В този епизод на „Тоест разговаряме“ с изследователката и преподавателка арх. Анета Василева обсъдихме архитектурата не просто като професия, а като обществена отговорност. Тръгнахме от войните и разрушаването на градовете и стигнахме до ежедневната среда, в която живеем, както и до въпроса как архитектите и обществото трябва да мислят за бъдещето на градовете.

Основна тема беше и ролята на критиката – защо говоренето и писането за архитектура става все по-трудно в съвременните медии, и то във времена, когато този дебат е по-необходим от всякога. Стана дума и за книгите като по-бавна и устойчива форма на разговор, за дигиталната среда и за нуждата да пазим паметта за архитектурата на близкото минало. Епизодът мина и през конкретни примери – от инициативите на „Ново архитектурно наследство“ до въпроса как се съчетават различните исторически слоеве в градовете ни и защо качеството на пространствата е въпрос не само на архитектура, но и на обществен избор.

Гледайте целия разговор в нашия YouTube канал:

Може да го чуете и като аудиозапис в SoundCloud:

Помолих Анета да отговори тук на още един зрителски въпрос:

Има ли бъдеще архитектурната професия?

Преди около седмица излезе едно проучване на американската ИИ компания „Антропик“ (онази същата, която се противопостави на Тръмп) кои професии биха могли в бъдеще да се заместят от изкуствен интелект. Архитектурата беше сред първите десет. Значи ли това, че архитектите нямат бъдеще? По-скоро го приемам като предупреждение за професията да не забравя смисъла си. Разбира се, че ако само правим 3D визуализации на закони, наредби и градоустройствени ограничения, няма как да имаме бъдеще. Но не мисля, че една архитектура, която се интересува от среда, общности и контекст, стратегически решава комплексни проблеми и комбинира социални и естетически задачи, ще бъде застрашена. Поне засега.

Преди срещата ви помолихме да отговорите на кратката ни анкета. Ето и резултатите от нея:

Градът за хората е ... направен по човешка, не по автомобилна мяра. Приветлив, гостоприемен, достъпен за хора с увреждания с пешеходни зони, места за разходка и почивка, велосипедни алеи, добър обществен транспорт, активни фасади и без подлези. Долу подлезите!

Анета Василева е доктор по история и теория на архитектурата и специализира в областта на архитектурата след Втората световна война и опазването на архитектурното наследство. Преподава в УАСГ, член е на БНК на ИКОМОС, на Международния комитет по образование и обучение на DOCOMOMO International и на българската група към същата организация. Съоснователка е на Фондация „Ново архитектурно наследство“, на ГРАДОСКОП и на WhATA. Книгата ѝ „Kicked a Building Lately?*. Архитектурна критика след дигиталната революция“ (изд. „Кралица Маб“, 2024) събира голяма част от критическите ѝ текстове, писани през последните над 15 години за различни издания, в т.ч. и за „Тоест“. Всеки момент предстои да излезе и книгата „Неудобната модерност. Българската архитектура след Втората световна война“ (изд. „Жанет 45“, 2026). 


Следващата среща на „Тоест разговаряме“ ще бъде с Надежда Цекулова – авторка в „Тоест“ по теми за образованието и здравеопазването, а в последната една година води рубриката „Анатомия на пола: Жена“. Разговорът ще се излъчва на живо в YouTube Live на 4 април, събота, от 16:00 ч.


В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

„Тоест“ се издържа от читателски дарения

Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.

Подкрепете ни