване на служебния кабинет.

Служебният кабинет на Димитър Главчев, освен с наклон към ГЕРБ, се оказа и с реверанс към президента. Людмила Петкова – вицепремиер и министър на финансите, експерт с дълъг опит, свързват я с ДПС. Калин Стоянов – министър на вътрешните работи, най-спорното име в този кабинет, предизвикало остра реакция в ПП–ДБ. Виолета Коритарова – министър на регионалното развитие и благоустройството, оглавила Агенцията по геодезия, картография и кадастър в третия кабинет на ГЕРБ. 

Ивайло Иванов, който е избран за министър на труда и социалната политика, също е кадър на ГЕРБ. Министърът на отбраната Атанас Запрянов досега беше заместник-министър. Министърът на външните работи Ивайло Ценов е бил 15 години консул на България във Виена. За министър на правосъдието обаче е избран заместник на Борислав Сарафов – Мария Павлова.
Министър на образованието остава проф. Галин Цоков, един от хората, за които премиерът в оставка Николай Денков каза, че е бил номинация на ГЕРБ.

Министър на здравеопазването е Галя Кондева, изпълнителна директорка на болницата по хематология. За министър на културата Главчев връща министър от служебните кабинети на президента – Найден Тодоров. Министър на околната среда и водите става един от заместник-министрите – Петър Димитров. Министър на земеделието остава Кирил Вътев. Георги Гвоздейков също запазва поста си като министър на транспорта, заради което ще бъде изключен от ПП.

За министър на иновациите и растежа е избран дългогодишният председател на Комисията за защита на конкуренцията Петко Николов, а за министър на иновациите и растежа – Росен Карадимов, до момента председател на надзора на Българска банка за развитие. Карадимов е свързван с новото ляво, което се опитват да изградят отцепници от БСП. Шефът на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов става министър на енергетиката, за министър на електронното управление е избран Валентин Мундров, който и по време на преговорите за ротация беше предложен от ГЕРБ за позицията, а сега е заместник-министър. За министър на туризма е предложен шоуменът и продуцент Евтим Милошев, а за министър на младежта и спорта – Георги Глушков, първият българин, играл в NBA.

Прегрупирането на политическата сцена между доскорошни яростни противници, които създават временни съюзи, вече не изненадва никого. Интересите на първо място.

ПП–ДБ пак се фокусират върху отколешния си политически враг – ДПС и санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски, обявявайки, че съпредседателят на ДПС е в основата на дирижирана атака срещу тях, при която са задействани всички „бухалки“. (Все пак с ГЕРБ ще търсят обща платформа след изборите през юни.) Съпредседателят на ДБ Христо Иванов повтори, че разривът при ротацията е настъпил, тъй като Пеевски не е получил исканото. А премиерът в оставка Николай Денков определи посочения от Доган за лидер на ДПС така:

Делян Пеевски в момента е най-голямото зло, което се случва в България.

Четвърт век по-рано тогавашният премиер Иван Костов каза същото за Ахмед Доган: „Доган е проклятието на България.“

В антракта между две правителства

Шумната акция на ДАНС със 72-часовото задържане на назначената преди месец и половина шефка на Агенция „Митници“ Петя Банкова и заместника ѝ Людмил Маринов се състоя в антракта между две правителства – кабинета в оставка на Николай Денков и служебния с премиер Димитър Главчев. Банкова вече е с повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група, действала от 2022 г. и занимавала се с търговия с влияние, подкупи и контрабанда. 

Публикуваната на сайта на Агенция „Митници“ нейна биография е постна – съдържа данни за образованието, но не и за конкретните длъжности и институции, в които е работила през годините, освен споменатата ДАНС, но без уточняване на периода. (Кадър на ДАНС – Плевен е и Маринов, когото тя е довела в агенцията.) Завършила е Академията на МВР, право в Югозападния университет и докторантура в УНИБИТ, т.нар. Библиотекарски институт – визитка, която повече подхожда за кадър на ГЕРБ или ДПС. Банкова няма опит в Агенция „Митници“, където Асен Василев я назначава първо за заместник-директор, а от края на февруари т.г. и за директор.

