Какво може да бъде казано за бюджет, който се харесва само от управляващото мнозинство (и от Пеевски)?
Не за първи път лидерът на ДПС се оказва единственият извън официалната власт, който безрезервно подкрепя най-важните ѝ решения. Не защото без него бюджетът не може да мине – мнозинството на Румен Радев си е самодостатъчно със своите 131 депутати. А защото
подкрепата за бюджета никога не е само аритметика. Тя е политически избор.
Ако бюджетът е концентрираният израз на приоритетите на едно управление, то подкрепата за него казва много за реалната конфигурация на властта.
Внесеният от правителството на Румен Радев проект на бюджет за 2026 г. постигна невъзможното до момента – обедини опозицията в лицето на ГЕРБ–СДС, „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ). Трите политически сили поотделно критикуваха разчетите на правителството и за първи път партията на Бойко Борисов изразява толкова остра позиция срещу управляващите. Досега ГЕРБ използваше тактиката на снишаването.
Какво предлага кабинетът на Румен Радев?
Проектобюджетът за 2026 г. предвижда дефицит от 5,7% от БВП, или около 7,2 млрд. евро – почти двойно над допустимата по европейските правила граница от 3%. Според разчетите на Министерството на финансите държавата ще събере приходи за 49,6 млрд. евро, а ще похарчи 56,8 млрд., като се очаква бюджетът да се върне под 3% дефицит едва през 2028 г.
Статистически данни показват, че големи дефицити България е имала при управлението на социалистическото правителство на Жан Виденов през 1995 (5,5%) и 1996 (8,1%), както и през 2014 г. (5,4%), когато действаше бюджетът на кабинета „Орешарски“ (БСП и ДПС).
За покриване на недостига настоящото правителство планира ново увеличение на държавния дълг, като в проектобюджета е заложен таван за поемане на нов дълг до 10,1 млрд. евро, включително заема от 3,2 млрд. евро по европейския механизъм SAFE за отбранителната индустрия.
Кабинетът не предлага увеличение на ДДС и плоския данък, но залага на по-високи приходи от други източници. Очаква се те да дойдат от увеличението на максималния осигурителен доход, по-скъпи с 30% винетки от 1 август и по-висок акциз за цигарите, разширяването на толсистемата, по-строг контрол върху укриването на данъци и сивата икономика.
Запазва се увеличението на пенсиите по швейцарското правило, а кабинетът прогнозира инфлация от 3,6% през 2026 г. и икономически растеж от 3,3%.
Опозицията настоява за промени
Единственото съгласие, което бюджетът произведе, беше срещу себе си. Критики, освен трите опозиционни формации, отправиха работодатели, синдикати, икономисти, Фискалният съвет.
Въпреки това никой не призовава за протести.
Бившата финансова министърка Теменужка Петкова (ГЕРБ) го нарече „бюджет на политическото лицемерие и безотговорното отношение към доверието, което българските граждани гласуваха на „Прогресивна България“, като сравни проекта с изготвената от нейния екип бюджетна рамка. По думите ѝ, приходите и в двата варианта са сходни, но разходите в бюджета на кабинета „Радев“ са с близо 2,75 млрд. евро по-високи, което увеличава дефицита от планираните от ГЕРБ 3% до 5,7% от БВП, дългът също е по-висок.
Но именно проектобюджетът на кабинета на Росен Желязков натисна спусъка за многохилядните протести през декември, предизвикали оставката на кабинета на ГЕРБ, БСП и „Има такъв народ“, подкрепен от ДПС.
Лидерът на ПП и бивш финансов министър Асен Василев също атакува разходната част на бюджета: високите капиталови разходи, увеличената с 1,5 млрд. евро издръжка на държавната администрация – за ремонти, автомобили, консумативи и други текущи разходи, което само по себе си формира близо 1% от БВП.
Василев критикува и отпадането на тавана за компенсациите за бизнеса заради високите цени на електроенергията, като според него това отваря възможност за неограничени разходи без ясен финансов ангажимент на държавата.
От 2021-ва до март 2025 г. бизнесът е получил над 6 млрд. лв. компенсации заради цените на тока.
Кабинетът на Росен Желязков въведе таван за достъп до компенсации при цена от 240 лв. за мегаватчас (122,71 евро) за шестмесечен период от 1 юли 2025 г. Това означава, че при по-висока цена на тока държавата компенсира фирмите за разликата. До края на декември 2025 г. този таван не бе достигнат и фирмите не получиха компенсации. А служебният кабинет на Андрей Гюров улесни получаването на енергийните помощи от небитовите потребители с решението си компенсацията да се изчислява всеки месец вместо на 6 месеца, което действа от 1 април.
Проектобюджетът предвижда този механизъм за компенсации да отпадне и да остане само новата схема за 334 млн. евро, одобрена от Европейската комисия, но достъпна само за енергоемки отрасли. Според Василев това ще увеличи разходите за останалите компании и ще засили инфлационния натиск.
