Бойко Борисов обикаля инфлуенсърски канали, но вместо като политически офанзиви интервютата му звучат като равносметка. Между самохвалството, носталгията и заяждането с опонентите прозира усещането, че цикълът на ГЕРБ приключва и започва ерата „след Борисов“. Коментар на Емилия Милчева.
Положението в страната е „недоволството ми е много по-добро от недоволството ти“. Всички са недоволни посвоему, но това не е достатъчно за обединение на недоволствата и за взрив на обществото, макар социолозите да казват, че сме на една крачка от „много лошо“. Анализ на Емилия Милчева.
Отвореното общество в парламента си спретна временна комисия, за да проверява лесно проверими факти. И това е само част от абсурдите, които нямаше как да се случат в една демократична държава от Европейския съюз. Само началото е, казва Емилия Милчева в анализа си по темата.
Усеща се, сякаш политическият проект на Румен Радев дебне зад ъгъла. И понеже това е държава, в която всички работим по усет, е редно да се провери кой има чувство за ритъм, и то правилно чувство, за да се включи в предстоящите танци. От Емилия Милчева.
Всичките митологии на света няма да са достатъчни, за да се намери из техните страници най-точният кандидат за президент на България, който да радва хем народа, хем Европа, хем партийните централи. От Емилия Милчева.
Буквата „д“, особено главната, става все по-важна в нашата държава. Дали да не предложим референдум азбуката да започва с нея? Д като държава, Д като дизайн на властта, Д като Делян. От Емилия Милчева.
Емилия Милчева поглежда към кандидата за президент на т.нар. демократична общност. От неговия успех би могла да зависи изцяло геополитическата ориентация на страната. Но докъде всъщност се простира демократичната общност и има ли политическа зрялост за преместването на някои червени линии?