Севърският договор след Първата световна война обещава създаването на независима държава Кюрдистан, но години по-късно кюрдите се оказват разпръснати между териториите на Сирия, Иран, Турция и Ирак. Половината от тях пребивават в днешна Турция и съставляват около 20% от населението на страната. Турция от години се опитва да се противопоставя на Кюрдската работническа партия (Partiya Karkerên Kurdistanê, съкр. PKK), която редовно провежда атаки в цялата страна в името на кюрдския национализъм и независимост. Ердоган гледа на Отрядите за народна самоотбрана (YPG), част от Сирийските демократични сили, като клон на PKK.

След като ИДИЛ обсажда северносирийския град Кобани в провинция Роджава през 2014 г., кюрдските отряди го освобождават през 2015 г. Президентът Ердоган ги обявява за заплаха за националната сигурност на Турция и в отговор напада автономната кюрдска провинция. Турция се фокусира върху зоните, контролирани от кюрдските отряди в Северна Сирия, и иска да осуети формиращата се териториална цялост. Впоследствие това принуждава кюрдите да търсят съдействие от сирийската държава, срещу чиито сили са се сражавали години наред.

Кюрдско момиче от Отрядите за народна самоотбрана
Кюрдско момиче от Отрядите за народна самоотбрана. На нашивката е ликът на задържания лидер на PKK Абдула Йоджалан. Снимка: Kurdishstruggle (Flickr)

2011

Начало на конфликта в Сирия. Русия е на страната на режима на Башар Асад, а Турция – на бунтовническите сили. САЩ подкрепят кюрдските отряди, които са основен съдружник в коалицията срещу ИДИЛ.

2012

Ердоган прави телевизионно изявление, с което обявява начало на мирните преговори с PKK. Впоследствие в периода около изборите през 2015 г., заради засилващите се ефекти от войната в Сирия, преговорите се разпадат със започването на турската офанзива в Иракски Кюрдистан и провинция Роджава в Сирия.

2013 (25 октомври)

В рамките на 24 часа са задържани 111 души, нелегално преминали българо-турската граница. По данни на МВР 48 от тях са сирийци. От Министерството на отбраната съобщават, че започва строеж на гранична ограда по южната ни граница с Турция.

2015 (януари)

В западните медии започват все по-често да се появяват заглавия, свързани с нови канали за транспорт на бежанци от Сирия и Близкия изток. Такъв е случаят с кораба „Езадийн“, изоставен от екипажа си край Италия с 450 сирийски бежанци на борда.

2015 (април)

Европейският съвет свиква спешна среща след поредица от трагични инциденти с мигранти, загинали в опит да преминат Средиземно море. Случаите са многобройни и ще преобладават в новините през цялата предстояща година.

2015 (май)

Европейската комисия очертава рамката на Европейската програма за миграцията. ЕК предлага гарантиране на „справедливо и балансирано участие на всички държави членки“ в общите усилия за справянето с кризата. В същия документ Комисията полага основите на сътрудничество в областта с държави извън ЕС, сред които и Турция, и предлага „3,6 млрд. евро хуманитарна помощ и помощ за стабилизиране и развитие, насочени към сирийците и сирийските бежанци в страни като Ливан, Йордания, Турция и Ирак“.

2015 (юни)

Разпределяне на 40 000 мигранти в рамките на ЕС. Към този момент задължителните квоти не се прилагат. По същото време става ясно, че Унгария е взела решение да строи гранична ограда, която да предотврати влизането на мигранти в страната.

2015 (август)

В края на месеца Македония затваря южната си граница и обявява бедствено положение. У нас започва последният етап от строежа на оградата по южната ни граница с Турция. След завършването ѝ границата би трябвало да бъде непроходима. През февруари 2016 г. тогавашната министърка на вътрешните работи Румяна Бъчварова обявява, че оградата в крайна сметка няма да бъде довършена. През 2017 г. граничната ограда все още се строи, а цената ѝ продължава да се вдига.

2015 (септември)

Унгария затваря жп гара „Келети“, за да предотврати достъпа на бежанци към Германия и Австрия. Хиляди протестират. Няколко дни по-късно Ангела Меркел съобщава, че Германия няма да налага ограничения на броя приети бежанци. Само седмица след това страната е принудена временно да затвори границата си с Австрия, за да се справи с наплива на хора. Унгария затваря границата си със Сърбия и започва строеж на ограда по границата си с Хърватия. Регистрирани са сблъсъци на мигранти с унгарските власти.

