За шест месеца – от декември 2020 г. до юни 2021 г. – лидерите на всички страни от Европейския съюз обявиха, че са се ваксинирали срещу COVID-19. На всички без една. България.

За разлика от европейските си колеги, президентът Румен Радев още не се е решил да предприеме тази стъпка. Поне не публично. Същото важи и за бившия министър-председател Бойко Борисов, както и за служебния премиер Стефан Янев. Ръководителите на останалите 26 страни членки превърнаха личното си ваксиниране в публичен акт – било чрез присъствието на медии, било чрез разпространението на снимка или статус в собствените им профили в социалните мрежи.

Европейските лидери избраха различни подходи към времето за ваксиниране. Едни го направиха в самото начало на кампанията – още през декември 2020 г., за да насърчат сънародниците си да последват примера им. Такива са чешкият премиер Андрей Бабиш и кипърският президент Никос Анастасиадис, на които им беше поставена първа доза съответно на 27 и 28 декември. Други изчакаха да дойде редът на тяхната възрастова и приоритетна група или предпочетоха да се имунизират в момент, когато се наблюдаваше колебание във ваксинационния процес.

Впечатление обаче прави, че най-късно през юни 2021 г. се ваксинираха и последните европейски лидери, сред които австрийският канцлер Себастиан Курц (34-годишен) и финландската министър-председателка Сана Марин (35-годишна), които поради младостта си естествено попадат в една от най-неприоритетните групи за ваксинация. В тази таблица може да видите пълния списък с имената на лидерите на всички държави от ЕС, датата, на която са си поставили ваксина, както и линк към съобщението в медиите или в социалните мрежи.

С коя ваксина

Не всички държавни и правителствени ръководители разкриха коя точно ваксина срещу COVID-19 им е поставена. Прави впечатление, че доста от посочилите са избрали „Астра Зенека“ (Vaxzevria). Повечето направиха това около периода, в който имаше колебания за безопасността на препарата на Оксфорд, довели до временното спиране на имунизацията с него в редица страни от ЕС. След подновяването на имунизациите именно лидери като премиера на Хърватия Андрей Пленкович и президента на Литва Гитанас Науседа се ваксинираха публично точно с „Астра Зенека“, за да разсеят опасенията на сънародниците си.

В ЕС има обаче и двама лидери, които след първата доза с препарата от Оксфорд избраха да завършат ваксинационния си цикъл с друг препарат. Това са германската канцлерка Ангела Меркел, която през юни си постави втора доза от „Модерна“, и италианският министър-председател Марио Драги, избрал „Пфайзер“ за втора доза.

Нидерландският премиер Марк Рюте е единственият, обявил, че е избрал ваксината на „Янсен“, която се поставя в една доза. Най-екзотичното решение безспорно е на унгарския премиер Виктор Орбан, който на 28 февруари се имунизира с китайската ваксина на „Синофарм“, предпочитайки я пред одобрените за употреба в Европейския съюз западни препарати, с ясната цел да заяви своята геостратегическа ориентация.

По света

Освен европейските лидери, публично се ваксинираха и американският президент Джо Байдън, руският президент Владимир Путин, британската кралица Елизабет Втора, премиерът на Великобритания Борис Джонсън, индийският премиер Нарендра Моди и много други. Турският президент Реджеп Ердоган дори стана обект на критики, след като се разбра, че се е имунизирал не с две, а с цели три дози – при това в период, когато страната страдаше от недостиг на ваксини за уязвимите групи.

Китайският президент Си Дзинпин е един от малкото световни лидери, за чийто ваксинационен статус не е обявено нищо. Въпреки това списание „Форчън“ предполага, че той вероятно се е имунизирал, след като изведнъж е започнал да се появява на публични места без маска.

