Резултатите от изборите в една германска федерална провинция на пръв поглед бяха изненада. Провинцията е Баден-Вюртемберг, а на изборите, които се проведоха на 8 март, спечелиха „Зелените“ – въпреки прогнозите, даващи през целия период преди вота преднина на Християндемократическия съюз (ХДС). „Зелените“ победиха едва с 0,5 процентни пункта (30,2% срещу 29,7% за ХДС) и ще управляват паритетна коалиция с християндемократите – и двете партии ще разполагат с по 56 места в местния парламент.
Загубата на ХДС обаче е знакова и поразклаща позициите на канцлера Фридрих Мерц, който е и председател на партията. А големият победител, също като героя от романа на Вера Мутафчиева, се казва Джем. Само че Йоздемир. И не е османски принц, а син на турски гастарбайтери.
Емине Садкъ
Защо победата на „Зелените“ в югозападната провинция беше изненада?
За да отговорим на този въпрос, трябва да хвърлим светлина върху местния контекст. Партия „Зелените“ всъщност е основана тъкмо в Баден-Вюртемберг през 1980 г. – в град Карлсруе. Тя има по-силни позиции в тази федерална провинция, отколкото в останалата част на Германия, и вече 15 години (от 2011 г. досега) е управляваща. От 1953 до 2011 г. водещата политическа сила в Баден-Вюртемберг е ХДС, която години наред дори има пълно мнозинство в местния парламент.
Между 2021 и 2025 г. „Зелените“ заедно със Социалдемократическата партия (СДП) и „Свободните демократи“ са част от управляващата коалиция в Германия, известна като „Светофар“ (заради цветовете на трите партии). Върху нея се стовариха последствията от COVID-19 и от войната на Русия срещу Украйна и като цяло правителството ѝ не се запомни с добро. И трите партии загубиха много от дотогавашната си подкрепа, като „Свободните демократи“ дори не преминаха 5-процентовата бариера за влизане в настоящия парламент.
Конкретно „Зелените“ бяха критикувани заради скъпоструващите си политики за преминаване към зелена енергия, които в общия нестабилен контекст на мнозина изглеждаха като известния призив, приписван на Мария-Антоанета, хората да ядат бриош, щом нямат хляб. Тези политики засягат в значителна степен и автомобилната индустрия, която трябва да направи големи инвестиции, за да може да отговори на изискванията.
В богатата провинция Баден-Вюртемберг, в която повечето села изглеждат като излезли от рекламен каталог, водещите индустрии са автомобилната и земеделието. В столицата ѝ Щутгарт се намират централите на „Порше“ и на концерна „Мерцедес-Бенц Груп“, произвеждащ „Мерцедес“ и „Мини“. Хиляди работни места, както и милиони от данъчни приходи за отделните общини зависят от просперитета на тази индустрия. Логично е местните да не горят от нетърпение за бърз преход към зелена енергия.
Тук трябва да се отбележи, че в различните федерални провинции партиите имат различен профил.
Както например християндемократите са по-либерални в области като Северен Рейн-Вестфалия, така и „Зелените“ са по-консервативни в Баден-Вюртемберг. Те са и по-умерени в екологичните си политики. Известна е крилатата фраза на досегашния премиер на провинцията Винфрид Кречман, изречена на местен диалект, с която той иска да сложи точка на критиките срещу „Зелените“, демонстрирайки, че местната автомобилна индустрия е важна за правителството му и лично за него. Ако се опитаме да предадем типичното за тази част на Германия диалектно ш-кане, може да преведем думите му така:
Миништър-предшедателят на Баден-Вюртемберг кара [автомобил на] „Даймлер“. Башта! [от basta, итал. ‘стига’ – б.а.]
„Даймлер-Бенц“ е бившето име на концерна „Мерцедес-Бенц Груп“.
