Пунктуацията на вметнатите части, между другото, никак не е между другото

Случвало ли ви се е да започнете да пишете текст най-вече защото даден проблем ви занимава, имате някакво обяснение, но не и в детайли, и искате най-накрая да си ги изясните? На мен ми се случва почти всеки път, когато започвам статия за рубриката „Порция език“. Просто трябва на мен самата да ми е интересно да стигна до отговор, който не знам, да вникна във философията на нещата или пък да ги систематизирам в съзнанието си. Разбира се, надявам се това да е интересно и полезно и за читателите, след като е свързано с езика.

И така, от известно време ме занимава проблемът с вметнатите части в българския език и свързващите думи (linking words, connectors, linkers) в английския. Между тях има припокриване, но и доста разлики. А защо е необходимо да ги сравняваме, ще попитате вероятно. Причината е чисто практическа: пунктуацията им се подчинява на различни правила и наблюденията ми показват, че

често българските съответствия на английските свързващи думи (например освен това – moreover) се отделят погрешно със запетая от останалите думи в изречението.

Какво вмятаме и как свързваме?

В българската граматика като вметнати части се разглеждат думи и изрази, които не са същински части на простото изречение (подлог, сказуемо, допълнение и т.н.). Разделят се на две основни групи по своето значение. И тук започвам да се чудя дали изобщо да ви занимавам с това, защото то няма никакво, ама наистина никакво отношение към пунктуацията. Добре, да го направим за пълнота, а и заради още нещо.

Първата група включва вметнати части, с които изразяваме своето лично отношение към казаното, например: може би, вероятно, за съжаление, очевидно, наистина, всъщност, впрочем, естествено, разбира се, според мен.

Във втората група са думите и изразите, с които установяваме връзка с вече казаното, обобщаваме, изброяваме факти и противопоставяме, например: следователно; значи; общо взето; в крайна сметка; например; първо... второ... трето...; от една страна... от друга страна; напротив; обаче.

Логично е да си помислим, че вметнатите части от втората група са като английските свързващи думи, но не е точно така. Да речем, besides this и as a result са типични свързващи думи, обаче българските им съответствия освен това и в резултат (на това) не се третират като вметнати части. Примери има и за обратното, и то много: английските аналози на вметнатите части от първата група не са свързващи думи в класическия смисъл, макар че, ако сте учили езика и сте стигнали до ниво В2, в съответния урок сте срещнали поне personally и in my opinion за изразяване на мнение¹.

От какво зависи пунктуацията на вметнатите части?

Нашите вметнати части отново се разделят на две групи: едните се отделят със запетая (или с две запетаи, ако са в средата на изречението), а другите – не. Критерият е дали винаги се употребяват като вметнати части, или могат да функционират и като вметнати части, и като така добре познатите ни сказуемо, обстоятелствено пояснение, допълнение, определение. Звучи сложно и абстрактно, затова ще дам примери с надеждата да остане поне само сложно.

Тази работа изисква внимание и не може да се върши между другото.
Тази работа изисква внимание, между другото, и не може да се върши през пръсти.

В първото изречение между другото е същинска негова част – обстоятелствено пояснение (как да се върши?), а във второто съчетанието е употребено като вметната част (с нея сигнализираме, че вмъкваме, добавяме някаква информация). Ето защо тук отделяме между другото със запетаи – защото има изречения, в които може да не е вметната част.

Сред вметнатите части, които се пишат със запетая, има някои глаголи и изрази, съдържащи глаголи. Това е логично, защото глаголите могат да бъдат и сказуеми в изреченията. Когато обаче разбира се, значи, изглежда, моля, така да се каже, да речем, да кажем са вметнати части, ги отделяме със запетая. Ще дам примери с изглежда, защото много често запетаите се пропускат:

Целият свят изглежда полудял. (сказуемо)
Целият свят, изглежда, е полудял. (вметната част)

Към посочените вметнати части, които се отделят със запетая, следва да прибавим и следните по-често срещани: от една страна... от друга страна; първо... второ... трето; обратно; напротив; естествено; за съжаление; честно казано.

При другата група вметнати части не се употребява запетая. Просто не се налага, защото езикът като велик режисьор е отредил само една роля на тези посредствени актьори. Все пак и сред тях има по-известни: всъщност, впрочем, може би, наистина, според мен, обаче, например, действително, вероятно, по всяка вероятност, навярно, следователно, като че ли, сякаш, в крайна сметка. Ето два примера:

Вероятно някои вулкани не са угаснали, а само задрямали.
Постоянно говорим за изкуствения интелект, но какво знаем за него всъщност?

Къде са клопките?

1. Пунктуацията на английските свързващи думи няма нищо общо с пунктуацията на българските вметнати части. Обикновено те са в началото на изречението и след тях се поставя запетая.

In the end, the stronger team won the match.
Im my view, the government is not decisive enough.
Our company’s results are getting worse. Therefore, we need to make some changes.

Ако преведем изреченията, всички запетаи ще паднат, защото съответствията на свързващите думи могат да бъдат само вметнати части и нищо друго:

В крайна сметка по-силният отбор спечели мача.
Според мен правителството не е достатъчно решително.
Резултатите на нашата компания се влошават. Следователно трябва да направим промени.

2. Някои английски свързващи думи не се третират като вметнати части и съответно не се отделят със запетая в българските изречения. Такива са, да речем: furthermore, moreover, besides (this) – освен това; nevertheless – въпреки това; according to (source) – според (източник).