Емблематичен е случаят с бразилския президент – крайнодесния Жаир Болсонаро. Известен с отричането на сериозността на COVID-19, в края на миналата година Болсонаро допусна, че ваксините могат да превърнат човек в крокодил, и заяви, че той самият никога не би се имунизирал. В последно време президентът промени отношението си и започна активно да действа по снабдяването на Бразилия с ваксини. Според списание „Тайм“ решаваща роля за промяната в позицията му е изиграл не огромният брой жертви в една от най-засегнатите държави в света, а натискът от страна на големия бизнес, който е осъзнал, че пандемията носи сериозни финансови загуби.

Как е в България

На фона на тази световна картина прави впечатление липсата на активност на българските политици да дадат личен пример и да се ваксинират публично. Това не са направили не само Румен Радев, Бойко Борисов и Стефан Янев, но и почти никой от останалите политически лидери.

Председателят на „Има такъв народ“ Слави Трифонов също беше известен като човек, омаловажаващ заплахата от пандемията. Самият той се разболя от COVID-19 в началото на април и не е ясно дали това събитие е променило по някакъв начин вижданията му, но не прави впечатление темата да е част от приоритетите на неговата партия, включващи иначе космическа програма със Северна Македония.

Всъщност от лидерите на представените в последните два парламента политически сили единственият, за когото се открива публична информация, че се е ваксинирал, е председателят на ДПС Мустафа Карадайъ. Не успяхме да открием общодостъпна информация дали това са направили другите неспоменати досега партийни ръководители. Изпратихме запитване до партийните централи на парламентарните сили с въпрос относно ваксинационния статус на техните лидери, както и до Президентството и Министерския съвет. До редакционното приключване на броя получихме отговор единствено от „Демократична България“, откъдето потвърдиха, че и тримата съпредседатели на обединението Христо Иванов, Атанас Атанасов и Владислав Панев са ваксинирани с втора доза срещу COVID-19.

Ваксинирането – личен въпрос?

Здравният статус спада към личната информация и разкриването на подробности около него безспорно е въпрос, който се решава от съответното лице. Публичните фигури обаче се ползват с по-ниска степен на защита на личния живот. Видно е, че в цяла Европа, а и по света повечето политици са решили, че информацията дали самите те са ваксинирани, е важна за обществото, и са разпространили информация за имунизацията си. По този начин те дават личен пример, показват, че вярват в науката и са убедени в безопасността на ваксините. Научен консенсус е, че ваксините са оръжието, което ще помогне на човечеството да се справи с пандемията, и политическите лидери се стремят да покажат, че ги е грижа и са отговорни към обществото.

На този фон пасивността на политическия елит у нас очевидно не помага на българските граждани да разсеят съмненията, които имат за ваксините, и страната продължава да е с критично нисък процент на имунизирани срещу COVID-19на последно място в ЕС. Въпреки вялите опити на здравните власти да насърчават ваксинацията, българските граждани изглеждат изоставени на дезинформацията, която ги залива по многобройни канали. Затова не е странно, че под всяка публикация в подкрепа на имунизациите се появяват множество скептични коментари, в които се носи вода от девет кладенеца, за да се докаже, че целият свят греши и само авторът и съмишлениците му са достигнали до истината.

Бившият здравен министър проф. Костадин Ангелов беше първият българин с ваксина срещу COVID-19 от 27 декември 2020 г. Колегата му от служебния кабинет д-р Стойчо Кацаров се имунизира на 12 юни т.г., месец след встъпването си в длъжност

Втората предизборна кампания за 2021 г. приключи, но не и пандемията – макар и в момента да е в отлив у нас. Може би е време политиците, които не са се ваксинирали, да дадат личен пример и да помогнат на страната да навакса част от изоставането си поне в това отношение. В началото на декември 2020 г. президентът Румен Радев заяви, че ще се имунизира, когато вече няма чакащи за ваксина, и посочи, че животът на всеки е еднакво ценен, независимо дали е президент, чиновник или работник. От няколко месеца недостиг на ваксини вече няма – има недостиг на желаещи. Така че е дошло времето с този малък жест политиците да покажат, че са отговорни.

Заглавна снимка: Braňo / Unsplash

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни