Наличието на нудистки плаж и приветливото отношение към хомосексуалните хора не са непременно най-видимите елементи, с които каталунското градче Ситджес разчупва съществуващите на много други места на планетата ни табута, особено през октомври, когато всяка година тук се провежда най-старият филмов фестивал за фантастика и ужаси.

В рамките на единайсет дни фестивалният дух броди навред из курортния град – чрез безбройните плакати и знамена по централните улички; караваните за бързо хранене, където можеш да поръчаш бургер „Дарт Вейдър“ или меню „Лудия Макс“; килима пред големия киносалон в хотел „Мелиа“, който е не просто червен, а кървавочервен; и най-осезаемо чрез традиционния Парад на зомбитата, който се провежда в първата събота на фестивала – (на)шествие от стотици ентусиасти, гримирани като мъртъвци, чудовища и жертви на лоши медицински експерименти.

02
Знаменца на фестивала в една от типичните улички в централната част на града
Знаменца на фестивала в една от типичните улички в централната част на града
Знамена на фестивала по крайбрежната улица
Знамена на фестивала по крайбрежната улица
Централният плаж
Централният плаж
17
20
Църквата на св. Вартоломей и св. Текла, която присъства в шапката на фестивала
Църквата на св. Вартоломей и св. Текла, която присъства в шапката на фестивала
23
24
Нудисткият плаж
Нудисткият плаж
Зелено извънземно на стената
Зелено извънземно на стената
07

Най-празнично е в киносалоните, където видеошапката на фестивала неизменно предизвиква бурно аплодиране от местните фенове; същото получават логата на продуцентските компании, осмелили се да инвестират в маломащабно жанрово кино, а по време на самите прожекции ръкопляскания и доволни подвиквания отбелязват всеки кадър, който показва майсторство в обрисуването на чудатостите в човешкия свят, били те комични, мрачни или фантастични.

Щеше да е изкуствено, безопасно и весело като плосък комерсиален хорър, ако осезаемо не беше нещо повече от забавление. Подборът на филмите в официалния конкурс и в няколкото паралелни програми демонстрира не толкова самодоволно потапяне в жанровите стандарти (насилие, страх, напрежение), колкото желание за дръзко вникване в тъмните и грозни кътове на съществуването посредством разнообразни употреби на фантастичното и ужасното.

Така например през филтъра на страшното гледахме няколко съвсем реалистични семейни истории, които представяха зловещо и внимателно изследване на предизвикани от човека патологии. Най-отчетливият пример за страшен реализъм беше филмът „Кръвта на пеликана“ на режисьорката Катрин Гебе, в който самотна германска майка полага всячески усилия да излекува второто си осиновено от българско сиропиталище дете, толкова дълбоко травмирано от ранните си изживявания, че в най-тежките си пристъпи се държи като обладано от зла сила.

В рецензията от 40-тото издание на фестивала Нева Мичева пише, че ужасът е усещане, което не е задължително свързано с кръв и писъци. В повечето от филмите действително става дума по-скоро за дискомфорта на непредвидимостта, който е константа в съществуването сред хора. Затова и осъзнаването и обговарянето му са важни действия, тъй като биха могли да оборудват с чувствителност към промените и с готовност за гъвкави решения в непознати ситуации.

Dead End
Dead End
It Comes
It Comes
Pelican Blood
Pelican Blood
The Forest Love
The Forest Love
The Lodge
The Lodge
The Nest
The Nest
The Odd Family
The Odd Family
The Platform
The Platform

„Страхът отключва въображението“ се повтаряше в аржентинския филм „Задънена улица“, криминален трилър, издържан в класическа черно-бяла стилистика. Наистина, интелигентни и фантастични прочити на ужаса гледахме в изобилие в Ситджес. Такъв беше особняшкият „Гора от любов“, филм по истинска история за японски престъпник, който в продължение на десет години прелъстява, изнудва, малтретира и убива многобройни жертви, само че изпълнен в мажорна тоналност, при това с типичните за японска комедия преувеличения – филм, колкото абсурдистки в опаковката си, толкова внимателен в изследването си на механизмите на пораждане и възпроизвеждане на насилието.

Възможности за размисли даваха и обитаващите по-стандартната жанрова територия на трилъра „Гнездото“ и „Хижата“, които се занимават с ефектите на отровната семейна среда върху личността. Шантавата корейска зомби комедия „Странното семейство“ също постави въпроси за предразсъдъците, алчността и солидарността, а дори типичен хорър (с кръв и писъци) като японския „Иде“ успя да предложи анализ на семейните дисфункции и несъзнаваните травми вследствие от тях.

Най-въздействащо алегоричен беше „Платформата“, дебют на испанския режисьор Галдер Гастелу-Урутия, който взе наградите за най-добър филм и на журито, и на публиката. В свежа и умна интерпретация на поджанра „заклещени и оцеляващи“, той поставя група хора в екстремни обстоятелства, които подтикват към екстремни действия и изправят персонажите пред избора между човечността и чудовищността.

В крайна сметка ужасът в тези филми не е свръхестествен, а съвсем реален и човешки. Те ни показват как трагедията обичайно започва от пренебрежимо и комично малко кривване, как и най-леките залитания към крайност могат да ни запратят по пътеките на големите бели. И може би това е най-ценният ефект на ударната доза ужаси – да подействат като карнавал, в който пускаме всички демони навън, заедно ги опознаваме, признаваме и почитаме, за да можем през останалото време да ги удържаме спокойно. Ще ми се да вярвам, че това фикционално поглъщане на крайности има потенциала да произведе реална умереност и отговорност. И да пренесе навън в света част от духа на публиката, която, също като Фин и Джейк от „Време за приключения“, изглежда, оценява всяко странно проявление не по външността му, а по същността му.

19
Едно от многото заведения с принос към фестивалната атмосфера
Едно от многото заведения с принос към фестивалната атмосфера
Платформа за снимки в центъра
Платформа за снимки в центъра
Хотел „Мелиа“, където се намира главният киносалон „Аудитори“ и един от четирите по-малки – „Трамунтана“
Хотел „Мелиа“, където се намира главният киносалон „Аудитори“ и един от четирите по-малки – „Трамунтана“
Шатрата за гримиране на зомбита
Шатрата за гримиране на зомбита
Изложба на плакати в хотел Мелиа
Изложба на плакати в хотел Мелиа
Парадът на зомбитата
Парадът на зомбитата
Парадът на зомбитата
Зъл заек се разхожда из нощен Ситджес
Зъл заек се разхожда из нощен Ситджес

Художественият директор на фестивала Анхел Сала казва, че Ситджес е „синоним на странности, екстремности, абсурдизъм и сюрреалистични преживявания.“ Този пиетет към чудатото и невъзможното явно е култивиран дълги години в Испания, ако се съди по документалния „Дива сесия“, който разказва историята (от 60-те докъм началото на 90-те години) на огромната испанска индустрия за второразредни филми, вършещи още оттогава това, което Ситджес поддържа като традиция досега – да забавлява и да троши табута.

При първото си посещение на фестивала през 2016 г. описах как филмите тук подхранват настройката, че в реалността ни винаги има нещо повече от вече разбраното. Всеки от тях впива поглед в някакво явление, от което иначе сме склонни да извръщаме глави – необичайното, срамното, отвратителното и ужасяващото, изобщо всичко, чието съществуване ни е трудно да признаем, всичко табуирано и удобно „абективирано“. „Какво се крие зад абектa? Трупът, екскрементите, всичките онези неща, които са мръсни и които трябва да изхвърлим, за да очертаем собствения си чист и подреден свят. От тази гледна точка абект е нещото, което постоянно смущава дихотомията на субект и обект. И което обаче предполага тотално отхвърляне, тотално забравяне, тотално изтриване“, казва проф. Миглена Николчина в своя лекция.

Фестивалът в Ситджес, с общо 171 филма в тазгодишното си издание, създава атмосфера, в която чудноватото не е зло по подразбиране, а е интересно и вълнуващо. Наясно, че чистото и подреденото не изчерпват реалността, той вижда в тъмното възможност за по-пълно себепознание. И възхвалява неизвестното в човека и света.

Снимки: © Стефан Русинов

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни