Кирил Петков и Асен Василев влизат в политиката. Тази новина, предизвестена и очаквана, разпали страсти и коментари още преди двамата министри от служебния кабинет на президента Радев да обявят своето намерение. Как ще изглежда бъдещата партия, още не знаем, обаче чухме от конструкторите ѝ малко, но важни неща.

Според Петков тя няма да се позиционира по оста „ляво–дясно“, защото с десни инструменти в политиката можело да се постигат и леви цели. Хората в нея щели да бъдат избирани по нивото си на почтеност, кариера и успешно битие извън политиката. Финансова помощ от „едни политически инвеститори, които после очакват инвестираните средства да им бъдат върнати през обществени поръчки“, няма да бъде приемана. Бившият икономически министър се зарече да не играят по този начин и да прекратят порочния модел, който винаги ражда корупция.

Асен Василев беше още по-лаконичен: „България не е бедна държава, но е безобразно крадена!“

Да се опитаме да разчетем първите послания.

Новата партия няма да има идеология

Без идеология обаче е невъзможно целеполагането, което е основна функция на всяко управление. Идеологията съдържа идеи за формата на едно управление, за неговата политика по отношение на икономиката, здравеопазването, съдебната система и пр. Като твърдят, че с десни инструменти е възможно постигането на леви цели, Петков и Василев трябва да посочат и примери – поне от тяхната кратка управленска практика, защото всеки политолог ще каже, че подобно твърдение е най-малкото нелепо.

За почтеността в политиката

Това морално качество е задължително условие за всеки, който иска да става политик, но рядко постижимо не само в българската политическа среда. И юпитата в царската партия също се завърнаха от чужбина, където имаха кариера и успешно битие извън политиката. Само че почтеността на мнозина от тях не издържа на изпитанията на времето и на съблазните на властта.

И още: ако човек поиска да влезе в новата партия (все още безименна и безформена), но има опитност в политиката, това ще бъде ли пречка за неговото членство? Защото как се създава политически проект без политически опит? Не е ли тъкмо той най-ценен в една многопартийна система, каквато е демокрацията? Или става дума просто за популистка заигравка с общественото мнение, което преобладаващо смята, че политиката е мръсна работа и че всички политици са маскари…

Очаквания и цели

Огромните очаквания за новата формация са прибързани и може дори да доведат до неприятни изненади. Една от публичните групи във Facebook, която издига Кирил Петков за министър-председател, има вече над 110 000 членове. Ако всички те отидат до избирателните секции на 14 ноември, мястото на бъдещата партия в следващия парламент е гарантирано.

Само че заветната цел на Петков и Василев не е просто прескачането на 4-процентната бариера и създаването на малка парламентарна група с влияние, която ще седне на задните редици в Народното събрание – някои вече им предрекоха такава съдба. Тяхната цел вероятно е много по-голяма и амбициозна от това да бъдат партньор в една бъдеща управленска коалиция. Те искат партията им да се превърне в двигател на промените, за които гражданите месеци наред скандираха по улици и площади. Но за това трябва да овладеят разпиляната енергия на протестиращите през лятото на 2020 г.

Прогнози за отношенията на новата формация с партиите на статуквото и на протеста

Според вече появили се коментари новият политически проект на Петков и Василев ще води битка за лидерство в пространството на център–лявото, където се настани доста комфортно популистката партия на Слави Трифонов „Има такъв народ“. Но след провалите на шоумена и неговите сценаристи, шумните им скандали с партиите на протеста и очевидната идеологическа несъстоятелност на обявилата се за антисистемна партия ИТН, шансовете ѝ да получи първия мандат за съставяне на кабинет в следващото Народно събрание силно намаляха. Още повече в съперничеството с новата, още неродена партия, която заплашва да отнеме част от избирателите им.

ИТН реагира остро, когато служебният кабинет спря пари по обществени поръчки към фирми, свързани с ГЕРБ и ДПС, с което даде лош сигнал към симпатизантите си. Какви ще са отношенията обаче между партията на Слави Трифонов и новата формация, е твърде рано да се прогнозира.

Видимо изнервени изглеждат и от БСП. Социалистите посрещнаха враждебно още идеята за нов политически проект и заподозряха, че президентът е негов вдъхновител и идеолог. Затова поискаха Румен Радев да препотвърди своята лоялност към тях. А Георги Свиленски заканително напомни, че през годините всички опити да се правят политически проекти на гърба на партията им или покрай нея са се проваляли.

