Преподавател по литературна теория в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересите му са в областта на литературознанието и съвременната философия, както и към видеоигрите в наратологична перспектива.
Как изглежда „елегантната“ видеоигра според „игромислещите“? Вътрешно хармонизирана, нетърпяща излишества и... чаровна. На всичкото отгоре такова съвършенство далеч невинаги изисква зашеметяващи технически средства.
В последната част на дискусията за играта „Киберпънк“ всички игромислещи се събират (като в края на криминален роман от Агата Кристи), за да оголят още лудонаративни въпроси, пристрастности и противоречия: спектакъл vs. морал; минало vs. настояще; аватар vs. играч.
През май и юни групата игромислещи философи разсъждават по темата за моралната двусмисленост на видеоигрите и противоречието между наратив и игрова механика. А конкретният предмет на разговора с продължение е играта „Киберпънк“.
Разговорът за посткомунистическото във видеоигрите продължава, а към Миглена Николчина и Северина Станкева се присъединява Еньо Стоянов. Линее чувството ни за историчност, но парадоксално процъфтява в игрите. Прочетете защо.