Медиите веднага припомниха, че нейният брат Стефан Банков оглавяваше „частната ДАТО“ на бившите вече главни прокурори Сотир Цацаров и Иван Гешев и беше началник на „Вътрешна сигурност“ на МВР. Разследващият сайт BIRD припомня, че той беше уволнен от вътрешния министър Бойко Рашков заради масовите подслушвания на протестите през 2020 г. Съдът обаче го върна, а въпреки че МВР обжалва, после „забрави“ да плати държавната такса от 70 лв. и така делото беше прекратено.

Сега Банков е прокурорски помощник на Сотир Цацаров, който след мандата си на главен прокурор и работата като председател на КПКОНПИ се върна във Върховната касационна прокуратура. В повечето публикации се споменава една и съща информация – че братът и сестрата не поддържат връзка помежду си, без източник за тези подробности.

Назначението на Банкова бе в момент, в който Асен Василев изненадващо обяви сливане на Агенция „Митници“ и НАП – инициатива, която не присъства в одобрената управленска програма на правителството до края на 2024 г. Стъпки в посока на реално сливане не бяха предприети, освен кадрови смени. 

Една версия срещу друга версия

Банкова е задържана заедно с други шестима, а версиите са различни. Управляващите и тя самата казват, че акцията е заради нейната добра работа срещу контрабандните канали, контактите с международни партньори и силно увеличените приходи (за последното не са предоставени данни, а и тя е на поста малко повече от месец). Изтъква се и заловена наскоро пратка от 180 кг кокаин в хладилен контейнер с банани на пристанище Бургас – по сигнал от австрийските служби. 

На тези твърдения се противопоставя разследването, което се води срещу организирана престъпна група за контрабанда, пране на пари, подкуп и длъжностни престъпления, започнато в условията на неотложност. В медии се появява контролирана информация от разследването, например че висш полицай е станал анонимен свидетел по делото срещу шефа на Агенция „Митници“, промъкват се и данни за контрабанда на цигари в големи количества. Все още обаче няма официални изявления от МВР, ДАНС и КПКОНПИ, за чиято първа жертва се обяви Банкова.

„Както знаете, в момента на ГКПП „Капитан Андреево“ има служители на САЩ и това е изцяло по моя инициатива и по тяхна партньорска инициатива“, заяви пред журналисти Петя Банкова преди задържането ѝ. В пост в социалните мрежи бивш заместник-министър на финансите с ресор митници – Георги Кадиев, заяви, че става въпрос за един-единствен служител на САЩ, изпратен на пристанище Бургас.

Цялата информация за акцията срещу Петя Банкова е оскъдна – къде е истината и дали става въпрос за реална битка срещу контрабанда, или за опит за овладяване от кръгове, чиито интереси са нарушени, обществото няма как да прецени. Фактът, че се прави точно сега, показва предизборни усилия. А поради липса на разбирателство в управлявалата доскоро сглобка ПП–ДБ пък не успяха да наложат искането си за смяна на шефовете на служби, назначени при служебното управление на президента. Според ГЕРБ и ДПС те работели чудесно.

Предизборната кампания започна и гражданите са облъчвани с истини, полуистини и откровени лъжи. На изпроводяк премиерът в оставка най-сетне каза и кои са министрите в правителството, предложени от ГЕРБ чрез Мария Габриел. Това са министърът на културата Кръстьо Кръстев, на образованието – Галин Цоков, на иновациите и растежа – Милена Стойчева и на туризма – Зарица Динкова. 

Изглежда, че вътрешният министър Калин Стоянов и министърът на електронното управление Александър Йоловски са се „обърнали“ на другата страна по време на 9-те месеца. А след като ПП–ДБ поискаха оставката на Стоянов, той е в открит конфликт с тях и дори обяви как съпредседателят на ПП Кирил Петков поискал от него да назначи Кирил Ценкин за шеф на предизборния щаб. (Служителят на НСО Ценкин стана зам.-министър на вътрешните работи по предложение на Петков.) 

Всичко е избори.

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни