Вече не се доверявам на хартията, лъжа я. Тя също се прави, че ме изслушва, но не ми вярва и тя. Свикнах да мълча, да дълбая дупки навътре, където заравям несериозни хрумвания, неизговорени впечатления след глупав филм, неразказани случки, непроведени разговори, незабравени...
В момент, в който крайният консерватизъм взема връх в настоящия ни свят, Антония Апостолова ни връща към разказите на един съвременен кипърски писател, който насища с дълбока човечност темата за насилието над ближните, слабите, различните, чуждите, другите.
Пробвали ли сте някога да обуете налъми? Или по-скоро да се покачите отгоре им? Не? Има начин това да се промени. Поне във въображението ви. За целта Атанас Шиников с красноречието на истински халиф (без да е щърк) ни разхожда из историята на тези необикновени обувки.
В сърцето на зимата Стефан Иванов посяга право към едно литературно „сърце на мрака", за да ни представи класиката на шведската нобелистка Селма Лагерльоф. Която вместо в ръцете на древногръцкия лодкар ни поверява на един доста особен скандинавски колар.
Тази седмица във фокуса на Зорница Христова попадат две книги с проза за редки ценители – книги, чийто разказ се строи бавно и ползва сечивата и градивата на поезията. Книги за бавно четене.
Завърнали се от вкъщи, те пак са вкъщи. Чернобели скитници, те никога не са бездомни, дори когато спят свити по неугледните кьошета...
„Игромислещата“ ни рубрика продължава с разговор между Николай Генов и Чавдар Парушев за прехода от „маса“ към екран и от „задруга“ към самотно приключенстване, пък макар и с наръч персонажи, компенсиращи редуцираната социалност.