Валентин Вълканов с анализ на случилото се преди, по време и след шестите парламентарни избори за последните три години. „Акциите“ на МВР, сринатото обществено доверие, купуването на гласове, медийните димки и агиткаджийската природа на политическото животно.
Моделът „Пеевски“ е моделът „Кой“. На мястото на „Кой“ може да стои произволно име. Истината е, че тези имена са повече от едно. За някои се сещаме бързо, други не ги и знаем. Лошото е обаче, че не се сещаме за имена на смели лидери, които могат да се противопоставят на „Кой“. От Емилия Милчева.
Да се познават различни групи избиратели с техните ценности, интереси, страхове и надежди е ключът към по-голяма активност на избори и повече представителност в парламента, смята Светла Енчева и прави сравнение със следенето на обществените нагласи покрай изборите в САЩ и в България.
Равноотдалечен премиер, коалиции, условия, споразумения, ултиматуми... Часове преди поредните избори има от всичко по много. Само дето на гласуващите пак не им е ясно какво точно значи това. За непредставителността на демокрацията и безкрайността на технологиите на властта от Емилия Милчева.
Отива ли си ерата на политическите титани, или просто чакаме да паднат настоящите, за да си произведем следващите? Без здравословен парламентаризъм сме обречени на „титани“, които ползват българската политика за лична изгодa. От Емилия Милчева.
Когато политиката се превърне в битова драма, само гражданствеността може да се противопостави на клановите зависимости. Но това няма как да стане, ако си седим сърдити вкъщи и на тези избори. От Валентин Вълканов.
Може ли да бъдем изненадани с редовно правителство след изборите на 27 октомври? Напълно възможно е според Емилия Милчева. С уговорката, че макар и хубаво на картинка, досущ като есенно цвете, това коалиционно правителство ще е доста неустойчиво.