Но истината е, че БСП панически се страхува от перспективата на една модерна европейска социалдемократическа партия, която би я маргинализирала и избутала в политическата периферия. Защото и без конкуренция доскоро вляво, подкрепата за социалистите бавно се стопяваше. И причината не е в лидера, както се опитват да внушат опонентите на Корнелия Нинова, а в нежеланието на Столетницата да се откаже от комунистическото си минало и наследство, в неспособността ѝ да предложи ясна и адекватна на времето програма за развитието на държавата и в шизофренното ѝ раздвоение по отношение на евро-атлантическата ориентация на страната ни.

Основания за безпокойство от проекта на Петков–Василев е логично да има и в средите на коалицията „Изправи се БГ! Ние идваме!“, на която социолозите не гарантират присъствие в следващия парламент. На предстоящите избори тя може да се яви „под вънкашност чужда и под име ново“, а някои от досегашните партньори в нея може да си опитат късмета с партии, които ще им донесат по-богата зестра – практика, позната в българската политика.

Чисто хипотетично поддръжници на „Демократична България“ може да се изкушат да гласуват за новата партия, но това е малко вероятно и е възможно да се случи с избиратели от периферията, а не от твърдото ядро на ДБ. Първо, защото става дума за хора с последователни и трайни убеждения, а в случая няма нито една сериозна причина, заради която да ги променят. Второ, те не могат да възприемат Кирил Петков и Асен Василев като ренегати, защото двамата бивши министри се самоопределят като десни хора и дават ясни знаци за възможно сътрудничество в бъдещия парламент с бившите си съмишленици.

По-скоро определени среди се опитват да вбият клин между лидерите на ДБ и на създателите на новата политическа партия. Както правеха досега с внушението, че единственият виновник за провала на усилията да се създаде кабинет в двата последни парламента, е Христо Иванов. Интересно как винаги виновниците за проваления Преход и несъстоялата се демокрация в България са все лидери на партии вдясно и в центъра – като почнем от началото на Прехода и Филип Димитров, минем през Иван Костов и стигнем днес до Христо Иванов.

От ДПС както винаги не бързат с оценки и реакции. Мустафа Карадайъ каза само, че „Движението за права и свободи не би се притеснило от каквито и да е политически проекти“, както и че плурализмът е защитен в една парламентарна република, каквато все още е България. Така на практика изрази подозрение, че президентът Радев е вдъхновител на новия политически проект, замислен с цел да се търси конституционно мнозинство за промяна на формата на управление на държавата.

Eдинствено доволни от появата на новия играч на политическия терен са май в ГЕРБ. Борисов, който не обича да тича по игрището, а само чака мързеливо да му подадат топка пред вратата на съперника, сега се чувства в удобна позиция. Партията на тандема Петков–Василев ще доведе до още по-голямо фрагментиране на новия парламент, в който не е изключено място да намери и „Възраждане“. За Борисов няма особено значение гласове от кои партии ще се прелеят към бъдещата формация, която за него също е безспорно президентска. Важното е да се консолидира вотът за ГЕРБ, а това ще стане.

В изследване на „Галъп интернешънъл“, проведено в първите дни на септември, партията на бившия премиер е първа политическа сила, а „Има такъв народ“ се нарежда едва на четвърто място. Проучването не измерва електоралните нагласи спрямо бъдещата политическа формация на двамата служебни министри, която навярно би променила сегашната класация на агенцията. Но и без помощта на социологията е ясно, че ГЕРБ ще защитават не Борисов, а собствените си места във всички нива на централната и местната администрация от заканата да бъдат „изчегъртани“ заедно с техния лидер и неговата клика.

Влизането на новата политическа формация в предизборната надпревара за парламент ще обърка сметките на всички играчи.

Президентският вот е мажоритарен, но ще активизира и парламентарния, защото посланията на един силен кандидат за държавен глава ще донесат гласове и за партията, която го номинира. Това придава още по-голяма тежест на президентските избори, особено в ситуация като сегашната, в която доверието към партиите и парламента е толкова ниско.

Днес Румен Радев се оказва в най-силна позиция при предварително заявена подкрепа от три партии, макар че вероятно има избиратели и сред останалите. Все пак основният ресурс на бившия пилот на изтребител е в БСП. Ако Корнелия Нинова и нейните подгласници сред социалистите, водени от реваншистки настроения, решат да издигнат друг кандидат за държавен глава, те не само ще изгубят драматично президентските избори, но ще свият рязко и електоралната си подкрепа за парламентарните. А това току-виж свършило добра работа на Румен Радев, който ще се освободи от задушаващата го прегръдка на Нинова. И ще отвори път на бъдещата партия на Петков и Василев да заеме лидерската позиция в център-лявото политическо пространство. Както се казва, с един куршум – два заека!

Заглавен колаж: „Тоест“. Източник снимки: government.bg