Бойко Борисов обикаля инфлуенсърски канали, но вместо като политически офанзиви интервютата му звучат като равносметка. Между самохвалството, носталгията и заяждането с опонентите прозира усещането, че цикълът на ГЕРБ приключва и започва ерата „след Борисов“. Коментар на Емилия Милчева.
Ясно е, че никой не иска да е отдолу, когато падне Пеевски. Въпросът е кой наднича зад сгромолясващите се фигури. Добре смазаната машина за влияние не търпи вакуум. От Емилия Милчева.
Емилия Милчева разнищва брауновото движение вследствие на създалото се в триъгълника на властта напрежение – и най-вече хаотичните танцови стъпки на Борисов, който непрестанно настъпва опърпания шлейф на партията си и се препъва в него.
„... не искам аааз да съм отдолууу, за да не падне върху мен!“ Ще пада ли някой и кога да се дръпнем, за да не се сгромолясат колоси и животни върху ни? Анализ на Емилия Милчева.
Особеният управител се оказа специален управител. Каквито и каламбури да роди народното творчество оттук насетне, е ясно, че властта планомерно става лична и безотчетна. Кой е разперил ръце да я посрещне, всички знаем. Анализ на Емилия Милчева.
Отвореното общество в парламента си спретна временна комисия, за да проверява лесно проверими факти. И това е само част от абсурдите, които нямаше как да се случат в една демократична държава от Европейския съюз. Само началото е, казва Емилия Милчева в анализа си по темата.
Усеща се, сякаш политическият проект на Румен Радев дебне зад ъгъла. И понеже това е държава, в която всички работим по усет, е редно да се провери кой има чувство за ритъм, и то правилно чувство, за да се включи в предстоящите танци. От Емилия Милчева.