Има ли шанс женското здраве да излезе от периферията на медицината, без да потъне в маркетинг лабиринта, в който на милиони жени по света ежесекундно се продават милиони неща, които, освен че са по-скъпи просто защото са „женски“, понякога са и напълно излишни? От Надежда Цекулова.
Съществен елемент в преживяването на играчите, но и в самата логика на игровия разказ, представлява музиката. Игромислещите разсъждават как тя участва в постигането на наративния резонанс или дисонанс. И още – пред какви илюзии, ограничения и възможности ни изправя играта.
Светла Енчева с паралел между два нашумели случая, в които са намесени деца. В единия ги намесиха от „голяма загриженост“, но без реална нужда, институциите и политиците, а в другия пак институциите и политиците си затварят очите за истинския проблем – насилие над малко дете от учителката му.
Не са много хората, които в днешно време имат куража и възможността да се посветят на нещата, които наистина харесват да правят. Ина Иванова ни среща с един от тях – Любо от Ratio, за когото мисленето е приключение, а диалозите (по Платон) – основата на социалната тъкан.
Социалистическото наследство на домовете на деца тегне и днес, когато тези институции са вече уж закрити. Евгения Тонева разказва защо дехуманизиращите нагласи, порядки и стигмата продължават да се възпроизвеждат.
Не просто любовна история, а приключенски роман(с) на двама творци на свобода в един разделен свят. Запознайте се със Снежа и Франц чрез разговора на Стефан Иванов с режисьора Светослав Драганов.
Как изглежда „елегантната“ видеоигра според „игромислещите“? Вътрешно хармонизирана, нетърпяща излишества и... чаровна. На всичкото отгоре такова съвършенство далеч невинаги изисква зашеметяващи технически средства.