Ето че президентът Румен Радев излезе на политическия терен с решението си да върне на Висшия съдебен съвет (ВСС) избора на Иван Гешев за главен прокурор и с отказа да подпише указа за назначението му.

Всъщност не е. С този акт най-вероятно ще се изчерпи арсеналът му на политически боец. Радев няма да води тази битка. Няма да пита Конституционния съд (КС), както го призоваха от Инициатива „Правосъдие за всеки“ – дали с връщането на предложението процедурата трябва да започне отначало, или е достатъчно кандидатурата на Гешев само да бъде прегласувана. Докато чака отговора от КС, той може да не подписва указа и така да изтекат няколко месеца, в които, знае ли човек, може и да се стигне до промяна в избора, който изглежда предрешен.

Но президентът Радев не е готов за това, няма политическа опора, нито силен екип.

Извънпарламентарни сили като „Демократична България“ („Да, България“, ДСБ, Зелено движение), особено активни в протестите срещу Гешев, могат да акламират решението му, но не и да му пазят гърба, както и неправителствени организации като Съюза на съдиите в България, „Български адвокати за правата на човека“ и други, призовали го да не подписва указа. Сред тях – загубилата кметските избори в София Мая Манолова и предшественикът на Радев Росен Плевнелиев („забравил“ колко бързо самият той разписа назначението на Сотир Цацаров и уредил на практика избора на Пеевски за шеф на ДАНС, подписвайки указа за обнародване на законови промени, според които парламентът избира председателя на ДАНС по предложение на правителството).

В действителност партията, която подкрепи Радев за държавен глава – БСП, от доста време пази неутралитет по номинацията на Иван Гешев. Критиките на лидерката на социалистите Корнелия Нинова се изливат главно по премиера Бойко Борисов – че изпълнителната власт не е номинирала и друг кандидат, и под сурдинка по правилата за избор на главен прокурор, наложени от десните начело с правосъдния министър Христо Иванов, днес лидер на „Да, България“.

БСП е против избора на Гешев, защото е единствена кандидатура, а „състезание с един кандидат не е състезание“, каза Нинова в интервю по bTV миналата седмица. Нито дума за личността на избрания от ВСС за главен прокурор, за неговия професионализъм и качества; нито намек за кръговете, чийто караул е. Името Делян Пеевски не е произнесено.

А отвъд озвучения опозиционен гняв действия няма, оръжията са свалени.

В същия този ВСС представителите на БСП, която се води най-голямата опозиционна партия – Даниела Марчева и Драгомир Бояджиков, гласуваха за Гешев на 24 октомври. Както направиха и още 18 от общо 24-членния форум, сред които избраните и от ГЕРБ, ДПС, „Обединени патриоти“.

Нинова „извини“ подкрепата на своите с думите, че така и така нямало как да обърнат вота, понеже не било редно партии да казват на съдии и прокурори какво да правят. Сиреч съвестта им е нашепнала да подкрепят безалтернативния – въпреки някои съображения на партията, по чиято воля са във ВСС, което им носи сериозни доходи и възможност да се върнат където си поискат в съдебната система, след като изтече мандатът им. За плосък виц може и да мине, за повече не става – сговорът във ВСС е видим резултат и повече от обосновано предположение.

Не може да се отрече на Нинова, че е последователна в позицията си да пази неутралитет относно фигурата на Гешев.

На откриването на есенната сесия на парламента тя отново повтори обещанието, което лансира от пролетта насам – социалистите да внесат закон за съдебен контрол върху актовете на главния прокурор и на прокуратурата. „Знам, че ще има остри дебати за избора на главен прокурор. Нашата позиция е: върховенство на закона, а не на личността; върховенство на правилата, а не на едноличните решения. Нашата задача е не да избираме главен прокурор, а да създадем такива правила, че съдебната система да функционира пълноценно“, обяви лидерката на БСП от трибуната. Красиви думи, в които е опаковано мълчаливото съгласие на „Позитано“ 20 за новия главен прокурор.