Като говорим за консерватизма в Баден-Вюртемберг обаче (както и в Германия като цяло), не трябва да си го представяме като българските му версии. Той не отрича нито либералната демокрация, нито правата на човека, а още по-малко бъдещето на страната в ЕС. Според резултатите от екзитпол, актуални към 16:10 часа в деня на изборите, като най-голямо свое притеснение 72% от гласоподавателите посочват именно сигурността на Европа. На второ и трето място се нареждат съответно заплахата за демокрацията и правовата държава и опасението, че автомобилната индустрия в региона няма бъдеще. Следват тревоги от икономическо естество, а неприемането на чужденците е на предпоследно място – с 48%.
„Притеснявам се, че…“
Най-силното безпокойство е свързано със сигурността на Европа, състоянието на демокрацията и бъдещето на автомобилната индустрия.
И все пак след 15 години управление „Зелените“ не се радват на особено одобрение в „най-своята“ провинция. Избирателите, участвали в споменатия екзитпол, ги смятат за по-компетентни от ХДС единствено в областта на опазването на околната среда и климатичната политика. Във всички останали области – образование, миграция и убежище, работни места, икономика, социална справедливост, жилищна политика и борба с престъпността – те смятат, че християндемократите се справят по-добре.
А за гласоподавателите от първостепенно значение е икономиката – 29% от тях я посочват като най-значима (със 7 процентни пункта повече, отколкото на изборите през 2021 г.), докато климатът е на трето място – това е приоритет за 16% (с 3 пункта по-малко, отколкото през 2021 г.). Най-голям дял – 38%, имат доверие на ХДС, че може да се справи с икономическите проблеми. На второ място е Алтернатива за Германия (АзГ) с 15%, а „Зелените“ са чак на трето – с 13%.
Коя тема е най-важна за избора?
Коя партия според избирателите може да се справи с икономиката?
Сега вече става ясно защо победата на „Зелените“ е изненада. И все пак на какво се дължи тя?
Програмата или кандидатът?
За гласоподавателите на ХДС най-важно за решението за кого да гласуват е програмата на партията, докато за избирателите на „Зелените“ от първостепенно значение е кандидатът. Възможно обяснение за тази разлика е не само че програмата на християндемократите по-добре отговаря на приоритетите на местните жители, а и че „Зелените“, за разлика от тях, имат по-силен водещ кандидат. Джем Йоздемир е популярен политик от десетилетия, докато за конкурента му Мануел Хагел не се знае много.
Запитани дали биха гласували за Йоздемир, или за Хагел, ако можеха директно да изберат премиера на провинцията си, само избирателите на ХДС и АзГ показват предпочитание за кандидата на християндемократите, а всички останали – за този на „Зелените“. При това 22% от самите християндемократи биха предпочели Йоздемир, а едва 2% от „Зелените“ – Хагел.
Светла Енчева
Йоздемир печели, и то с между 10 и 27 пункта, сред всички възрастови групи. Също и (с между 9 и 22 пункта) по всички личностни показатели, включени в екзитпола – по-симпатичен, по-компетентен, по-добре пасващ на областта, вдъхващ повече доверие. Удовлетворението от политическата му дейност също е на ниво – по-висока оценка в това отношение получава само Кречман – досегашният премиер на Баден-Вюртемберг.
Личността на Йоздемир обаче е по-силен фактор за избирателите на „Зелените“, отколкото тази на Кречман през 2011, 2016 и 2021 г., когато партията, оглавявана от последния, е печелила изборите в провинцията. Тя е била решаваща за 51% от тях – резултат, до който Кречман е най-близко през 2016 г., радвайки се на 48%. За сравнение, от 2001 г. досега личността на кандидата на християндемократите е била решаващ фактор най-много за 29% от избирателите на ХДС.
Кой е този толкова решаващ фактор Йоздемир?
Джем Йоздемир е от първото поколение деца на турски гастарбайтери, родени в Германия. Той е от градчето Бад Урах, близо до Щутгарт. Завършва реална гимназия. Това е тип професионално училище, в което учениците не се дипломират с матура и съответно не могат директно да кандидатстват в университет. Но за дете на гастарбайтери и реалната гимназия е сериозно постижение, особено в онези години. Някои младежи от турски произход, родени в Германия, и днес не говорят добре немски. Той обаче си доучва в професионален колеж, който завършва с матура, а през 1994 г. получава диплома за висше образование със специалност „Социална педагогика“.
