Езикът може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в същността си е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно – на порции.
„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!“, започва едно от най-цитираните писма, писани някога на български. Възможно ли е днес такова обръщение, ярко обагрено от звателния падеж? И дали Петър (от заглавието) не ни чува, или пък просто се скатава? Павлина Върбанова знае най-добре.
Тъй като всички тук сме „бенефициенти“ на „експертизата“ на Павлина Върбанова, нека ви кажем, че този път определено ни е вдигнала мерника! Паронимите, които ни сервира в априлската порция език, са доста жилави и неведнъж са ни вкарвали в грешка.
Броени дни след Сирни Заговезни и Прошка иде време да се простим с някои граматични представи и категоризации, с които сме свикнали както с егенето си. И добре че Павлина Върбанова честичко проверява БЕРОН, за да научим и ние какво се пише дори и на най-личното ни местоимение – скъпоценното ни АЗ.
Тази седмица Павлина Върбанова ни сервира любимата порция език в пленарна(та) зала, но само за да ни демонстрира как всъщност истинските езикови гурмета никога не са напускали Макондо. Добър апетит и непротивонечленувайте.
Написахте ли писмо на Дядо Коледа? А картички на роднини и приятели от близо и далеч? Ако още не сте, прочетете статията на Павлина Върбанова, за да избегнете дебнещите ви предпразнични грешки. Сега вече Коледата е коригирана и е време за едно греяно вино. Наздраве!
Ще е суперуникално, ако си даваме по-ясна сметка за вървежните думи, които мятаме в комуналната пералня до пълното им обезцветяване. А синонимният речник е мегаяко четиво (дори когато е само в главата ни). Още една епична порция език, поднесена ни от култовата Павлина Върбанова.
Кой, кого или какво? Който, когото или каквото? Понякога се загубваме в изречението, а навигацията ни из синтактичните дебри „забива“. На правилата ли да вярваме, или на интуицията си? Или на Павлина Върбанова, която отново дава ценни съвети.