Не знам дали тече разместване на политическите пластове у нас, както понякога компетентно твърдят онези анализатори, които се появяват по телевизията в момент, когато събитията не трябва да се наричат с истинските им имена. Със сигурност обаче тече подмяна на дневния ред. Дали тя е умишлена, или е в резултат на нечий махмурлук – няма особено значение.

Цяла седмица българската общественост се занимава с това, че телевизията на Волен Сидеров спря да излъчва, за което той – партийният лидер, част от управлението – обвини… управлението. След показания черен екран шефът на „Атака“ започна да „обнародва“ слайдове, обвинявайки Валери Симеонов, че е джендър и соросоид. Разбира се, Симеонов пък поиска оставката на Сидеров и така крепителите на властта… продължиха да я крепят, създавайки димна завеса от скандали.

Няма никакво значение как се обиждат Сидеров и Симеонов. Всичко е стабилно. Ще договорят я едни пари, я едни места в партийни листи и всичко ще е наред. Междувременно, докато тече този изключително несъстоятелен скандал, напомнящ на препирня между умопомрачени, започва бюджетната процедура за идната година. Естествено – защо такава суха тема да е в окото на медиите, като може да има нещо „вкусно“. Защо да не се говори за нелепите изказвания на Симеонов за „кресливи майки“ на „уж болни деца“, вместо наистина властта да разговаря с хора, които се нуждаят от държавата. Вместо това уж министри (впрочем съвсем кресливи) ни занимават с несъстоятелни спорове по също толкова уж медии.

Ето, тази седмица бившата водеща на „Нова телевизия“ Анна Цолова обяви за първи път публично след свалянето ѝ от екран, че не тя е избрала момента, в който да напусне сутрешния блок на медията. Разбира се, подобно софистицирано изказване само подсказва какви клаузи има в договора си, но някак това съобщение премина през информационния поток набързо, а за символа му почти никой не говори. Вместо това – да спасяваме живите журналисти. Преди седмица ожалвахме мъртва водеща, докато течаха предположения, че тя я убита заради работата си – течеше и възмущение. Но щом стана ясно, че е по-вероятно да е убита, задето е жена… някак възмущението спихна.

Точно както спихна и еднодневното възмущение, че пиарът на Министерството на отбраната открито лее реч на омраза. И никой от уж държавата не се вълнува от „кресливата“ администрация (по Валери Симеонов).

Впрочем уж държавата пропусна и едно изследване на Евробарометър, според което спада одобрението на българите към Европейския съюз, въпреки че все още нивата са позитивни. Уж властта не намира спихващото доверие в Брюксел за проблем. Защото вероятно може да ползва тази нагласа при следващия мониторингов доклад за състоянието на съдебната система у нас.

А като споменахме съдебна система: прокурор, обвиняван в насилие над дете, става шеф на спецпрокуратурата. Найс, а?

Колкото до заниманията на политическата класа у нас през изминалата седмица (извън „патриотичната“ истерия): парламентът обсъди вота на недоверие, който БСП поиска за провал на управлението в политиката на здравеопазването. И всички партии (и управляващите) дружно признаха здравния погром. Вотът обаче няма да мине. Вероятно се разчита на факта, че бавно и полека избирателите ще измират поради липса на адекватно здравеопазване. Или поне недоволните от него….

Иначе, президентът Радев пи чай с английската кралица. Борисов отвърна с поредица от снимки с европейски лидери във Facebook. На това всичко му се вика „лайк“ дипломация.

И вместо край: пишем „Локо София“.

Всичко от рубриката „Вместо новини“

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни