Понякога една неголяма общност може съществено да промени обществените нагласи. Такъв е случаят с платформата „Български архитектурен модернизъм“, която повиши социалната чувствителност към опазването на ценни сгради. Тази седмица Ина Иванова разговаря с човека зад всичко това – Теодор Караколев.
Джорджа Спадони е на обиколка из Белград с нова група туристи, на които разказва за музиката и архитектурата на града, а през този разказ – и на нас за случващото се в Сърбия. Това е втора част от поредицата, посветена на годишнината от трагедията в Нови Сад и на протестите за промяна.
Двама млади автори на „Тоест“ независимо един от друг избраха темата за лагера „Белене“. Публикуваме статиите им на 9 септември. Стелиян Ботев се фокусира върху архитектурния език, подходящ за превръщане на „Белене“ в място на паметта.
По време на война се убиват не само хора, а и цели градове – например Варшава през Втората световна война или в Газа днес. Повечето архитекти обаче предпочитат да си замълчат, но пък се редят на опашка да ги възстановяват. Анета Василева разсъждава за цинизма и отговорността в архитектурата.
Може ли филм, номиниран за „Оскар“, да прилича на създаден от изкуствен интелект и да има твърде фриволно отношение към реалностите, за които се отнася? Според Анета Василева може. А филмът е „Бруталистът“.
Светла Енчева разказва за книгата на Анета Василева, през която прави преглед на възможностите за архитектурна критика в нашата дигитална епоха. Защото когато си говорим за архитектура, си говорим и за всичко друго.
Спомняте ли си за детските градини с ужас? Ядосвате ли се в каква среда растат децата ви? Статията на Христо Станкушев, Емил Христов и Стелиян Ботев ще ви накара да се размечтаете отново да сте деца. Защото може и да е друго. В България има и добри примери.