Политическата биография на един разстрел

От гараж за производство на царевични пръчици до електрически ролсройс – биографията на 53-годишния бизнесмен Илиян Филипов е приказка за успеха. Но краят ѝ с изстрел от упор между очите е криминале.

Убийството на Филипов извади наяве двете му биографии. В едната той е едър предприемач, собственик на една от най-големите транспортни компании (PIMK) и други бизнеси с близо 3000 наети, както и на футболния клуб „Ботев“ – Пловдив. В другата биография e съдружник в строителна фирма със заподозрения като негов убиец С.М., чието криминално досие съдържа присъди за убийство и грабеж и обвързаности с Христофор Аманатидис – Таки.

Убийството показа и двете му жени – съпругата му и друга, от която е очаквал дете. Разкри и близостта му с министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, който потвърди, че го познава – „като познат“, но отрече да му е бил адвокат. И вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев отрече Филипов да e сред физическите дарители при създаването на „Прогресивна България“. Разбира се, напълно възможно е всичко това да е било извършвано и без да оставя документални следи. А собственикът на PIMK все пак беше начело на пловдивските бизнесмени при срещата с Румен Радев преди изборите на 19 април. 

В България публичният разказ за забогатяването обикновено премълчава отношенията с властта. В биографиите на успелите няма място за онези, които са вземали решения в тяхна полза. Въпреки че зад много от големите богатства стоят приватизационни сделки и обществени поръчки, а нито едно от двете не може да се реализира без политически протекции.

Политическите убийства не се ограничават до убийства на политици. Техни жертви могат да бъдат и бизнесмени, когато отстраняването им е свързано с борба за власт, политически интереси или опит да се повлияе на определени политически процеси. Парите и зависимостите им ги превръщат в участници в политиката. 

Самата близост с управляващите обаче не доказва политически мотив за убийството. Тя задължава разследването да провери и тази връзка – особено когато след смъртта се разкрива влияние, премълчавано приживе.

Кой и защо поръча убийствата на Илия Павлов, Емил Кюлев, Петър Христов, Алексей Петров? Различни години, различни бизнеси, различни политически връзки и все същата липса на убедителен публичен отговор. Убийствата прекъсват живота им, но оставят недосегаеми отношенията, чрез които са натрупали пари и влияние.

Неразкрито убийство – скрити зависимости

Банкерът Кюлев е показно екзекутиран през 2005 г. – застрелян е в джипа си BMW X5 на столичния булевард „България“. Президентът Георги Първанов определя престъплението като „показно убийство, което търси политически ефект“. Убитият беше негов икономически съветник. 

Изборът на момента за неговото извършване е целенасочена провокация и посегателство не само срещу обществения ред в страната, но и срещу усилията за постигането на членството на България в ЕС. 

А тогавашният премиер Станишев видя умисъл, тъй като било след публикуването на критичния доклад на Европейската комисия за борбата с организираната престъпност и корупцията в България. 

Политическите отношения на Кюлев обаче поставят под съмнение и решимостта на властите да разкрият престъплението. В дипломатически доклади от края на 2005 г., публикувани от WikiLeaks, американският посланик Джон Байърли отчита, че шест седмици след убийството не са иззети ключови материали, включително компютърът на банкера, телефонни разпечатки и банкови данни. Посланикът изказва подозрение, че разследването се спъва от страх финансовите отношения на Кюлев да не доведат до неудобни разкрития за високопоставени политици, включително Първанов.

Така политическото измерение се оказва двойно: властта вижда в убийството удар срещу държавата, а наблюдатели допускат, че отношенията на убития с нея пречат на разследването. Неизяснени остават и поръчката за смъртта му, и зависимостите приживе.

Румъния – конфликти за пари и имоти

В съседна Румъния например също има убийства на бизнесмени, но сред проверените случаи от последното десетилетие не се откроява подобна поредица от жертви с национална значимост и тежест в политическите среди. 

Предприемачът Адриан Крайнер умира след нападение при грабеж в дома му. Корнел Диаконеску е убит, а обвинението е срещу неговия син. Сорин Ангел загива при конфликт на празненство. Дори атентатът с бомба срещу Йоан Кришан, бивш тъст на депутат от Националлибералната партия, води до обвинение срещу дъщеря му и предполагаем мотив, свързан с наследството. Публично известните разследвания сочат грабежи, семейни и имуществени конфликти.

Няма такава поредица от убийства на представители на едрия капитал и в други държави от бившия социалистически блок. В Чехия през октомври 2023 г. е убит Пшемисъл Холмик – строителен предприемач и кмет на Мислинка. Първоначално се проверява дали престъплението е свързано с бизнеса му. Разследването стига до бившата му съпруга и парите от наследството. През 2025 г. апелативният съд потвърждава 20-годишните присъди за нея и нейния полубрат. 

Политическото положение на жертвата не превръща автоматично убийството в политическо. Но разкритото престъпление позволява тази граница да бъде установена.

В България тя остава размита от неразкритите убийства и неизследваните докрай зависимости. Докато няма отговор кой е поръчал изстрелите и защо, политическите връзки на жертвите са основателен предмет на разследване. Не доказателство, което го замества.

От Кюлев до Филипов

При Алексей Петров бизнесът, службите и политиката се пресичаха пред очите на всички. Застрахователният предприемач беше и съветник в ДАНС, а по-рано и барета в Специализирания отряд за борба с тероризма. Шестнайсет дни след разстрела му през август 2023 г. политическите му контакти отново станаха новина. Лидерът на ГЕРБ Борисов призна, че Петров е посредничил при разговорите между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“, за да има правителство. До днес така и не е ясно кой го уби и защо. 

През януари 2014 г. Европейската комисия отчита слаб напредък в разследването на над 150 поръчкови убийства в България с едно съществено изключение – делото „Килърите“. По онова време групата вече беше осъдена на първа инстанция. 

В следващите 12 години броят на поръчковите убийства се е увеличил. Убийства като тези на Петър Христов и Алексей Петров поставят същия въпрос: кой поръчва смъртта на влиятелни хора и защо държавата не може или не иска да стигне до отговора?

Сега прокуратурата сочи спор за пари като мотив за убийството на Илиян Филипов. Ако бъде доказан, той ще обясни самото убийство, но няма да обясни отношенията, които смъртта на Филипов освети – с осъждан съдружник и с представители на властта. А те заслужават проверка независимо от мотива за убийството.

Политическото измерение е и в отговора на институциите: дали ще проследят парите и влиянието, или ще спрат при извършителя?