Дори коалиционният партньор – лидерът на НФСБ Валери Симеонов, показа повече смелост от БСП, питайки реторично преди няколко месеца „действително ли Гешев съчетава тази комбинация от качества, която да го прави безпристрастен и да спечели доверието на обществото – определено не е така“. Вече и той замлъкна.

Относно избора на Гешев президентът Радев извади досущ същите мотиви като Нинова.

Няма истинско състезание с един кандидат, а наред с това Гешев е получил и масирана институционална подкрепа: „И преди съм заявявал, че очаквам истинско състезание между кандидати, а не формално изпълнение на процедурата по избор. Издигането на един-единствен кандидат не само я лиши от състезателност, но и отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор – така необходими за неговата нелека и отговорна мисия. Още повече – белег на демократичната държава е наличието на алтернативи при заемането на висши държавни длъжности. Подходът за издигането на единствен кандидат бе подкрепен на практика и от изпълнителната власт, която в лицето на министъра на правосъдието отказа да посочи втори кандидат и така доведе до пълната липса на алтернатива.“

А въпреки изброените в Закона за съдебната власт субекти, които могат да подкрепят номинацията за главен прокурор – като неправителствени организации, професионални организации на магистрати, висши училища и научни организации, – е имало и множество становища от държавни институции, включително от изпълнителната власт, като МВР, ДАНС, ГДБОП. „Така в разрез със закона, превес над мнението на обществените организации взе масираната служебна институционална подкрепа“, пише в изявлението на президента.

Със сигурност върнатият от Радев избор на главен прокурор го постави отново на дъската на „Не се сърди, човече“, в каквато е оразмерена семплата българска политика. Но трудно ще помръдне повече. Най-ярката кампания по време на изминалите три години от мандата му бе свързана с избора на многоцелеви боен самолет за военновъздушните сили. А поради нескритите предпочитания на Радев към шведските Gripen и критиките му към властта заради избора на американските F-16 Block 70 бе заподозрян и в лобизъм, макар да обвини правителството в същото. Разбира се, тези действия може да бъдат обвързани с предишната му месторабота като командващ военновъздушните сили и кариера на пилот, но такава отдаденост не пролича за друг проблем или кауза.

Връщайки на ВСС решението за избора на Гешев, президентът действа като контролирана опозиция.

Разбира се, вината не е у него. Така е конструирана институцията президент по Конституцията, договорена на Кръглата маса. Фигура, ама от слама. Плашило, ама бостанско. От ВСС вече дадоха заявка, че дори и държавният глава да оспори избора, решението ще бъде прегласувано – и Иван Гешев ще е седмият главен прокурор за 30-те години преход. Все-още-главният-прокурор Сотир Цацаров благодари на президента, че е изпълнил конституционните си правомощия и отбеляза, че по процедура в момента не може да се предложи втори кандидат. Нов претендент би могъл да се появи само ако Висшият съдебен съвет при прегласуване на кандидатурата на Гешев не събере необходимите за мнозинство 17 гласа.

Ако възнамерява да има бъдеще в българската политика, Радев би могъл да влезе в тази битка, независимо от изхода, вместо да е церемониалмайсторът от „Дондуков“ 2. Един политик се мери и по битките, в които влиза. Та нали сам инициира през 2017 г. срещи с висши магистрати за продължаване на реформата в правосъдието, а пред избора на главен прокурор отново имаше серия такива по процедурата. Но изглежда, че той просто действа „по устав“, без да се нагърбва с по-високи отговорности. От всички тези действия проличава, че собствен политически проект не му е по силите. Дори АБВ-то на Георги Първанов, единствения избиран за два мандата президент, отдавна клюмна по рейтинг и успеваемост.

Оставащото до края на мандата време е тест за Радев – дали ще съумее да се превърне в политик, след като беше избран за държавен глава (и) заради профила си на военен летец, тоест получи доверие благодарение на пагоните си. А влезе в обувките на скучен и предсказуем критик на властта, макар и с по-добри речи от тези на Корнелия Нинова. Ако продължава да прави това, което прави, рискува да запомним неговия мандат с тоалетите на съпругата му. Изглежда, че спешно се нуждае от нов изтребител.

Заглавна снимка: Румен Радев © Президентството на Република България

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни