NB!
Има ли компас в информационния океан?
С колкото повече информация разполагаме, толкова повече се давим в нея. Александър Драганов дава някои ценни съвети как да отсяваме зърното от плявата и да не ставаме жертва на собствените си или чужди конспирации.
Седмицата (9–14 февруари)
Първите стъпки на новия премиер, тесният проход на кавичките (и на двойните стандарти), журналистиката след журналистите, научен новинар на живо, „Гласовете на Америка“, разклатените отношения между ЕС и САЩ. И любовно-нелюбовен плейлист за разкош.
Три стъпки на Андрей Гюров
Служебният премиер по дефиниция е временна фигура. В българската политика обаче временните роли често се оказват съдбоносни. Андрей Гюров влиза в кабинета с биография, висящ казус и очаквания. Въпросът е дали ще управлява процеси, или ще трупа още напрежение. От Емилия Милчева.
Гласовете на Америка – брой 12
Когато новините идват като картечен откос, човек започва да се чуди това новини ли са, или организирана подмяна на реалността. Йоанна Елми с нещо като хроника на ускорението в месечния бюлетин, посветен на Америка.
„Няма места.“ Журналистиката след журналистите
Ако се чудите какво стана с медиите в България, този текст ви е напълно достатъчен, за да си дадете отговори на много въпроси. А иначе, вие въпроси може и да си задавате, но в много медии у нас вече няма кой да ги задава – гледайте какво нещо... Защо стана така – от Дарина Сарелска.
В тесния проход на кавичките
Любимите на много от нас кавички не са пунктуационна брошка, с която да закичим текстовете си, когато и където ни скимне. Тази седмица Павлина Върбанова строго и методично ни превежда през тесния и често пъти мъглив проход на решението кога да ги забодем на словесния ревер.
ЕС и САЩ: Je t'aime... moi non plus
Отношенията между ЕС и САЩ, видени през погледа на Анахит Хачикян, все повече навяват асоциации за заглавието на песента на Серж Генсбур и Джейн Бъркин Je t’aime… moi non plus – игра на думи, която може да се преведе като „Обичам те… аз теб също/вече не“. Къде ще е България в новата реалност?