Молитва

Да бъда, боже, помогни ми днес,
за утре аз ще се погрижа.
Дари ме близкото да виждам,
в пресекването на дъха ми слез.

Прибягват другите от миг към миг,
трепти окото, сводът от звезди пулсира,
дискретното сърце замира,
пунктир от мрак е дневният светлик.

Шуртят на тласъци като кръвта
и цял света така познават.
А мене в паузите си оставил,
да слепвам с крясък пропастта.

Добре, за викане си ме създал.
Кажи сега, немилостиви,
как миг един да бъда жива
и вечността ще си ми дал.

Миглена Николчина
из „Дневниците на Ружа Доцинска“

Миглена Николчина е професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и автор на множество теоретични изследвания (сред които „Човекът-утопия“, „Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева“, „Изгубените еднорози на революцията“ и „Бог с машина. Изваждане на човека“), поезия и проза. Стихосбирките ѝ включват „Три след полунощ“, „Скръб по Далчев“, „Асимволия“, „Кратки разкази за любовта и писането“ и „Градът на амазонките“.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.