В емблематичната си колонка „Ходене по буквите“, започната още през 2008 г. във в-к „Култура“, Марин Бодаков ни представяше нови литературни заглавия и питаше с какво точно тези книги ни променят. В началото на 2020 г. той я пренесе в „Тоест“. Вярваме, че е важно тази рубрика да продължи. От човек до човек, с нова книга в ръка. От края на 2021 г. по буквите тръгна Зорница Христова.
Как изглежда „отечеството ни любезно“ отвън, очуднено, по Шкловски? И възможна ли е все още постмодерната игра, експеримент, мистификация в литературата? Зорница Христова разсъждава по тези въпроси през новите книги на Димитър Кенаров и Кирил Мерджански.
В безкрайния сезон на безпаметността или на подменената памет Зорница Христова ни препоръчва три книги за живата, сетивна, биографична памет, която през литературата се опитва да опази истината, да съхрани идеята за истина и истинност.
Книга, определена от Зорница Христова като „домът, който можем да бъдем“. И още една книга, която едновременно ни връща в детството и ни праща в надвисналото като облак близко бъдеще. И трета – която ни изправя пред абсурдното, бруталното, чудовищното (наше ли?) настояще.
Дългоочакваната стихосбирка на култовия поет Никола Петров и „сърцето“ на световния театър Тенеси Уилямс са мартенските препоръки на Зорница Христова. И в двете книги светът е крехък, болезнен, застрашен. Можем ли като читатели да го задържим още малко тук – поне между страниците?
Най-сетне култовият графичен роман на Арт Спигелман „Маус“ се появи на български език. Едва ли би могло да има по-подходящ момент за публикуването му. Повече за тази и закъсняла, и навременна книга разказва Зорница Христова.
Тази седмица във фокуса на Зорница Христова попадат две книги с проза за редки ценители – книги, чийто разказ се строи бавно и ползва сечивата и градивата на поезията. Книги за бавно четене.
Предпразнични книжни препоръки в рубриката „По буквите“. Този път Зорница Христова ни представя цели четири заглавия: петия роман на ирландския писател Пол Линч, новите стихосбирки на Яна Букова и Антоан Асенов и илюстрованата нова поема на Мария Донева.