Емине Садкъ
Междувременно още през 1981 г., едва 16-годишен, става член на „Зелените“ – само година след създаването на партията и две години преди да се сдобие с германско гражданство. Следват периоди на възход в политическата му кариера, издънки, временни оттегляния и нови възходи. Йоздемир е бил депутат в Бундестага, после в Европейския парламент, след това отново в Бундестага. В „светофарното“ правителство той е земеделски министър, а през последната половин година от управлението му съвместява и поста на министър на образованието и науката.
Той е първият министър в национално правителство в Германия и бъдещият първи премиер на федерална провинция в страната от турски произход. Бил е един от първите двама етнически турци – депутати в Бундестага, наред с Лейла Онур от СДП.
Йоздемир е не само известен политик, а има и попкултурен статус. През 2022 г. например, няколко месеца след като става министър, се появява в два видеоклипа на известната германска пънк група Die Toten Hosen, превъплъщавайки се в участник в група за взаимопомощ в психиатрия:
Не чужденец, а нашенец
Джем Йоздемир не е от хората с миграционен произход, които свеждат идентичността си до етническите си корени. Автобиографичната му книга е озаглавена „Аз съм нашенец. Един анадолски шваба в Бундестага“¹ (Швабия е районът, в който е роден). Определя се и като „светски мюсюлманин“ и е сериозен критик на режима на Ердоган и на влиянието му върху голяма част от турците в Германия, а с това – и върху германската политика.
Тези му възгледи заедно с приноса му за признаването от Германия на арменския геноцид го превръщат във враг в очите на турския президент и привържениците му. Те личат и в разбиранията му за миграцията, които го причисляват по-скоро към консервативния лагер. През 2024 г. разказва пред Frankfurter Allgemeine Zeitung как дъщеря му е ставала обект на сексуални подмятания от страна на мигранти в Берлин, и посочва като причина патриархалните структури в държавите по произход на чужденците.
Интервюто му навлича критики, включително основателни – например, че патриархални порядки и насилие, основано на пола, има и в Германия и че дъщеря му едва ли би се чувствала по-сигурна на Октоберфест, отколкото по берлинските улици.
Всичко това не означава, че Йоздемир се отрича от турския си произход и заради това германците го харесват. По-скоро той, имайки германска идентичност, принадлежи към светски настроените етнически турци, критични към Ердоган и ислямизма, и по този начин допринася за преодоляването на стереотипите спрямо етноса си. Етническите турци биват различни, някои от тях може да са и критици на Ердоган, и пълноценни шваби. Понякога – и „по-католици от папата“ по отношение на миграцията. Цялата многоизмерност на идентичността – ако се случи да е в личност като тази на Джем Йоздемир, може да се окаже рецепта за политически успех.
Победата на „Зелените“ в Баден-Вюртемберг, макар и важна в национален план, е крехка
Не само заради нищожната преднина пред ХДС и третата позиция на АзГ – с 18,8%. Харизмата на Йоздемир може да е била решаващият фактор за спечелването на изборите, но тя няма как да компенсира неодобрението за политиките на „Зелените“. Участието им в управлението на страната и опитите им да превърнат идеите си в реалност накараха много германци да се отърсят от екологичните си блянове. Когато нещата опрат до собствения джоб и работно място, високите цели вече не са достатъчни.
Макар да спечелиха, „Зелените“ отбелязаха с 2,4 пункта по-нисък резултат, отколкото на изборите през 2021 г., а подкрепата си увеличиха ХДС – с 5,6 пункта, и най-вече АзГ – с 9,1 пункта. Големите губещи бяха СДП, които едва прескочиха 5-процентовата бариера, и „Свободните демократи“, които, както и на националните избори, се озоваха под нея.
Ако не искат да се обезличат като СДП, която като че в постиндустриалното общество не може да определи кой е електоратът ѝ, „Зелените“ ще трябва да предложат идеи, чието реализиране няма да води до икономическа катастрофа. В противен случай и политическото бъдеще на Йоздемир ще е далеч по-безславно от миналото му.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни