Поглед от дрон върху българската политика показва, че на повърхността като коркова тапа плува и не потъва Делян Пеевски. Свързаните с него мрежи не му позволяват да потъне. Политиката също има свой Архимедов закон:
на всяко потопено политическо тяло действа подемна сила, равна на броя хора, които имат интерес то да остане на повърхността.
И санкционираният от САЩ и Великобритания за значима корупция олигарх е все така непотопяем. Той е лидер на парламентарно представена партия – ДПС, председател на парламентарна група, с него се среща външният министър на Турция Хакан Фидан, след като е разговарял с премиер, президент и министри. Независимо дали се харесва на Анкара, или не, към момента Пеевски е водачът на партия, чиито избиратели са предимно български мюсюлмани, и в Турция отчитат този факт.
Срещата на Фидан с Пеевски ще повлияе и на избора на главен мюфтия, насрочен за 21 юни (неделя). Конкуренцията е между Ахмед Бахадър, известен като кандидата на Пеевски, и Ведат Ахмед, настоящ председател на Висшия мюсюлмански съвет. Спекулациите са, че ще спечели Бахадър и това е обвързвано и с помощта, която получава мюсюлманското вероизповедание от Турция. Ако е в полза на Бахадър, изборът ще подсили позициите на Пеевски.
А политическите страсти около неговата персона поутихват.
„Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ не предлагат санитарен кордон около него. Управляващата „Прогресивна България“ и премиерът и неин лидер Румен Радев не споменават за разграждането на олигархичния модел, в амнезия са и чии имена носеше въпросният модел. ГЕРБ бездруго не е поставяла под съмнение политическата легитимност на Пеевски, все пак заедно утвърждаваха модела, започнат от НДСВ и БСП.
Така кръгът се затваря. А плуването продължава.
То ще става все по-уверено след избора на нов Висш съдебен съвет, който пък ще избере нов председател на Върховния административен съд и нов главен прокурор. След заседанията на парламентарната Правна комисия вече е ясно как ще се филтрират кандидатите – няма да има разширени проверки на имуществото им, нито смесени съдебни състави ще разглеждат дисциплинарните и кадровите въпроси. Няма да декларират собственост в недвижими имоти и участие в търговски дружества извън България, както и членства в тайни организации и неформални общества. Тоест без информация за имотите в чужбина и офшорните сметки, както и за принадлежност към масонски ложи.
Контролираната подмяна, на която сме свидетели, не е съдебна реформа. Тя не налага системен ветинг и реподбор. Всички онези съдии и прокурори, обвързани с хората с прякори (Пепи Еврото, Красьо Черничкия, Мартин Нотариуса), ще продължат безнаказано да изпълняват поръчки и ще ги наричат „правосъдие“.
Пеевски харесва това.
Емилия Милчева
Опасни ли са локалните бунтове?
Заради отцепване на местни структури от овладяното от Пеевски ДПС се появиха прогнози, че краят е близо – „напускат потъващия кораб“ и т.н. А и ДПС под ръководството на Пеевски отбеляза най-слабия си резултат досега – 230 693 гласа на последните избори, и получи 21 депутати.
Това е с близо 50 000 гласа по-малко от предишния вот, което се равнява приблизително на гласовете от Кърджалийския район (по традиция най-силния за ДПС).
Но ситуацията се променя.
След година в отбора на Пеевски Общинският съвет на ДПС в кърджалийската община Кирково подаде оставка.
Напускат и шестимата кметове на села в Нови пазар, 26-членното общинско ръководство на партията, в това число и общинските съветници, които се обявяват за независими. Готовност да последват примера на Кирково и Нови пазар има и в други райони. Засега обаче реални стъпки няма.
Дали става дума за вътрешна криза, ускорена от появата на нов политически субект като Радев и неговата формация, или за тенденция на политическо отслабване, е рано да се каже. До местните избори през 2027 г. остават 16 месеца.
За да се вкорени във властта, „Прогресивна България“ ще трябва да измести монополистите в местното управление – ГЕРБ и ДПС. Този процес неизбежно преминава през смяна на едни лагери с други – защото всеки кмет върви със своята бизнес клиентела, а зад него е и съответната партийна структура.
Отливът на няколко дребни структури все още не е лавина. Отприщването на лавина зависи от тежестта на Пеевски и дали ще се появи политическа воля да бъдат демонтирани механизмите, които превръщат влиянието му в траен фактор в политиката. Но и от това дали българските турци, които десетилетия наред свикнаха да мислят политическото през етноса, ще се влеят в другите партии, или ще предпочетат „своята“ си.
Така че на ход са Румен Радев и неговото мнозинство.
Отговорът на Пеевски срещу локалните бунтове идва с промяна в ръководството на партията и с пакет законодателни промени. За да не остави впечатление за колебание, Централният съвет на ДПС смени заместник-председателите Йордан Цонев и Станислав Анастасов, а Хамид Хамид и Байрам Байрам изпаднаха от Централното оперативно бюро (ЦОБ). Всеки от тях е знаково лице. Цонев e неизменно в парламента, където влезе през 1997 г. от ОДС, но продължи като верен на ДПС и Ахмед Доган, а с появата на Пеевски пренасочи лоялността си. Байрам и Хамид станаха известни с арогантното си поведение.