Какво всъщност се крие зад думите „бежанска криза“?

Дори преди нейното начало изследвания сочат, че обществените възприятия за броя на мигрантите и бежанците на територията на страната се разминават драстично с реалността. През 2017 г. изследване на Европейската комисия стига до същото заключение за държавите членки на ЕС. Това разминаване се дължи на множество сложни предпоставки с определени социални последици. Като се има предвид съотношението на броя мигранти към населението на държавите приемници, думата „криза“ изглежда силно преувеличена. Въпреки това тя не може да бъде отхвърлена – напливът от хора по границите, трудностите да им бъдат предоставени социални услуги, бърз и ефективен административен процес, както и социокултурните последствия от феномена не могат и не бива да бъдат омаловажавани.

2015 (октомври)

Премиерът Бойко Борисов заявява подкрепа за обявеното от президента Реджеп Тайип Ердоган намерение за създаване на „зона за сигурност“ в Северна Сирия. Той обещава и да го представи на среща в Брюксел, където европейските лидери са неубедени и виждат мотив за разчистването на кюрдите по границата, което да възпрепятства оформянето на кюрдска държава от двете страни на Турция. Проведените през 2019 г. турски военни операции в района потвърдиха това опасение.

2015 (ноември)

ЕС обявява съвместен план за действие с Турция с цел намаляване на миграционния поток към Европа. Турция сваля руски боен самолет, в резултат на което Русия налага санкции, засягащи туризма и вноса на стоки между двете страни. Това е най-ниската точка във взаимоотношенията помежду им. Във Франция най-тежкият терористичен атентат в историята на страната взема над 100 жертви, а стотици са ранени – 13 ноември се превръща в символ, експлоатиран от крайните политически идеологии, и оказва огромно влияние върху общественото мнение в цяла Европа.

2016 (11 февруари)

Ердоган за първи път отправя заплахата, че ще изпрати милиони сирийски бежанци към Европейския съюз.

2016 (26 февруари)

Съветът за сигурност на ООН приема резолюция за прекратяване на военните действия в Сирия, съгласувана между САЩ и Русия.

2016 (18 март)

След обявяването на общия план за действие през ноември 2015 г. Турция позволява на сирийците с временно защитен статут да имат достъп до пазара на труда. ЕС започва изплащането на 3 млрд. евро за изграждане на инфраструктура за приемане на бежанците.

2016 (19 април)

Турция отново заплашва да се оттегли от споразумението за мигрантите. Последващи заплахи има през цялата година.

2016 (юли)

След опит за преврат в Турция започва безмилостна чистка срещу опозицията на Реджеп Тайип Ердоган, която продължава и до днес.

2016 (август)

Българската държава демонстрира подкрепа за Анкара с екстрадицията на гюлениста Абдуллах Бююк, когото българският съд двукратно отказва да върне в Турция, тъй като това представлява опасност за живота му. С напредването на конфликта в Сирия фокусът на Ердоган се премества основно към кюрдския въпрос.

2016 (28 декември)

Преговорите между Турция, Иран и Русия в Астана водят до съгласуване за посредничество за прекратяване на огъня, което трябва да започне в полунощ на 30 декември.

2017 (февруари)

ИДИЛ започва офанзивата в Дараа в Югозападна Сирия. Силите на Турция, Иран и Русия се връщат на фронта.

2017 (17 март)

Конституционен референдум в Турция и консолидация на властта на Ердоган. Изправен пред критика от страна на Западна Европа, Ердоган отново отправя заплахи за изпращане на бежанци към Европа.

2017 (4 май)

Русия, Иран и Турция подписват споразумение в Астана за създаване на зони на сигурност в Сирия. Те включват провинция Идлиб, северната част на Хомс, Източна Гута и границата между Йордания и Сирия.

2018 (януари)

Турция провежда операция „Маслинова клонка“, насочена срещу кюрдските сили в провинция Африн.

2018 (септември)

Ердоган и Путин постигат съгласие за създаването на буферна зона в Идлиб на среща в Сочи.

2018 (декември)

Американският президент Доналд Тръмп обявява победа над ИДИЛ в Сирия.  

Надигането на крайнодясното – свързано с имиграцията?

През септември 2017 г. Германската крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“ влиза в Бундестага. Според изследване на Bertelsmann Stiftung германското общество възприема, че „единствената област, където „Алтернатива за Германия“ има някаква експертност, е имиграцията“. В началото на 2018 г. популистите в Чехия и Унгария печелят избори с програми, насочени срещу имиграцията. През юни италианският вицепремиер Матео Салвини отказва да приеме кораба „Акуариус“ със 141 мигранти на борда.

