Седмицата започна с почивен ден, защото в събота се падна Денят на храбростта и на Българската армия. Замисляли ли сте се защо в България е официален празник 6 май, но не и Денят на Европа, който се отбелязва два дни по-късно? В настоящия контекст този въпрос е особено актуален. Уж храброст, а президентът и главнокомандващ на армията Румен Радев упорито демонстрира заучена безпомощност, твърдейки, че изпращането на оръжие за Украйна е равносилно на въвличане във война. Уж армията ни е част от НАТО, а България – от ЕС, а страната ни все заема такива позиции, които са от полза по-скоро на Русия. От скорошните опити на България да блокира вноса на селскостопанска продукция от Украйна, та до Истанбулската конвенция (която впрочем тази седмица беше ратифицирана от Европейския парламент).

„Войната по пътищата“ е клише, прикриващо институционалното и общественото безхаберие. Седмицата отмина под знака на поредната нелепа трагедия – двойка влюбени младежи загубиха живота си, пометени от кола, карана от едва-що взело книжка 18-годишно момче. В петък пък 84-годишен мъж беше блъснат от превозно средство на спирка, докато се е опитвал да се качи в автобуса. Преди да се въвеждат по-строги наказания за шофьорите и да се назначават повече пътни полицаи, ще е добре съществуващите санкции да не остават само на хартия и униформените на пътя да престанат да се правят на ударени, освен когато провеждат показни акции. А улиците да се правят с мисъл, че градовете са за хората.

Като стана дума за акции, пловдивската полиция накара около 400 посетители на нощен клуб да се съблекат голи и ги държа затворени в него с часове, защото… можело някой посетител да има наркотици. Според органите на реда всичко е точно. Според правозащитници унижаващото отношение и произволното отнемане на свободата са нарушение на конституционни права, а полицаите са превишили правомощията си.

Като стана дума за превишени правомощия, за кого се сещате? Разбира се, за главния прокурор. Изглежда, че „Инструментът на Господ“, както Иван Гешев сам се нарича, като един Христос е предаден от своите. На тази тема е и седмичният коментар на Емилия Милчева „Добрите“, „лошите“ и главният прокурор“. Тя задава въпроса дали става дума за отстрел на обвинител №1, или за алиби на ГЕРБ и ДПС, чрез което да мотивират пред обществото едно съвместно управление. Независимо дали шапката на Гешев вече е скроена, ако няма читав механизъм за контрол над институцията главен прокурор, просто една удобна на ГЕРБ и ДПС личност ще бъде сменена с друга.

От големите политически теми прескачаме на микроравнище. Дебютната статия на новата ни авторка Мария П. Василева е за микродозирането и някои макротеми, свързани с него. Станалото модерно на Запад микродозиране е нова пресечна точка между наркопазара и лъскавия свят на уелнес индустрията. Става дума за използване на халюциногенни вещества, но в малки количества, от които човек не може съвсем да се надруса, но му става хубаво и поне малко се отдалечава от твърдата почва на реалността. Акцентира се върху терапевтичния потенциал на микродозирането за лечението на депресия, тревожност, посттравматичен стрес, зависимости и пр., както и върху връзката му с креативността. Клиничните изследвания обаче не са еднозначни, макар и известните рискове да не са много. Засега микродозирането е на ръба на закона.

Оставаме на микровълни и с новата порция научни новини, сведени до знанието ни от Михаил Ангелов. Знаете ли, че според едно изследване всяка седмица изяждаме пластмаса с обема на една банкова карта? Това е така, защото пластмасата, която изхвърляме, се усвоява от организмите, които пък после ние консумираме. Вирусите също са микроскопични, а повече от 100 години учените не могат да решат дали да ги класифицират като живи организми. И все пак те са ключов фактор в еволюцията и развитието на биосистемите, както и в бъдещето на екологичните процеси, протичащи на фона на глобалните климатични промени.

Излизаме от микровълните, но оставаме на вълната на природата. Севда Семер задава пет въпроса по повод първата ферма за октоподи, която предстои да бъде открита в Испания. Досега тези морски животни, известни с развития си интелект, са улавяни само в дивата природа, но скоро много от тях ще бъдат отглеждани само за да бъдат убивани и изяждани от хората. Севда цитира Светлана Алексиевич, според която е човешко право да се учиш да не убиваш, и предлага да преосмислим отношението си към консумирането на животни – над 80 милиарда от тях годишно умират, защото ние така сме решили.

В рубриката „На второ четене“ пък Севда ни обръща внимание върху книгата „Барнабо от планината“ от Дино Будзати, преведена от италиански от Нева Мичева. (И вие като мен ли смятате, че е крайно време Нева да отговори на още някое читателско писмо в авторската си рубрика?) Романът е разположен в миналото, но е написан в сегашно време, защото в планината е винаги сега. Всичко се случва пред очите ни, но вече е било. Още първите страници на книгата носят поезия, но не в смисъла на нещо отнесено, а като чувствително и съсредоточено наблюдение на случващото се. Авторът впрочем разбира от планини, защото е бил и алпинист.

Както винаги използвам случая, че съм дежурна по бюлетин, за да споделя някои лични препоръки. Първата е: моля ви, внимавайте, като пресичате. Както и когато управлявате автомобил. Дори да спазвате всички правила, това не бива да ви успокоява, защото на пътя все има някой, който не ги спазва и не му пука.

Краткият и не съвсем успешен полет на ракетата Starship на компанията на Илон Мъск SpaceX беше преди няколко седмици – на 20 април. Но понеже оттогава не съм писала бюлетин, не мога да се стърпя да не споделя с вас каква асоциация предизвика у мен събитието. Сетих се за клипа на песента Space Song на Dubioza Kolektiv. SpaceX е сериозна компания – не като пародийната Босненска космическа агенция, която превръща стара лада в ракета и я зарежда с ябълкова ракия. Резултатът обаче е същият.

Приятно четене, гледане и слушане!