По време на война се убиват не само хора, а и цели градове – например Варшава през Втората световна война или в Газа днес. Повечето архитекти обаче предпочитат да си замълчат, но пък се редят на опашка да ги възстановяват. Анета Василева разсъждава за цинизма и отговорността в архитектурата.
Може ли филм, номиниран за „Оскар“, да прилича на създаден от изкуствен интелект и да има твърде фриволно отношение към реалностите, за които се отнася? Според Анета Василева може. А филмът е „Бруталистът“.
Светла Енчева разказва за книгата на Анета Василева, през която прави преглед на възможностите за архитектурна критика в нашата дигитална епоха. Защото когато си говорим за архитектура, си говорим и за всичко друго.
Спомняте ли си за детските градини с ужас? Ядосвате ли се в каква среда растат децата ви? Статията на Христо Станкушев, Емил Христов и Стелиян Ботев ще ви накара да се размечтаете отново да сте деца. Защото може и да е друго. В България има и добри примери.
В България има детски градини от близо век и половина, а в София – от 120 години. Христо Станкушев, Емил Христов и Стелиян Ботев анализират причините за недостига им в столицата и неадекватността им спрямо съвременните стандарти.
Арх. Анета Василева продължава своя разказ за новия архитектурен популизъм, който не подминава и България. Втората ѝ статия по темата също стъпва на обстойната лекция, която тя изнесе на 23 април 2024 г. в Гьоте-институт – България, но в голяма степен я допълва и развива.
Как духът на времето, политиката и идеологията оставят отпечатък върху сградите около нас? И защо популизмът прониква вече и в сферата на архитектурата? Статията е базирана на едноименната лекция на Анета Василева, която се проведе на 23 април 2024 г. в Гьоте-институт – България.