There was a massive traffic jam in the city this morning. Nevertheless, I managed to get to the meeting right on time.
Тази сутрин имаше голямо задръстване в града. Въпреки това успях да стигна навреме за срещата.

3. По-горе посочихме, че вметнати части като всъщност, впрочем, може би, вероятно, по всяка вероятност не се отделят със запетаи. В английския език обаче actually, by the way и in all probability се придружават от запетаи и в началото, и в средата, и в края на изречението².

Впрочем кога затваря фитнес залата?
By the way, when does the gym close?

4. Моля, обърнете специално внимание на думата обаче. Дори и да не сте толкова вещи в английската пунктуация, предполагам, знаете, че however e свързваща дума, която се огражда със запетаи. Българското обаче е вметната част, която не се отделя със запетаи. Усложняващо обстоятелство е, че обаче може да бъде и съюз – тогава пред него се пише запетая. Повече обяснения и примери за пунктуацията на думата може да намерите тук.

Къде са слабите места на правилата?

Естествено, ще си позволя да коментирам само двете основни правила за нашите вметнати части. Според мен е крайно нереалистично всеки път да се питаме дали могат да бъдат и същински части на изречението, или не могат, и да ги пишем съответно със или без запетая. Надали това е бил и замисълът на кодификатора. По-скоро се разчита, след като конкретните вметнати части са разделени на две и изброени, ние да проверяваме всяка дума или израз към коя група се числи (и евентуално да запомним пунктуацията на често употребяваните).

Това върши работа, но в българския език има и други вметнати части освен примерите, придружаващи правилата. Ето някои думи и изрази, над чиято пунктуация ние трябва да си блъскаме главата, ако искаме да ги употребим: несъмнено, безсъмнено, безспорно, явно, моля, с една дума/с две думи, в допълнение, за жалост, за щастие, за радост, по дяволите, в общи линии, като цяло, най-малкото. (Като написах по дяволите, осъзнах, че ругатните и псувните, общо взето, следва да са вметнати части в изречението, значи и там трябва да се замисляте, ако сте склонни да се изразявате нецензурно в писмен вид.)

Да вземем за пример изречението Несъмнено новото откритие ще намери приложение в практиката. Дали има изречение, в което несъмнено не е вметната част? Да, може направо да преобразуваме предишното: Приложението на новото откритие в практиката е несъмнено (несъмнено е част от съставно именно сказуемо). Следователно в първото изречение трябва да поставим запетая: Несъмнено, новото откритие ще намери приложение в практиката. Аз лично бих си я спестила, защото е неуместна. Ако преместим несъмнено в средата, запетаите ще бъдат още по-неуместни според мен, макар това със сигурност да е вметната част – показваме своята увереност в това, което казваме: Новото откритие, несъмнено, ще намери приложение в практиката.

Защо се получава така? Мисля, че вметнатите части, които се отделят със запетая (разбира се, напротив, за съжаление и др.), на практика се открояват от останалите думи в изречението и смислово, и интонационно – привличат логическото ударение, изговарят се с паузи, – а тези, които не изискват запетая (впрочем, може би, навярно и др.) се вписват по-плавно в потока на речта. По-скоро това са причините да употребяваме или не запетаи при различните вметнати части, а не синтактичният критерий, на който се крепят двете основни правила. Сега може би става ясно защо отделянето на несъмнено със запетаи изглежда неуместно, макар че теоретично е правилно – върху тази дума не се акцентира, когато произнасяме изречението.

Няма да премълча и нещо, което отдавна ми е като трън в очите: вметнатите части наистина и действително не се отделят със запетая, защото не могат да бъдат части на изречението. Напротив, могат и академичният тълковен речник посочва такива употреби, които се игнорират неясно защо. Ето ви един пример:

Иване, наистина ли ще се жениш? (В действителност ли имаш такова намерение, или са само слухове?)

Затова, когато думата е употребена като вметната част, запетая следва да се постави. Особено пък ако е придружена от съюза и:

И наистина, вчера Иван се ожени. (Потвърждавам, вярно е това, че Иван се е оженил.)

Допускам, че обяснението за това „недоглеждане“ може да е следното: много често е трудно да се определи кога думи като наистина и действително са употребени като вметнати части и кога – като същински части на изречението.³

Приключвайки тази статия, реших да преброя колко вметнати части съм употребила дотук. Оказаха се 18 (без примерите, разбира се; ето, станаха 19 с разбира се). Ако не знаех правилата за пунктуацията им, щях да допусна доста грешки. Вероятно и вие използвате немалко вметнати думи и изрази, когато пишете, а може и да се водите от пунктуацията на английския, ако той е работният ви език. Искаме или не, моделите в него ни влияят и това влияние няма да отслабва. Остава да наблюдаваме колко устойчиви ще се окажат българските езикови модели, в това число и пунктуационните.

¹ В тази статия няма да навлизаме в детайли по отношение на английските свързващи думи (linking words), в които често се включват и дискурсни маркери (discourse markers) или пък термините се употребяват като взаимнозаменяеми. Целта ни е да наблегнем на разликите в пунктуационните модели в българския и английския език, затова даваме примери и с изрази, които не са linking words в тесния смисъл на това понятие, а също и с наречия, съответстващи на нашите вметнати части.

² Изключение има за actually – в средата на изречението не се огражда със запетаи.

³ Аналогичен е примерът с напротив, но с обратен знак. Тази дума е посочена от кодификатора като вметната част, която се отделят със запетая, следователно има изречения, в които тя може да бъде същинска тяхна част. Колкото и да се опитвам, не мога да измисля такова изречение на съвременен книжовен български език.

Езикът може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в същността си е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно – на порции.