Стегнете се. Пак ни чака преход

Готови ли сте за една лоша и една добра новина? Очаква ни нов преход. Това е лошата новина. Добрата е, че ни очаква нов преход. И тези новини, които всъщност са една, ще натъжат някои от нас, а други ще зарадват – зависи къде по стълбата ни е оставил предишният преход, колко обрушени сме и колко надежда ни крепи.

От промените след 10 ноември 1989 г. се очакваше да налеят основите на демокрацията. Днес вече знаем, че са строили върху старите темели.

Но освен България, и светът е в състояние на огромна трансформация, променяща условията на живот, които пък променят начина на живот – и в резултат се стига до нови промени. Разликата е в скоростта. За изоставащата от всичко и всички България дигитализацията на икономиката и измененията на климата, чиито европейски измерения са Зелената сделка и планът Next Generation EU, са изпитания.

Планът за близо 12 млрд. евро грантове и заеми включва условието „пари срещу реформи“ – изискването е поне 20% от средствата в него да са за дигитализация, а минимум 37% – за проекти, свързани с постигане на климатичните цели за редуциране на вредните емисии с 55% до 2040 г. Като прибавим и предстоящото приемане на еврото в България – от 1 януари 2024 г., както съобщи тази седмица БНБ, не можем да позволим и следващите управления да са от (твърде) крадливи и (твърде) некомпетентни хора, които насочват публични средства в изкопаните от корупция траншеи.

С какво започва Преход 2.0

На пръв поглед този нов преход започва с декласирането на ГЕРБ като неизменния победител на избори и отстраняването на партията на Бойко Борисов от управлението на държавата, където се шири повече от десет години. Сега ще се стесни до пленарната зала на парламента. В самото начало на Борисов и ГЕРБ бяха възлагани големи надежди, „2 милиона надежди“: да освободи България от корупцията, прославила партиите на статуквото БСП и ДПС, да осъществи трансформация към модерна и правова държава (и) с помощта на ЕС – финансова, чрез европейските фондове, техническа и образователна по отношение на капацитета на институциите. Сега вече сме наясно, че за да откопчим държавата от мъртвата хватка, трябва да сложим белезници на ръцете на бившите управници. Но и това не стига.

Необходима е и „дератизация“ в държавната администрация и държавните предприятия, където е пълно с вредни гризачи. Прочистването е процес, при който за следващите назначения проверките за интегритет ще са необходими – и в никакъв случай формални заради политически протекции или лични познанства. За да не се окаже, че някой новоназначен има фалшива диплома, прехвърлил е фирма на неоткриваем социално слаб гражданин или няма правдиво обяснение за имущественото си състояние.

Дори и сатрапи като Сталин, виновни за смъртта на милиони хора, са прозрели колко значим е човешкият фактор за качеството на управлението: „Кадрите решават всичко – не кобилите и машините… Нямаме ли кадри, ще куцаме и на два крака.“ България куца, влачена на буксир от динамични общности като ЕС и НАТО, в които е партньор. Заради неспособността ѝ да се справи с отглежданото и добре охранявано през трийсетината години най-нова история задкулисие се наложи американски десант със санкциите по Глобалния закон „Магнитски“. Тази седмица се разбра, че списъкът е с отворен край, а кой още влиза в него, ще научим след изборите на 11 юли. Проблемът е, че корупцията върви ръка за ръка с обвързаности с интереси, враждебни на партньорските, в т.ч. и насаждане на антиевропейски скептицизъм, което прави от България ненадежден съюзник.

Ефектът от санкциите е по-голям от цялата българска „битка с корупцията“, произведена до ден днешен – фирмите и лицата от списъка не могат законово да се разпореждат с парите си, нито да правят бизнес на светло. Но така бяха убити и малки български фирми, подизпълнители на дружества от списъка по „Магнитски“, защото в сектори като строителството например това беше начинът изобщо да получат работа. От Министерството на финансите така и не отговориха на изпратеното на 14 юни запитване дали са наясно с обхвата на фирмите, които са били партньори на санкционираните по Глобалния закон „Магнитски“ и сега няма как да получат изработените си средства.

Санкциите изваждат част от корупционните пари, циркулиращи в българската икономика и бизнес среда, но не всички. Останалите все още са в обращение и разяждат средата.

Особено важен човек

Предвид безспорния факт, че следващите поне две управления ще са коалиционни, фигурата на министър-председателя е най-важна. Държавата няма полза от премиер, който се има за цар; от партиен бюрократ или от началник, който се снима до всяка пътна отсечка и багери и има за кумири Ердоган и Нетаняху. България се нуждае от лидер, който знае накъде водят пътищата, които строи. Освен това не би приел златни кюлчета (или самородно злато) за рождения си ден, твърде просташко е за подарък и твърде напомня на подкуп.

Наследството, което оставиха Бойко Борисов и обслужващият персонал, прилича повече на държавата на Тодор Живков, отколкото на съвременна демократична правова страна, членка на ЕС – с повече партии в парламента, но почти всички бяха пудели на ГЕРБ; с икономика под контрола на регулатори, превзети от ГЕРБ; с прокуратура, която бие по „враговете“ на Партията и Вожда; с кражби, които, както и „при социализЪма“, започват от най-високо ниво и стигат до готвачки в столовата, които прибират бутилка олио и пакет кайма, железничари, които крадат нафта и до ден днешен, или ведомствено барче, което продава на бежанци хляб за 5 лева, след като съдържателите му са спечелили обществена поръчка на Дирекция „Миграция“ на МВР. И също като Живков, Борисов не се стреми да налага страх – има други, които го правят вместо него, а мнозина са очаровани от харизмата му и точно този образ той иска да съхрани в съзнанието на хората.

Разбира се, има и различия с „България на БКП“. Например ГЕРБ не плащаха на писатели, поети и художници да обезсмъртяват делата им в творбите си – за тази цел, както и преди повече от трийсетина години, служат куп медии и „мисирки“, някои от които даже прославиха Борисов в книги.

Колко ще трае

Времетраенето на тази втора трансформация на държавата не е константа. Единствената константа в уравнението е промяната (по Хераклит). Колко години ще трае – зависи отново от… кадрите. Зависи колко политическа воля ще има следващото правителство, за да разруши сегашния модел. Като начало, това означава нов Висш съдебен съвет и нов главен прокурор. Ще са нужни гласовете на повече политически сили от трите по подразбиране – „Има такъв народ“, „Демократична България“, „Изправи се! Мутри вън!“. Зависи колко решимост ще има за реформите в правоохранителните органи, службите за сигурност, регулаторите…

Реформите отнемат време, срещу тях се организира съпротива, падат правителства, така че ефектът не е еднозначен, още по-малко незабавен. И все пак има добра новина – в началото на онзи преход през 1989-та България беше сама, а днес вече на съюзниците им прекипя.

Заглавна снимка: Kyle Glenn / Unsplash