На мястото на изпадналите в ЦОБ влязоха Айтен Сабри и Атидже Алиева-Вели – лидерът започва да лансира повече жени при новата власт още от началото на 52-рия парламент, непосредствено след слабия резултат на изборите.
За лидерски партии като ДПС това е очаквана първа реакция при пробив. И Пеевски, и Борисов никога не са имали проблем да жертват най-близки съратници, ако им носят негативи и не контролират достатъчно структурите.
Емилия Милчева
Заради видимото електорално олекване Пеевски се опитва да обедини ДПС. Депутатите му внасят пакет от промени в Закона за гражданската регистрация, в Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица и в Изборния кодекс, които засягат теми с дълбок емоционален и исторически заряд за турската и мюсюлманската общност. Те изглеждат като опит да бъдат върнати разколебаните избиратели след най-слабия резултат в историята на ДПС.
Особено важни са предложенията за Закона за гражданската регистрация. Те предвиждат имената, насилствено наложени по време на т.нар. Възродителен процес, да бъдат окончателно заличени от регистрите на ЕСГРАОН и да бъде въведена изрична забрана държавни служители да изискват от гражданите данни за тези имена. Законопроектът предлага също механизъм за възстановяване на имената на починали български граждани, станали жертва на насилственото преименуване. В отделен законопроект ДПС настоява добавката към пенсията на репресираните да бъде преобразувана в самостоятелна пенсия за репресия, с което да се подчертае специалният статус на пострадалите от комунистическия режим.
Паралелно с това ДПС предлага отпадане на изискването за уседналост при местните избори и изборите за Европейски парламент, както и премахване на езиковите ограничения за граждани на ЕС, които не са български граждани. Това е най-важната промяна и тя не се обсъжда за първи път.
Ако бъде приета, означава, че за местни избори отпада изискването за 6 месеца адресна регистрация в дадено населено място, за да може да се гласува там. Срещу отпадането на 6-месечния срок винаги са стояли възраженията, че е бариера срещу т.нар. изборен туризъм – практиката партии да регистрират (купуват) голям брой хора на един адрес точно преди вота, за да манипулират резултатите.
Но тази законодателна активност на Пеевски не е само възстановяване на историческа справедливост, а и целенасочен опит да бъдат мобилизирани нови и стари избиратели в момент, когато влиянието на ДПС започва да се пропуква.
В зоната на здрача
Случващото се в ДПС подсказва възможната стратегия на Румен Радев и „Прогресивна България“ в смесените райони. Спекулациите, че в партийното строителство на новата формация участва и Цветан Цветанов, някогашният Втори в ГЕРБ, насочват именно към подобен сценарий.
Благодарение на него преди години ГЕРБ успя да направи пробив в населени места, доминирани от ДПС. Принципът беше прост: няма значение дали Иван, или Хасан е начело на листа, важното е местният лидер, активът и зависимостите около него да преминат към новия политически център. След тях – и избирателите. В българската политика електоратите може и да изглеждат относително устойчиви, но в някои региони местните мрежи са подвижни.
Два индикатора ще покажат дали отдръпването от ДПС на Пеевски е процес: ще напуснат ли областни лидери и от кого ще бъдат привлечени разочарованите кадри.
Емилия Милчева
Впрочем седмица преди заседанието на Централния съвет Пеевски отстрани Ерджан Ебатин като областен председател на ДПС във Варна заради скандала с мащабното незаконно строителство в местността Баба Алино. Под носа на местната и изпълнителната власт за три години там изникна селище с над 100 постройки, част от които вече и обитавани. Ебатин е дългогодишен директор на РИОСВ – Варна, запазил поста си при куп правителства и отстранен при кабинета на Румен Радев. Неговото име беше замесено в издаването на разрешителни документи за проекта, дело на украинеца Олег Невзоров.
В отговор Ебатин се врече във вярност на Пеевски с пост в социалните мрежи.
Да се знае – аз няма да предам човека, който ми подаде ръка преди няколко години и придаде смисъл на работата на организацията, на която посветих живота си. Този човек се казва Делян Пеевски – оставете ме да го познавам по-добре от всички, които се упражняват на негов гръб. Никой не е идеален, идеален е само Бог.
Коя е политическата алтернатива за тези доскорошни елити на ДПС, които със сигурност не искат да изгубят ползваните от тях привилегии? По традиция ДПС се „приобщава“ към властта и това проличава в подкрепата, която оказва на мнозинството на „Прогресивна България“ в парламента.
На изборите на 19 април формацията на Румен Радев спечели второто място в Кърджалийския избирателен район с 18 853 гласа (24,327%) и взе един мандат, както и „Възраждане“. Така два от петте мандата от района не отидоха в ДПС. Макар парламентарните и местните избори да са различни, този резултат е сигнал, че на Пеевски ще му е трудно да запази доминацията си в Кърджали и в останалите общини от областта.
За заместник областен управител на Кърджали кабинетът назначи Ерол Хадживейсал, който беше на седма позиция в листата на „Прогресивна България“ за парламентарния вот. Назначението трудно може да се мисли само като кадрово решение – то изглежда и като ранно позициониране на възможен кандидат за кмет на Кърджали или поне на ключова фигура в битката за властта в областта.
Засега Пеевски продължава да плува върху мрежите на влияние, които години наред го държат на повърхността. Но за първи път вниманието не е насочено към това колко власт печели, а дали започва да губи.
Пеевски олеква.
Недостатъчно, за да потъне.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни