Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? Тук отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. „На второ четене“ е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“, но изборът на заглавия е изцяло на Стефан Иванов, Севда Семер, а от 2023 г. – и на Антония Апостолова. За тази рубрика медията е отличена с Националната награда „Христо Г. Данов“ (2025) за принос в представянето на българската книга.
Нека не забравяме тези разкази, подканя ни Стефан Иванов. В тях са първите години на новото хилядолетие, детството на века ни, собственото ни детство на крехки, преходни, уязвими човеци. Пътници, по Иги Поп. Вечни несретници и светли сърца.
Докато лятото се превръща в спомен, Антония Апостолова ни препоръчва книга за спомените от всекидневието на детството, порастването и една магическа гора, през която всички рано или късно минаваме и наяве, и насън.
„Метафизичен трилър“ от руски емигрант – това е октомврийското предложение на Стефан Иванов. И още: Париж, фланьорстващ студент, изкуство, любов... но и подхлъзваща реалност, двойници, халюцинации и прочее тревоги на идентичността.
На прага на есента Антония Апостолова ни препоръчва книга в „есенния“ жанр на мемоарите – романа на френската нобелистка Ани Ерно. Текст, написан сякаш през погледа на няколко поколения, преживели социалните турбуленции във втората половина на ХХ век.
Пътуване надълбоко в Изтока – това е темата на книгата на големия полски писател Анджей Сташук, която Стефан Иванов ни препоръчва тази седмица. Пример за това как добрата литература ни казва повече от историографския или политическия анализ. И ни предупреждава навреме за дебнещата беда.
В разгара на летните ваканции Антония Апостолова ни потапя в компетентния, ироничен и човеколюбив разказ за създаването, съществуването и закриването на един вестник. За кризата на традиционните медии и работещите в тях, предизвикана от настъпването на високотехнологичните реалности.
Тази седмица Стефан Иванов насочва вниманието ни към един съвременен украински автор, който по нещо напомня на Йордан Радичков, по друго нещо – на Кенет Уайт, а иначе въздейства като „гръмоотвод, който отвежда електричеството на тревогата и стреса под земята..."