В Порто, втория по големина град в Португалия, средновековни градски къщи се издигат покрай река Доуро като разноцветни блокчета лего. Там са и винарските изби за портвайн, гроздето за което зрее също в долината на реката. Крайречното местоположение и брегът на океана превръщат Порто във важен индустриален център от началото на ХVIII век насам. А културните отпечатъци от различните исторически периоди са сякаш най-очевидни в архитектурата – Порто е мозайка от средновековна, готическа, барокова, ренесансова, неокласическа и бруталистична архитектура.

През последните години градът преживя трудни времена. Португалия е една от европейските държави, засегнати най-силно от последната рецесия. От 2011 до 2014 г. страната разчита на спасителна програма за икономическо възстановяване. Именно в средата на този най-труден период от най-новата история на страната – през 2013 г. –

местните избори в Порто спечелва независимият кандидат Руи Морейра.

Избирането му за кмет предизвиква интереса на медиите по целия свят, тъй като той е първият независим кандидат, избран в по-голям западноевропейски град с подкрепата на граждани от целия политически спектър. Листата, с която спечелва местните избори, е наречена O Nosso Partido é o Porto („Нашата партия е Порто“) и това някак успява да не звучи популистки от неговата уста. Вероятно защото като активен гражданин, колумнист в местен вестник и редовен коментатор в телевизионни предавания той е познат на съгражданите си като изявен защитник на интересите на града и на северния район на Португалия много преди да се кандидатира за кмет.

Автор е на няколко книги по икономически, политически и други съвременни теми и дори критиците му трудно успяват да намерят противоречия между идеите, за които пише, и опитите му да ги осъществи в действителност. И преди, и след избирането му за кмет Морейра твърдо следва и защитава ценностите и принципите, в които вярва. Дори успява да увеличи подкрепата на съгражданите си през есента на 2017 г., когато е преизбран за втори пореден мандат – отново като независим, макар този път да е подкрепен от дясноцентристката християндемократическа Народна партия, която има скромна електорална тежест в днешна Португалия.

Роденият в Порто през 1956 г. бизнесмен и бивш председател на местната Търговска камара съвсем не изглежда като очевидна алтернатива на популистката вълна, заливаща Европа. Два пъти разведен, баща на две деца и потомък на едно от най-богатите семейства в града, той завършва немско училище в Порто, а после учи и живее в Англия, Норвегия, Дания и Германия. За известно време управлява семейния корабен бизнес, а след това инвестира в различни начинания – от популярен нощен клуб, през дистрибуция на вино в Бразилия, до недвижими имоти в Чили.

Преди да спечели първия си мандат през 2013 г., Морейра признава, че до неотдавна не е имал никакъв интерес към политиката. Дали заради, или въпреки това, но

този човек, роден в привилегирована среда, се заявява и спечелва доверието на съгражданите си като „човек от народа“, при това по безпрецедентен начин – без да е свързан с политическа партия.

Морейра признава, че е спечелил първия си мандат благодарение и на протестния вот на съгражданите си, разочаровани от срива на португалската икономика и от „апаратчиците“ на традиционните партии, които носят вина за корупцията, безработицата и бюрокрацията. За португалците кризата е не само икономическа, но и криза на лидерството и идеите.

Именно последиците от рецесията и раздразнението на Морейра от неспособността на професионалните политици да обяснят на обществото нуждата от спасителния пакет и от икономии го провокират да се кандидатира. Той не оспорва, че Португалия е имала нужда от програма за строги икономии, за да оздрави публичната си сфера и финанси, но намира прилагането на програмата за късогледо, а самата нея – за „свръхдоза“. Противник е на увеличаването на данъци „на сляпо“ и поголовното намаляване на всички заплати вместо само на заетите в неефективните сектори.

Като твърд привърженик на децентрализацията, Руи Морейра споделя, че „да нямаш партия ти дава повече простор за собствени мисли“, фокус върху истинските проблеми на града, както и по-голяма независимост от столицата Лисабон.

Кметът на Порто е убеден, че в бъдеще конкуренцията ще е между градовете, а не между държавите.

Но без да може да разчита на хората и структурите на някоя партия и стартирайки като аутсайдер в политиката, той няма много алтернативи, освен активно да използва социалните мрежи, където по време на кампанията си пуска стотици видеа, за да споделя идеите си. Морейра разказва също, че в предизборните седмици е извървял около 1000 километра пеша из града, за да се среща и да разговаря с хората. Разбира се, помага му и фактът, че е футболен запалянко и вероятно това, че клубната му карта за неговия любим отбор „Порто“ и преди, и след изборите е за едно от най-евтините места на стадиона, където редовно може да бъде видян и до днес.

Като кмет се ангажира с разумно и балансирано общинско финансово управление, а програмата му се основава върху три главни теми: социално сближаване, култура и икономика. Исторически за Порто е характерно богати и бедни да живеят рамо до рамо в съседство, в едни и същи квартали. Хората там са убедени, че това създава синергия и гарантира някаква обществена устойчивост. Това разнообразие обаче е под заплаха заради все по-нарастващото богатство на заможните и все по-бързото обедняване на бедните и т.нар. средна класа. Тенденцията е глобална, но в Порто се опитват да я забавят с малки стъпки за опазване на социалната устойчивост. Според кмета Морейра важна отговорност на градовете е да работят срещу прогонването на бедните в покрайнините, защото това води със себе си усещането, че градът не им принадлежи, и може да е начало на последващи общи проблеми.

