„Вече никой не се интересува от политика“ е тъжната констатация на Емилия Милчева. И как да е иначе, като реално политическото не съществува. Изместено е от компромати и „казал – рекъл“ наратив. Уж сме в предизборна кампания, а кампания реално няма.
Спомняте ли си Серго от Буча? Същия, чието кафене руските войски бяха разрушили? Може би не помните обаче, че Серго е грузинец. Година по-късно Николета Атанасова отново разговаря с него във връзка с многолюдните протести в Грузия.
Не щем ни хляб, ни пасти, най-много някоя и друга лъжица асфалт, за да залъжем глада за светло бъдеще. Отново сме в предизборна кампания и тя пак е пълна с евтин популизъм и унизителни обещания за заплати и пенсии. От Емилия Милчева.
Може ли да има независима журналистика, ако е тежко зависима от част от рекламодателите си? А ако сред тях е и държавата? Тези и други въпроси поставя Емилия Милчева в текста си за свободата на медиите и пристраст(е)ността им към едни или други „пороци“.
Краткият отговор на въпроса, зададен в заглавието, е „не“. И това едва ли учудва някого. Може ли още да се продължава така? Явно да. От Емилия Милчева.
За да избегнем ядрена война, трябва да започнем да говорим за нея, задавайки правилните въпроси и тествайки всички хипотези. От Искрен Иванов.
Как се симулира парламентаризъм в предизборна обстановка и до какви негативи за България ще се стигне с прехвърлянето на горещите политически картофи от „старите“ към „новите“ – които и да са те. От Емилия Милчева.