В Порто, втория по големина град в Португалия, средновековни градски къщи се издигат покрай река Доуро като разноцветни блокчета лего. Там са и винарските изби за портвайн, гроздето за което зрее също в долината на реката. Крайречното местоположение и брегът на океана превръщат Порто във важен индустриален център от началото на ХVIII век насам. А културните отпечатъци от различните исторически периоди са сякаш най-очевидни в архитектурата – Порто е мозайка от средновековна, готическа, барокова, ренесансова, неокласическа и бруталистична архитектура.
През последните години градът преживя трудни времена. Португалия е една от европейските държави, засегнати най-силно от последната рецесия. От 2011 до 2014 г. страната разчита на спасителна програма за икономическо възстановяване. Именно в средата на този най-труден период от най-новата история на страната – през 2013 г. –
местните избори в Порто спечелва независимият кандидат Руи Морейра.
Избирането му за кмет предизвиква интереса на медиите по целия свят, тъй като той е първият независим кандидат, избран в по-голям западноевропейски град с подкрепата на граждани от целия политически спектър. Листата, с която спечелва местните избори, е наречена O Nosso Partido é o Porto („Нашата партия е Порто“) и това някак успява да не звучи популистки от неговата уста. Вероятно защото като активен гражданин, колумнист в местен вестник и редовен коментатор в телевизионни предавания той е познат на съгражданите си като изявен защитник на интересите на града и на северния район на Португалия много преди да се кандидатира за кмет.
Автор е на няколко книги по икономически, политически и други съвременни теми и дори критиците му трудно успяват да намерят противоречия между идеите, за които пише, и опитите му да ги осъществи в действителност. И преди, и след избирането му за кмет Морейра твърдо следва и защитава ценностите и принципите, в които вярва. Дори успява да увеличи подкрепата на съгражданите си през есента на 2017 г., когато е преизбран за втори пореден мандат – отново като независим, макар този път да е подкрепен от дясноцентристката християндемократическа Народна партия, която има скромна електорална тежест в днешна Португалия.
Роденият в Порто през 1956 г. бизнесмен и бивш председател на местната Търговска камара съвсем не изглежда като очевидна алтернатива на популистката вълна, заливаща Европа. Два пъти разведен, баща на две деца и потомък на едно от най-богатите семейства в града, той завършва немско училище в Порто, а после учи и живее в Англия, Норвегия, Дания и Германия. За известно време управлява семейния корабен бизнес, а след това инвестира в различни начинания – от популярен нощен клуб, през дистрибуция на вино в Бразилия, до недвижими имоти в Чили.
Преди да спечели първия си мандат през 2013 г., Морейра признава, че до неотдавна не е имал никакъв интерес към политиката. Дали заради, или въпреки това, но
този човек, роден в привилегирована среда, се заявява и спечелва доверието на съгражданите си като „човек от народа“, при това по безпрецедентен начин – без да е свързан с политическа партия.
Морейра признава, че е спечелил първия си мандат благодарение и на протестния вот на съгражданите си, разочаровани от срива на португалската икономика и от „апаратчиците“ на традиционните партии, които носят вина за корупцията, безработицата и бюрокрацията. За португалците кризата е не само икономическа, но и криза на лидерството и идеите.
Именно последиците от рецесията и раздразнението на Морейра от неспособността на професионалните политици да обяснят на обществото нуждата от спасителния пакет и от икономии го провокират да се кандидатира. Той не оспорва, че Португалия е имала нужда от програма за строги икономии, за да оздрави публичната си сфера и финанси, но намира прилагането на програмата за късогледо, а самата нея – за „свръхдоза“. Противник е на увеличаването на данъци „на сляпо“ и поголовното намаляване на всички заплати вместо само на заетите в неефективните сектори.
Като твърд привърженик на децентрализацията, Руи Морейра споделя, че „да нямаш партия ти дава повече простор за собствени мисли“, фокус върху истинските проблеми на града, както и по-голяма независимост от столицата Лисабон.
Кметът на Порто е убеден, че в бъдеще конкуренцията ще е между градовете, а не между държавите.
Но без да може да разчита на хората и структурите на някоя партия и стартирайки като аутсайдер в политиката, той няма много алтернативи, освен активно да използва социалните мрежи, където по време на кампанията си пуска стотици видеа, за да споделя идеите си. Морейра разказва също, че в предизборните седмици е извървял около 1000 километра пеша из града, за да се среща и да разговаря с хората. Разбира се, помага му и фактът, че е футболен запалянко и вероятно това, че клубната му карта за неговия любим отбор „Порто“ и преди, и след изборите е за едно от най-евтините места на стадиона, където редовно може да бъде видян и до днес.
Като кмет се ангажира с разумно и балансирано общинско финансово управление, а програмата му се основава върху три главни теми: социално сближаване, култура и икономика. Исторически за Порто е характерно богати и бедни да живеят рамо до рамо в съседство, в едни и същи квартали. Хората там са убедени, че това създава синергия и гарантира някаква обществена устойчивост. Това разнообразие обаче е под заплаха заради все по-нарастващото богатство на заможните и все по-бързото обедняване на бедните и т.нар. средна класа. Тенденцията е глобална, но в Порто се опитват да я забавят с малки стъпки за опазване на социалната устойчивост. Според кмета Морейра важна отговорност на градовете е да работят срещу прогонването на бедните в покрайнините, защото това води със себе си усещането, че градът не им принадлежи, и може да е начало на последващи общи проблеми.