Неравенството е важна тема от визията на Морейра за Порто. Икономическият растеж на града трябва да приобщава, а не да изключва, настоява той. Според него Порто ще е по-здрав и годен за живеене, ако всички споделят проблемите на града и се олицетворяват с решенията им.

Не мога да си представя да управлявам град, който е проспериращ само за някои. Обещах да управлявам всеобхватно, да използвам привличането на инвестиции и достъпа до култура като инструменти за обществено сближаване и истинска демокрация, за овластяване на всички активни граждани, така че да постигнем заедно максимален резултат.

Между 1991 и 2011 г. Порто губи повече от 1/5 от своите жители. За същия период живеещите в центъра му са намалели с цели 54%. С икономическото възстановяване в последните години Порто привлича все повече туристи и инвестиции, затова за кмета и общината рехабилитацията на центъра и обществените пространства там е важна за съхраняването на социалната тъкан, облика и жизнеността на града, за да не се превърне той в мъртва туристическа атракция като Венеция.

Една от ключовите програми през първия мандат на Морейра е борбата с опустяването на историческия център на града – чрез преселване на икономически по-слаби семейства в свободни и изоставени общински сгради, част от които са културно наследство, както и чрез привличане на малкия бизнес, за който е удобно да работи в центъра на града. Общината инвестира 4,5 млн. евро публични средства за възстановяването на 17 изоставени сгради и 50 общински апартамента, в които 130 семейства с корени от Порто да могат да се върнат обратно в града (и в центъра му), заплащайки социален общински наем, съобразен с възможностите им. Първите 35 семейства по тази програма се настаняват в своите жилища през 2016 г.

За един град да печели пари и да увеличава БВП не трябва да е основната цел. Повечето европейски градове, както и Порто, имат много общински имоти, сгради и жилища. Много е лесно да осигуряваме по 10% от бюджета си (това са 20 милиона всяка година), като продаваме общински имоти. И после да построим мост… Но това ще убие града. Той ще загуби обаяние, а именно това привлича хората най-вече.

Качеството на живот в един град е свързано с много неща. Според Морейра сред най-важните от тях е да прекарваме време с децата си, да участваме в културни събития, да се забавляваме. Вместо да пилеем това време в пътуване до работа или училище. Ето защо градът трябва да е организиран така, че във всеки квартал да има магазини, училища, услуги, работа. Той нарича това „10-минутен квартал“ (в ЕС има подобна концепция за „градове на малките разстояния“). Когато ходим пеша на работа и до магазините, без да излизаме от квартала, ние участваме в изграждането на местната общност. Качеството на средата е от първостепенно значение за поддържането на социалните взаимоотношения. Кметът счита, че е жизненоважно да се насърчава създаването на градски обществени пространства, които могат да засилят социалното сближаване, и че когато се възстановява не само кварталът, но и публичните пространства, местната общност е по-ефективна.

Кметът Морейра прави всичко възможно да защити и съхрани типичните за града малки пекарни, сладкарници и магазинчета, защото те са традиционна част от кръвоносната система на града. Но разбира се, в програмата си акцентира също върху привличането на сериозни инвеститори и предприемачи, обещавайки им квалифицирани и креативни местни хора, умерена цена на живот и маркетирайки Порто като динамичен, отворен, сигурен, толерантен и приятелски настроен към бизнеса град. Според доклад от 2017 г. на „Ърнст и Янг“ Порто е градът с най-голям ръст на инвестиции и нови работни места в Португалия. А в материал от тази седмица анализаторският отдел на Financial Times нарича икономическия възход на Порто „перфектна буря“ и признава, че ключово за това е било избирането на Морейра за кмет и препозиционирането на Порто като отворен за бизнес и инвестиции глобален град. В статията се посочва също, че работните места са отбелязали ръст от 300%.

Дали Морейра е ново явление, или поне свеж полъх в европейската политика, е твърде смело да се обобщи. Но дори само като приятно изключение, то е показателно за това, че затворените партийни системи, които излъчват представители чрез непрозрачни вътрешни процеси и се свързват с размита колективна безотговорност – и на партиите, и на лидерите им, – трябва да останат в миналото. Личният ангажимент, репутация и позиции, които Морейра залага от първо лице, печелят доверието на съгражданите му.

Разбира се, не липсват противници и критици. Морейра е обвиняван, че пречи на възстановяването на умерения политически център. Има и твърдения, че е продукт на старо политическо статукво, което в критичен момент е успяло да се реорганизира зад него и да манипулира общественото мнение. Повечето критики и завист идват откъм столицата Лисабон, но фактът, че е преизбран за втори мандат с почти 45% от гласовете, увеличавайки подкрепата си спрямо предходните местни избори (39% през 2013 г.), категорично показва успеха на неговата политика. Още повече на фона на много успешните изборни резултати през 2017 г. на Социалистическата партия в почти цяла Португалия, която обаче губи Порто именно заради Морейра.

Неговата умереност и диалогичност продължават да му печелят подкрепа и от лявата, и от дясната половина на политическия спектър. Почти поравно е разпределена тя и между по-заможните и по-бедните слоеве на обществото. Във време на изострена поляризация на позициите и все по-натрапчивата антиинтелектуална тенденция в цяла Европа дали подобни примери не са едно възможно решение за бъдещето ни?

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоклип със заглавие „Направихме чиста кампания“ на развълнувания Руи Морейра пред поддръжниците му, дни преди да спечели втори пореден мандат като кмет на Порто

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни