„Дума синор няма.“ Това е една от любимите поговорки на Боян Папазов (р. 1943), славен български драматург и киносценарист („Всичко е любов“, „Една жена на 33“), когото ще чуете да чете на граовско-трънски три парчета от пиесата „Муа у тупан“ (в които Бане и мухата Жота откриват, че господ е „изпаднàл от небето и са гòркио бог оди потрòшен у тупано“, а Шале посира живия мъртвец Чоле и говното му вампирясва под името Мамъцко). Сред най-новите му произведения са три пиеси за иконични личности от нашата култура: Алеко Константинов („Рицар на Светия дух“ – блестящата постановка на Маргарита Младенова отдавна се играе в Народния театър и е задължителна за гледане за всеки, който таи любов или любопитство към театъра, майсторското писане, България и нейните демони), Димчо Дебелянов („Любовен бестиарий“ е налична в своята цялост тук, а скоро най-вероятно ще може и да се гледа на софийска сцена) и Илия Бешков („Поклон доземи“). Не след дълго предстои излизането на тези три текста в книга и дори да не сте свикнали на пиеси в книжна форма, не се съмнявайте: тя ще е едно от най-солидните четива за тази година в която и категория да я поставите – драма, проза, поезия, философия, история, филология…

Аудиорубриката Литературен флашмоб хвърля мост между 23 април, световния Ден на книгата, и 24 май, българския Ден на книжовността. Всеки делник между тези две дати ще публикуваме по една подбрана творба на български или чуждестранни автор, прочетена от писател, поет, драматург, преводач, художник, актьор или издател. Приятно слушане (и четене)!

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни