Стига да поискат, политиците в България могат да продават лиценз за това как се линчува политиката, за да се замени с постполитика. На модерния Запад за тази цел бяха нужни десетилетия, но българите се справиха бързо и направиха една хубава работа, ама българска.

Деидеологизация – няма ляво, няма дясно, и левите, и десните приемат народняшки мерки, а обещанията до едно врат в соса на популизма. И макар че всички говорят за политика и обществото е силно политизирано, избирателната активност спада, масова партия в България няма. А ако не броим „тристранката“, поставила ги на една маса с властта и работодателите, синдикатите отдавна са загубили влияние – освен като нечий инструмент.

Европейската тенденция, констатирана от изследователи, е налице – партиите все повече приличат на движения, стихийно появили се и внезапно пресъхнали. Понятието „членска маса“ е далеч от съдържимото, влагано в него през 90-те например, когато степента на политическа ангажираност беше висока. Около лидерите има по-скоро пламенни фенове, отколкото добре структурирана партия. Или зависими и лоялни привърженици заради облагите, получени от времето, когато „нашите“ са управлявали – почти като акционерно дружество.

Във времената на постполитиката печели онзи, който е не-политик по закон – президентът. Той и назначените от него правителства са деидеологизирани по презумпция, а поради естеството на избора не може да им бъде търсена каквато и да била политическа отговорност. Такава безконтролна власт, опакована като „служба на Отечеството“, особено се услажда.

Изненадаааа!

Но докато президентът Румен Радев се окопава с назначения в министерства, агенции и държавни дружества, 48-мият парламент взе че заработи. Мъчителният тридневен избор на председател, а впоследствие – и на председатели на комисии, не даваше особени надежди, но ето че съгласието е възможно. При това съвсем не крехко и на ръба, а с достатъчно стабилни мнозинства и даже нееднократно. Срещу някои парламентарни решения служебният кабинет ще се съпротивлява до последния си ден.

Сто седемдесет и пет народни представители от ГЕРБ–СДС, „Продължаваме промяната“ (ПП), ДПС, „Демократична България“ (ДБ) и „Български възход“ (БВ) гласуваха България да предостави военна помощ на Украйна. Против бяха БСП и „Възраждане“, а мандатоносителят на ПП и лидер на „Средна европейска класа“ Константин Бачийски се въздържа.

Партията на Стефан Янев се принади към останалите в пленарната зала, макар че при обсъждането в парламентарните комисии по външна политика и по отбрана не подкрепи предложението. Тактически ход на БВ, който едва ли може да я причисли към мнозинството на евро-атлантиците, но със сигурност преследва друга цел. Защо не например да се включи със свои представители в едно бъдещо правителство, в бъдещи договорки за разпределение на квоти в един или друг регулатор, във Висшия съдебен съвет и т.н.? Така подкрепяният от проруската АБВ „Български възход“ на миролюбеца Янев, съратник на президента, а изглежда – и на енергийния бос Христо Ковачки, се втурна към евро-атлантизма на „войнолюбците“ (по Румен Радев).

Дори остана там и при гласуването на още 8 нови бойни самолета от типа F-16 Block 70 – сделка за 1,3 млрд. долара, подкрепена в парламента от същата евро-атлантическа коалиция от ГЕРБ–СДС, ПП, ДПС, ДБ и (както стана ясно) БВ. Този път обаче евро-атлантизмът на „Промяната“ се пропука – от 53-ма народни представители 10 се въздържаха (сред тях Калина Константинова, Росен Костурков и Бойко Рашков), 9 отсъстваха от залата, а един (съпредседателят на партията Асен Василев) беше против. Но това не е особена изненада, тъй като Василев неколкократно е заявявал, че никакви самолети не трябва да се купуват, докато не дойдат първите F-16. „Да плащаме занапред за нещо, преди да сме получили първата поръчка, е безотговорно поведение както към българските избиратели, така и към ВВС“, заяви преди месец Василев.

А чудесата със съгласията не свършват. По предложение на ГЕРБ–СДС парламентарната Енергийна комисия с председател Делян Добрев (ГЕРБ), громител на газовите сделки на кабинета „Петков“, одобри проекторешение за диверсификация на ядреното гориво, а заедно с Добрев ръка вдигнаха и Радослав Рибарски (ПП), както и депутатите от ДПС, ДБ, БВ. Несъгласен беше само Драгомир Стойнев (БСП). Целта на решението е да бъде ускорен процесът по осигуряване на неруско ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“, започнал при третото правителство на ГЕРБ и продължен в 7-месечния кабинет на ПП. На правителството се възлага да обезпечи дейността на Агенцията за ядрено регулиране за алтернативен тип гориво през 2024 г.

На почти пълно мнозинство се радва и законопроектът за енергия от морски вятър (офшорни вятърни централи в акваторията на Черно море), получил в комисия гласовете на ГЕРБ, ПП, ДПС, БСП и ДБ. Намерения за приемането му бяха изразени още в предишния парламент.

Сдружаването на ГЕРБ, БСП и ДПС около предложението за връщане на хартиената бюлетина (наедно с машинния вот) е лъжицата катран в този низ от съгласия по теми, които оттласкват България от орбитата на Кремъл. Гласуването с хартиени бюлетини улеснява купения и манипулирания вот и обединението на партиите на статуквото около връщането им не предвещава нищо добро. Със 125 гласа „за“ срещу 100 „против“ на първо четене народните представители от ГЕРБ–СДС, ДПС и БСП върнаха хартиената бюлетина в играта с мотиви, че така се връщат доверието и честността в изборния процес.

Отпор

В решението за оръжието за Украйна се дава месец на служебното правителство да докладва на парламента какво оборудване може да предостави „съобразно българските възможности и гарантирайки сигурността и защитата на населението“ – тоест без да бъде отслабен отбранителният ни капацитет. Кабинетът се задължава да проведе разговори със страни членки на НАТО, за да осигури модерно оборудване.

Коментарът на служебния военен министър Димитър Стоянов беше, че предложението на Министерството на отбраната ще бъде „крайно консервативно“ и зенитноракетни ПВО комплекси, както и самолети Су-25 и МиГ-29 няма да бъдат предоставяни. Което до известна степен обезценява парламентарното решение, тъй като Украйна има най-голяма нужда тъкмо от такава техника. Въпреки това международните агенции отчетоха външнополитическия ефект на решението като добър сигнал от България. Техническото му изпълнение обаче може да го изпразни от съдържание. Първата изпратена от София към Киев „военнологистична“ помощ беше смехотворна – наред с облекла, в нея имаше походни легла, палатки и… чаршафи.

По отношение на ядреното гориво, от което България е 100% зависима от Русия, служебното правителство също се разбърза. Президентското управление се кани да обяви процедура за избор на доставчик на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“. Така се отваря вратата за френската компания „Фраматом“, която в съвместно предприятие с руската ТВЕЛ произвежда свежо ядрено гориво – аналог на използваното в АЕЦ „Козлодуй“. Другият участник е американската „Уестингхаус“, с която по време на третото правителство на Бойко Борисов бе подписано споразумение за внедряване на алтернативно гориво в V блок на атомната централа.

Намеренията на ръководство на АЕЦ бяха да обяви търг в средата на 2024 г., но служебното правителство смени мениджмънта и дори наложи нови правила – за първи път търгът ще се прави от БЕХ, а не от АЕЦ „Козлодуй“. Преди това обаче четвъртото служебно правителство на Радев отмени решение от 13 юли т.г. на кабинета „Петков“, което гласеше:

Процесът по диверсификация на свежо ядрено гориво да се осъществи чрез доставки и услуги от лица, които пряко и/или непряко не са свързани с Руската федерация, с цел постигане на диверсификационния резултат и подсигуряване на непрекъснатост на доставките за стратегическия енергиен обект, като при изпълнението се вземат предвид европейските политики и се цели намаляване зависимостта на българската енергетика от един доставчик и/или от доставчици, пряко и/или непряко свързани с политически решения на Руската федерация.

Сега на опитите на служебния кабинет да запази под друга форма доставките на руско ядрено гориво се противопоставя парламентарно мнозинство – с приетото от Енергийната комисия решение. Ако то бъде подкрепено и в пленарната зала, отворената към „Фраматом“ врата ще се затвори. За френската компания ще е трудно и ще изгуби време да смени руските доставки с алтернативни. Дотогава бивш и настоящ енергиен министър ще се обвиняват взаимно – настоящият Румен Христов твърди, че предшественикът му Александър Николов работи за „Уестингхаус“ и че така се нарушава конкуренцията. Николов пък казва, че ако се допусне „Фраматом“, няма диверсификация.

Служебното правителство се зае да осигури и още печалби на най-голямата руска частна компания „Лукойл“ с решението си да отмени забраната за износ на горива от рафинерията в Бургас, приета от правителството на Кирил Петков. Тя трябва да влезе в сила на 5 декември т.г. В момента бургаската рафинерия изнася над половината от произведените горива и други нефтопродукти. Така след десетилетие на неплащане на данъци и издействаната от кабинета „Петков“ дерогация за България да продължи да получава руски петрол до 2024 г., и служебното управление се опитва да уреди нови облекчения. Европейската комисия обаче предупреди, че това не бива да се допуска, и ако наруши забраната, България е заплашена от наказателна процедура.

Страх

Противоборствата между мнозинствата в 48-мия парламент и служебното правителство ще се изострят. Независимо от решенията на Народното събрание, кабинетът може да протака и да провежда своя (президентска) политика – и никакви последици няма да произтекат от действията им. Отказът на служебното правителство да внесе бюджет за 2023 г. обаче е основателен – бюджетът е израз на политики и нека партиите не бягат от поемането на отговорност. Така, ако не искат да се изправят пред зимно недоволство от бизнес и граждани, политическите сили ще трябва да намерят начин да сформират кабинет. А зимният гняв няма да подмине и площада между Президентството и Министерския съвет.

Сериозни основания да се сформира правителство са налице – страхът е едното, другото са парите. Страх, че стадото избиратели може да се превърне в беснееща тълпа и последиците са непредвидими. Всички партии ще изгубят и отново ще спечели президентът. По Плана за възстановяване и устойчивост пък се очакват на първо време 1,2 млрд. евро, а след това – и вторият транш от над 740 млн. евро. Дали кабинетът ще е на база „eвро-атлантическа коалиция“, или на база „хартиена бюлетина“ – ще се договаря заедно със съдбата на главния прокурор.

Време е българските партии най-сетне да започнат да произвеждат политика. Иначе властта е на Царя.