Езикът може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в същността си е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно – на порции.
„В евро или в левА?“ – ще ви попитат в магазина и отговорът ще е лесен. Друго е обаче, когато новата валута стъпи здраво на страницата и нахлуе в изреченията ни, списъците ни, таблиците ни. Тогава, о, Боже на правописа, викаме на помощ твоя наместник на земята – Павлина Върбанова.
Мършляци, боклуци, папуняци, запъртъци... Богат е речникът с обиди на българските политици. В тази поредна „порция език" Павлина Върбанова вещо маринова и шпикова любезно предоставения от г-н Байрам Байрам мършляк-мръшляк.
С Павлина Върбанова дори и темата за пунктуацията се превръща в касов екшън, в който територията на изречението се охранява от полицейски патрулки, а запетаите, дегизирани като гранични полицаи, щъкат напред-назад и сакън да не побутнете някоя граница... Бой през ръцете!
Артистичната употреба на главни букви в текста е позволена само на поетите (вж. например Емили Дикинсън). За всички останали си има строги правила и те са различни в различните езици. Павлина Върбанова ни ги припомня с помощта на запомнящи се примери.
Павлина Върбанова знае „Как се пише?“, а Георги Караманев разказва „Дигитални истории“ за изкуствения интелект. И двамата имат опит като редактори на български език, а Георги – и на JavaScript. Но как се пише според самия ИИ и може ли той да ни е полезен в ролята на редактор?
Една грубовата българска пословица гласи, че кучето скача според тоягата. Е, и с ИИ е така. Не знаем за тоягата, но ако Павлина Върбанова и Георги Караманев го обучават системно, сигурни сме, че скоро ще печели състезания по грамотност. В стихоплетението вече го видяхме... Важи!
„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!“, започва едно от най-цитираните писма, писани някога на български. Възможно ли е днес такова обръщение, ярко обагрено от звателния падеж? И дали Петър (от заглавието) не ни чува, или пък просто се скатава? Павлина Върбанова знае най-добре.