Преди броени дни станалата вече култова аржентинска писателка Саманта Швеблин в дискусия с Георги Господинов и Дария Карапеткова разказа за рисковете и радостите да четеш, пишеш и мислиш света през литературата днес. Часове преди това тя се срещна и със Стефан Иванов – ето техния разговор.
Този път Роси Михова разтваря пред очите ни не просто анкета, а същински викториански „албум за признания“. Въпросите ги задават Елизабет Лойд и Оскар Уайлд. Отговаря Мариус Куркински. Роси изящно медиира този (почти) спиритичен сеанс.
Езикът не е херметически затворен съд, защото в противен случай лесно би се превърнал в тенджера под налягане. За пореден път Екатерина Петрова го доказва с историята на думи, свързани с празника Вси светии. Излиза, че преди да „внесем“ Хелоуин, сме „изнесли“ ключови негови съставки.
В този текст Миглена Николчина предлага нещо като притурка към разговорите си със Северина Станкева върху „Индика“ и „Светлосянка“, за да покаже как и в двете игри има таен поетически ключ за интерпретацията им.
Съществуват книги, които четат нас, докато ние ги четем и препрочитаме. „Горски цар“ на Мишел Турние е такава, твърди Стефан Иванов, и ни разказва за разликите между първия и втория си прочит, както и за годините между двата.
На финала на разказа си за филмовия фестивал в Сан Себастиан Нева Мичева насочва вниманието ни към „още една малка подборка от любопитни произведения“, сред които се нареждат и новите филми на знакови режисьори като Макдона, Звягинцев и Херцог. Не за всички от тях Нева се изказва ласкаво.
Прегледът на филмовия фестивал в Сан Себастиан продължава и тази седмица. Нева Мичева ни представя любимеца на публиката „Черната топка“, няколко испаноезични попадения и българския филм „Обувките на баща ми“ с режисьор Христо Симеонов.