В края на работната седмица дойде новината, че Нидерландия се е съгласила България да стане част от Шенгенското пространство. Преговорите с Австрия продължават. Преди няколко дни тя предложи „въздушен Шенген“ за страната ни, тоест да се премахне паспортната проверка само за самолетните полети.

Другата важна новина е, че започна демонтажът на Паметника на Съветската армия (ПСА), или Монумента на окупационната Червена армия (МОЧА) – говорим за един и същи висок обект в Княжеската градина. Това е едно от важните събития не само на седмицата, а и за последните 34 години. Крилатата фраза „Винаги някой някъде реже нещо с флекс“ се сдоби с нов смисъл. Соцносталгиците страдат и протестират, антикомунистите са щастливи. И двете страни обаче не обръщат внимание на един важен детайл – паметникът не се унищожава, а скулптурните му композиции внимателно се демонтират, за да могат да бъдат реставрирани. И да отидат там, където е мястото на символите на тоталитарните режими – в някой музей.

Около тази тема се завърта и седмичният анализ на Емилия Милчева „Евроизборите – равнис по шпагина“. Според Емилия с отрязаната ръка с известния шпагин на върха на паметника на практика започна и кампанията за европейските избори догодина. Тя очертава основните разделителни линии в кампанията – за и против ЕС, традиционни срещу либерални ценности, Русия срещу Украйна. След като и ДБ реши да се позиционира вдясно, и дясната, и лявата част от политическия спектър са доста пълни. За място в европейското либерално пространство ще се борят ДПС и ПП.

Преди месец медии алармираха за липсата на топла вода в Клиниката по детска клинична хематология и онкология в ИСУЛ. Надежда Цекулова задава въпроса каква грижа заслужават децата със смели сърца, тоест онкоболните деца. Тя разговаря с родителите на малката Марина, починала от левкемия преди 7 години. Детето им е било лекувано както в София, така и във Франкфурт. Родителите разказват, че в София децата се лекуват на място без елементарни битови условия, докато във Франкфурт е помислено и за най-дребните детайли, а освен това се осигурява не само адекватна психологическа помощ, но и всякаква немедицинска подкрепа за комуникация и социализация.

Според Екатерина Петрова 2023-та е годината на изкуственото мислене. Българските думи на годината предстои да бъдат избрани през януари, но няколко популярни англоезични речника вече обявиха думите на английски език, символизиращи отминаващата година. Много от тях са свързани – по един или друг начин – с възхода на изкуствения интелект. А думата „автентичен“ се връща на мода тъкмо поради кризата на автентичността.

В „Тоест“ може да се прочетат, чуят или видят най-разнообразни материали. Включително и задушевен пътепис, дело на авторитетен журналист. След четири години пауза Александър Детев се завръща при нас, за да видим откъде изгрява това слънце, тоест за да ни разкаже за посещението си в Япония. През неговите очи Страната на изгряващото слънце се оказва, противно на очакванията му, мистично и романтично място. Пътеписът е структуриран по дни (общо 13). Александър споделя с читателите на „Тоест“ вдъхновяващи снимки.

В рубриката „На второ четене“ Стефан Иванов ни предлага да (пре)прочетем „Дневник на чумата“ от Гонсало М. Тавареш. Защо е необходимо това връщане назад във времето, след като в днешния свят има достатъчно „чуми“ – войни и какви ли не кризи? Всъщност тъкмо поради това. За португалския автор неговият дневник е не само насъщен навик, а и „абсолютна необходимост“ – „другар в тежките дни“. Стефан прави асоциация с друга книга – „Разкази от пандемията, или как се запознах с един комар“ на Иван Димитров. Защото единственият начин да се освободим от травмата е да я изговорим.

От културата преминаваме към науката. Последните научни новини, сведени до знанието ни от Михаил Ангелов, са за молекулярни терапии, CRISPR и… една златна къртица. От статията му можем да научим, че освен молекулярна терапия имало и молекулярни заболявания. Такава болест например е сърповидноклетъчната анемия. Как се лекува едно молекулярно заболяване? Правилно предположихте – молекулярно. За CRISPR и златната къртица няма да ви разкажа, за да полюбопитствате и да прочетете сами.

Знаете си, че няма да ви оставя без лични препоръки. Този път имам две. Ще започна със социално-политическата, за да оставя за десерт тази за душата.

Защо вече на практика няма телевизионна журналистика? Какви са методите за политически натиск върху телевизиите, довели до „обезглавяването“ на цяло поколение? За да разберем отговорите на тези въпроси, разговорът на Генка Шикерова с бившите директори на новините на bTV и Нова телевизия в студиото на „Свободна Европа“ е задължителен.

Дойде време за обещания десерт. Излезе първият том от „Ходене по буквите“ – сборник със статии от едноименната рубрика за литературна критика на Марин Бодаков в „Култура“ (и вестник „К“) за период от шест години. Изданието е на „Точица“, а премиерата му ще бъде в четвъртък, 21 декември, от 18:30 ч. в Театралната зала на Културния център на СУ. Вторият том, който се надяваме да излезе скоро, ще включва и публикациите на Марин от продължението на тази рубрика в „Тоест“ – „По буквите“.

Приятно четене, гледане и слушане!