Неравенството е важна тема от визията на Морейра за Порто. Икономическият растеж на града трябва да приобщава, а не да изключва, настоява той. Според него Порто ще е по-здрав и годен за живеене, ако всички споделят проблемите на града и се олицетворяват с решенията им.
Не мога да си представя да управлявам град, който е проспериращ само за някои. Обещах да управлявам всеобхватно, да използвам привличането на инвестиции и достъпа до култура като инструменти за обществено сближаване и истинска демокрация, за овластяване на всички активни граждани, така че да постигнем заедно максимален резултат.
Между 1991 и 2011 г. Порто губи повече от 1/5 от своите жители. За същия период живеещите в центъра му са намалели с цели 54%. С икономическото възстановяване в последните години Порто привлича все повече туристи и инвестиции, затова за кмета и общината рехабилитацията на центъра и обществените пространства там е важна за съхраняването на социалната тъкан, облика и жизнеността на града, за да не се превърне той в мъртва туристическа атракция като Венеция.
Една от ключовите програми през първия мандат на Морейра е борбата с опустяването на историческия център на града – чрез преселване на икономически по-слаби семейства в свободни и изоставени общински сгради, част от които са културно наследство, както и чрез привличане на малкия бизнес, за който е удобно да работи в центъра на града. Общината инвестира 4,5 млн. евро публични средства за възстановяването на 17 изоставени сгради и 50 общински апартамента, в които 130 семейства с корени от Порто да могат да се върнат обратно в града (и в центъра му), заплащайки социален общински наем, съобразен с възможностите им. Първите 35 семейства по тази програма се настаняват в своите жилища през 2016 г.
За един град да печели пари и да увеличава БВП не трябва да е основната цел. Повечето европейски градове, както и Порто, имат много общински имоти, сгради и жилища. Много е лесно да осигуряваме по 10% от бюджета си (това са 20 милиона всяка година), като продаваме общински имоти. И после да построим мост… Но това ще убие града. Той ще загуби обаяние, а именно това привлича хората най-вече.
Качеството на живот в един град е свързано с много неща. Според Морейра сред най-важните от тях е да прекарваме време с децата си, да участваме в културни събития, да се забавляваме. Вместо да пилеем това време в пътуване до работа или училище. Ето защо градът трябва да е организиран така, че във всеки квартал да има магазини, училища, услуги, работа. Той нарича това „10-минутен квартал“ (в ЕС има подобна концепция за „градове на малките разстояния“). Когато ходим пеша на работа и до магазините, без да излизаме от квартала, ние участваме в изграждането на местната общност. Качеството на средата е от първостепенно значение за поддържането на социалните взаимоотношения. Кметът счита, че е жизненоважно да се насърчава създаването на градски обществени пространства, които могат да засилят социалното сближаване, и че когато се възстановява не само кварталът, но и публичните пространства, местната общност е по-ефективна.
Кметът Морейра прави всичко възможно да защити и съхрани типичните за града малки пекарни, сладкарници и магазинчета, защото те са традиционна част от кръвоносната система на града. Но разбира се, в програмата си акцентира също върху привличането на сериозни инвеститори и предприемачи, обещавайки им квалифицирани и креативни местни хора, умерена цена на живот и маркетирайки Порто като динамичен, отворен, сигурен, толерантен и приятелски настроен към бизнеса град. Според доклад от 2017 г. на „Ърнст и Янг“ Порто е градът с най-голям ръст на инвестиции и нови работни места в Португалия. А в материал от тази седмица анализаторският отдел на Financial Times нарича икономическия възход на Порто „перфектна буря“ и признава, че ключово за това е било избирането на Морейра за кмет и препозиционирането на Порто като отворен за бизнес и инвестиции глобален град. В статията се посочва също, че работните места са отбелязали ръст от 300%.
Дали Морейра е ново явление, или поне свеж полъх в европейската политика, е твърде смело да се обобщи. Но дори само като приятно изключение, то е показателно за това, че затворените партийни системи, които излъчват представители чрез непрозрачни вътрешни процеси и се свързват с размита колективна безотговорност – и на партиите, и на лидерите им, – трябва да останат в миналото. Личният ангажимент, репутация и позиции, които Морейра залага от първо лице, печелят доверието на съгражданите му.
Разбира се, не липсват противници и критици. Морейра е обвиняван, че пречи на възстановяването на умерения политически център. Има и твърдения, че е продукт на старо политическо статукво, което в критичен момент е успяло да се реорганизира зад него и да манипулира общественото мнение. Повечето критики и завист идват откъм столицата Лисабон, но фактът, че е преизбран за втори мандат с почти 45% от гласовете, увеличавайки подкрепата си спрямо предходните местни избори (39% през 2013 г.), категорично показва успеха на неговата политика. Още повече на фона на много успешните изборни резултати през 2017 г. на Социалистическата партия в почти цяла Португалия, която обаче губи Порто именно заради Морейра.
Неговата умереност и диалогичност продължават да му печелят подкрепа и от лявата, и от дясната половина на политическия спектър. Почти поравно е разпределена тя и между по-заможните и по-бедните слоеве на обществото. Във време на изострена поляризация на позициите и все по-натрапчивата антиинтелектуална тенденция в цяла Европа дали подобни примери не са едно възможно решение за бъдещето ни?
Заглавна снимка: Стопкадър от видеоклип със заглавие „Направихме чиста кампания“ на развълнувания Руи Морейра пред поддръжниците му, дни преди да спечели втори пореден мандат като кмет на Порто