За Европа бежанците вече са наболял проблем, който дестабилизира Съюза и разделя членките по идеологически линии както помежду им, така и вътрешнополитически. Този проблем може да бъде експлоатиран от външни сили. Политолозите наблюдават изместването на вота към крайнодесни партии в Европа като феномен много преди пристигането на бежанците на европейска земя. Това се дължи на множество фактори. Тенденцията е видна в резултатите на европейските избори през 2014 г. И ако бежанската вълна подсили реториката на тези партии и им осигури външен „враг“, то тя далеч не е основната причина, нито началото на надигането на крайнодясното в Европа.

2019 (януари)

Европа отчита спад в имиграцията, най-ниски нива за последните пет години.

2019 (юни)

Турция дава заявка за закупуване на противоракетната система S-400 земя–въздух от Русия, въпреки че е член на НАТО.

2019 (август)

САЩ и Турция подписват съгласие за буферна зона в Северна Сирия, с която САЩ целят да предотвратят атака на турските сили над кюрдските в района.

2019 (октомври)

Доналд Тръмп изтегля американските войски от района и разчиства пътя за турската военна операция „Извор на мира“, с която Турция настъпва в Северна Сирия. В резултат САЩ настояват за договорка с Анкара, която дава на кюрдите 5 дни да се изтеглят на 30 км от „зоната на сигурност“ по границата с Турция.

2019 (23 октомври)

Ердоган и Путин се договарят в Сочи да допуснат руска военна полиция и сирийски гранични сили да настъпят в сирийската част на границата с Турция, извън зоната на операция „Извор на мира“, за да изтеглят частите на Отрядите за народна самоотбрана и PKK. Сделката е повратна точка за затоплянето на взаимоотношенията между двете страни, които разпределят своите зони на влияние в Сирия и именно така Турция успява да отблъсне кюрдските сили далеч от границата си. Ердоган отново заявява на Европа, че ще „пусне бежанците“.

2019 (ноември)

Нови заплахи към Европа от страна на Ердоган.

2019 (декември)

Турция, Иран и Русия затвърждават необходимостта от съгласие относно Североизточна Сирия в Нур-Султан, Казахстан. В доклад на ООН се посочва, че 900 000 души са „вътрешно разселени лица“ в Североизточна Сирия, от които 60% са деца.

2020 (20 февруари)

Турция иска зенитно-ракетна система „Патриот“ от САЩ, за да защити позициите си в Идлиб след поражение, в което са убити двама турски войници и са ранени още петима.

2020 (27 февруари)

33 турски войници са убити и 36 са ранени в провинция Идлиб при сирийско-руски атаки по време на напредването на войските на Асад към провинцията срещу изтеглящите се турски сили от района.

2020 (28 февруари)

Ердоган „пуска“ бежанците към Европа.

2020 (2 март)

Първа жертва след „отварянето“ на границата – 4-годишно дете се удави край остров Лесбос. Бойко Борисов е на посещение при турския президент Ердоган, в което двамата поставят въпроса за финансовата помощ, обещана от ЕС. ООН обвинява Русия в извършване на военни престъпления в Сирия заради „безразборните въздушни удари по цивилни цели през 2019 година“.

2020 (5 март)

Предстои среща между Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин в Русия.

„Шокиращи кадри как гръцката брегова охрана тероризира лодка, пълна с бежанци. Европа през 2020 г.“

Идлиб е последната гореща зона в Сирия. Според споразумението в Сочи Русия трябва да спре военните операции в района, но вместо това руските части настъпват срещу бунтовниците. Ходът на Ердоган срещу съюзниците му в НАТО се оказа губещ и сега той отново се обръща към тях, след кратка и горчива авантюра с Русия. Остава основната му грижа кюрдите от двете страни на сирийската граница да не създадат собствена държава.

Но Турция, на чиято територия вече има над 3,5 млн. мигранти, трябва да се справя и с бежанските вълни, резултат от руските атаки в провинция Идлиб. А Европа продължава да е в капана на криза на общественото мнение, тъй като бежанците все още представляват сериозна разделителна линия в европейското пространство. В този контекст играта на „пускане на бежанците“ придобива своя политически смисъл, макар да е морално неприемлива. Остава въпросът какъв ще бъде нейният край.