Милион и едно желания

Стихотворение по желанията на Юлиян,
на две и половина.
Забележка:
Правописът на желанията е запазен така, както са произнесени от Юлиян.

Искам Сатурн 5, най-любимото ми.
Артемидката ми искам да лети.
Искам тати Стефан да дойде с мен в Пловдив
и горската къща.
Искам събуждане.
Не искам тъмното.
Искам супермного сняг.
Искам деца в клетки да гледат „Блуи“.
Искам самолети падат.
Да кацат ли? Не, да падат.
Искам ракета отгоре на самолет до Юпитер.
Смешка, тати.
Искам сам, тати. Сам.
Искам захар на пишото и на дупето.
Искам махай се, тати.
Искам махай се, мама.

Искам
бутилката ми,
космоса ми,
самолета ми,
совалката ми,
тротинетката ми.

Сам, тати, казах сам.

Искам за подарък пет кули кубчета ракети.
Искам гушна замъка и снежното куче.
Имам кръв (нямам, тати, не).
Искам играем на хак с шайба от мандарина.
Искам никога да не ядеш аз.
Искам ресторант пет етажа
и да готвят слонове със сос маслинка, тати.
Автобусите се клатушкат повече от трамваите,
защото се смеят.

Обичам Атлас 5, най-малката ракета.

Искам къпя друг ден, тати.
След малко искам големия чайник.
Искам притежавам багер.
Искам си камъците от трамвая.
Смешка, казах.

Искам таблета, вземем върнем,
гледаме само.
Искам на протест на джипиеса.
Само бели шоколадове обичам аз.

Искам друг ден мама с мазол
маже крем, не захар.

Искам купиш си нов портофел.
Искам обичам стара генерация.

Веднага искам супердълго клипче.
Искам хеликоптери скачат на вода.
Искам люспички.
Искам боговете също спят.
Искам да играем на лъкове с Робин Худ.
Искам чуя човека Воев пее.
И Робин Худ музика.
Искам мамутове във водата.
Искам минотавър като динозавър.
Искам си ушната кал.
Искам НДК на Лего.
Искам Арес, бог на самолетите.

За Коледа искам бакпулвер.

Искам всички цветя да са червени,
за да станат всички хора на огън.
Искам Антивенъм да има много приятели.
И жабешко парти.
Аз съм Антивенъм.
Искам пушиш обикновен фас.
Искам моята пушка стреля само целувки.
Искам вали само на къщите, не на улиците.
Искам да карам тротинетката отгоре на самолета.
Искам да хвърля тати през прозореца
към автобуса
и да се качи към работа.

И така и стана.

Стефан Иванов

Стефан Иванов (р. 1986, София) е aвтор на стихосбирките „4 секунди лилаво“ (2003), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката“ (2004), „Списъци“ (2009), „Навътре“ (2014) и „Без мен“ (2024) и на диалогичното издание „Разговори с Маргарита Младенова“ (2024). Съавтор е на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добро представление. Пиесата „Между празниците“ е номинирана за „Икар“ (2014) за драматургия. Пиесата „Нечовек“ е номинирана за „Аскеер“ (2025). Носител на наградата „Хр. Г. Данов“ (2025) за принос в представянето на българската книга. Драматург на Театрална работилница „Сфумато“. Съосновател на издателство „Кота 0“. Блогът му е на http://siv.sofiascape.com/.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.