Бившият министър на финансите обаче открои една особено важна промяна, зад която прозират политически цели, свързани с местните избори догодина. Инвестиционната програма на общините, разписана сега в приложение към бюджет 2025, отпада. Регионалният министър ще предлага проекти на Министерския съвет, който ще ги одобрява с постановление.
Така няма да е ясно кои общини какви пари ще получат, и ще се върне моделът „раздаване на пари от джипката“. Сега явно ще е в особено големи размери и ще е „раздаване на пари от самолет“.
От „Демократична България“ поискаха финансовият министър да изтегли проектобюджета и да внесе нов вариант с дефицит до 3%. Според формацията предложеният бюджет е проинфлационен, липсват реформи и се повтаря моделът на безконтролно увеличаване на разходите.
От ДБ предупредиха, че бюджетът на НЗОК, увеличен с 8,5% до 5,256 млрд. евро, запазва „корупционните кранчета“ в системата. Съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов посочи, че липсват реформи за по-прозрачно разходване на средствата, включително въвеждане на обществени поръчки за частните болници, работещи с публични средства, което според него ще позволи източването на Касата да продължи.
Стотици хиляди български граждани протестираха с много ясни искания, а една от причините за недоволството им бе бюджетът на ГЕРБ и ДПС. Това, което се предлага в момента от новите управляващи, не е много по-различно от бюджета на бившите.
Ивайло Мирчев, съпредседател на „Да, България“
За икономиста Георги Ганев дефицит от 5,7% в период без икономическа криза е необичаен и означава, че държавата харчи значително повече, отколкото може трайно да си позволи. По думите му, това е изграждане на траен модел на финансиране чрез дълг.
Все пак Пеевски има възражение
Докато опозиция и експерти отправиха критики към размера на дефицита, дълга и разходната политика, единственото публично възражение на лидера на ДПС Делян Пеевски е срещу предвиденото в преходните и заключителните разпоредби на проектобюджета закриване на Комисията по досиетата. По останалите параметри на бюджета формацията не е заявила несъгласие.
Единственият начин да бъде предотвратена опасността да се повторят тези мракобесни времена и методите им в днешно време е живата памет за тях. Паметта за агентите и доносниците на Държавна сигурност не трябва да бъде заличена, за да не може да се повторят мракобесните времена на комунистическия режим.
Водачът на ДПС активно ухажва избирателите мюсюлмани на Движението. Преди две години той обеща „ДПС без ДС“ и „възмездие за Възродителния процес“, но едва този месец парламентарната група внесе пакет законопроекти.
Емилия Милчева
Те предвиждат заличаване в регистрите на имената, наложени по време на насилствената асимилация, механизъм за възстановяване на имената на починалите жертви на насилственото преименуване, преобразуване на добавката към пенсиите на репресираните в самостоятелна пенсия за репресия. ДПС предлага и промени в Изборния кодекс, свързани с уседналостта и улесняващи упражняването на избирателните права на българските граждани в Турция.
Срещу закриването на Комисията по досиетата се противопоставиха и от ДБ. От коалицията определят евентуалното прехвърляне на нейната дейност към Държавна агенция „Архиви“ като скрит удар върху прозрачността и опит за заличаване на историческата памет за бившата Държавна сигурност.
Докато има хора с влияние, зависимости и кариери, свързани с бившите служби, обществото има право да знае,
казват от ДБ.
Аргументът за икономия не издържа. Бюджетът на Комисията за 2025 г. е 5,5 млн. лв. (около 2,8 млн. евро). Освен това прехвърлянето на архива към Държавна агенция „Архиви“ не решава основния въпрос – кой ще изпълнява законовите функции на Комисията по досиетата. Тя не само съхранява документи, а извършва проверки за принадлежност към ДС на кандидати за изборни длъжности, магистрати, висши чиновници, ръководители на държавни органи и други категории лица и обявява резултатите публично. По тази причина, ако тези правомощия не бъдат изрично възложени на друг орган, съществува риск дейността да бъде прекратена.
Вече не е само вътрешна политика
Довчера подобен бюджет можеше да бъде разглеждан като въпрос на вътрешна политика. За първи път обаче България ще приема бюджет като член на еврозоната и едновременно с това като държава в процедура по свръхдефицит. Затова залогът на този бюджет вече не е само политическото му оцеляване в парламента, а дали София ще убеди европейските си партньори, че може да върне публичните си финанси в рамките на правилата, които прие с влизането си в еврозоната.
Но с обясненията на управляващите, че са принудени да направят точно такъв бюджет, се промъкват и внушения, че обстоятелствата са такива именно заради еврото. Кабинетът на Румен Радев обяснява необходимостта от толкова висок дефицит с наследени проблеми – неразплатени задължения, авансово събрани приходи и действия на предишни правителства, свързани с изпълнението на критериите за еврозоната.
Първият голям политически тест пред кабинета не е дали ще приеме бюджета. Това изглежда предрешено. А как ще управлява със собствените си 131 гласа и Пеевски на шията.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни