Анахронизъм: Жените в предизборните програми през 2026 г.

Жените в България са близо 51,9% по данни на НСИ. Как партиите и коалициите, които се състезават за 52-рото Народно събрание, си представят мястото им в обществото? Какви са позициите им по теми като равенство между половете, феминизъм, домашно насилие, майчинство, аборти? Какво е отношението им към мерките спрямо жените в европейското законодателство? Например какво планират във връзка с Директивата за прозрачност на заплащането в ЕС, която ще се транспонира в държавите членки на 1 юни 2026 г., тоест ще трябва да започне да се прилага след по-малко от два месеца? Или такива неща са им под радара?

Обхват и ограничения

През 2021 г. анализирах отношението към жените в предизборните платформи на партиите и коалициите, които според проучванията имаха шанс да влязат в парламента. През 2026 г. реших да прегледам програмите на всички партии и коалиции, участващи в изборите. Причините за това са три:

Първо, по време на предварителното проучване установих, че политическите субекти, за които се очаква да преминат 4-процентовата бариера, не са казали много за жените. Второ, когато прогнозите са в рамките на статистическата грешка, са възможни изненади. Трето, в изборите участват и партии и коалиции, за които ние, избирателите, не знаем почти нищо. Защо да не проучим позициите им по някоя тема?

Подход

Някои коалиции имат обща програма, други – не. Някои партии са с остарели програми и платформи, други нямат никакви, трети разполагат с програмни документи, които са сякаш извън времето. Или с писания със странни заглавия, за които не е ясно програма ли са, или не. Реших да се ръководя от следните принципи:

Когато една коалиция се е обединила около обща програма, се анализира тя, а не платформите на партиите, включени в нея.
Когато една партия е водеща в коалицията, се взема предвид нейната програма. „БСП – Обединена левица“ например се състои от 10 партии – преглежда се само платформата на БСП.
За коалициите, които нямат обща програма и ясна водеща партия, се анализират платформите (доколкото има такива) на партиите, включени в нея.
Ако няма актуални програми и платформи, преглеждат се стари програмни или други основополагащи документи.
Търсят се официални уебсайтове на партиите и коалициите. Не се вземат предвид страници в социалните мрежи и информация от други източници.

Темите, свързани с жените, се опитвам да идентифицирам по следните ключови думи (както и техните производни): жена, пол, равенство, равнопоставеност, феминизъм, стъклен таван, насилие, майка, родилка, раждане, родители, аборт. След известно колебание реших да включа и раждаемостта. Въпреки че се асоциира предимно с темата за демографията, тя е свързана с изискване към жените, а именно – да раждат повече деца.

Жените в програмите на парламентарно представените политически сили и на „Прогресивна България“

„Прогресивна България“

В дългата 143 страници програма на политическия проект на Румен Радев, спряган за победител на предстоящите избори, жените се споменават в прав текст само веднъж:

Целенасочени инициативи за насърчаване на предприемачеството сред млади хора и жени в технологичните и иновативните сектори.

Еднократно се споменават и „гарантиране на равенство между двата пола“ (важно е да се уточни колко са половете, да не би някой да си помисли, че са повече от два), „майчино […] здравеопазване“ и „насърчаване на раждаемостта“. Пет пъти става дума за родители и родителство, без да се уточнява пол. И това е.

ГЕРБ

На страницата на партията на Бойко Борисов са налични презентация на предизборната програма от 2026 г. с обем от 65 слайда, както и пълна версия на програмата от 2024 г. (31 страници). Единственото, което се казва в презентацията, без да се визират конкретно жените, е, че инвестициите в детски ясли, услуги за грижа за деца и гъвкави форми на заетост „ще позволят по-добро съчетаване на родителството и професионалния живот“. В програмата от 2024 г. два пъти се споменава, че домашното насилие ще е приоритет. Също два пъти става дума за родители, отново без да се уточнява полът им.

„Продължаваме промяната“ – „Демократична България“

За разлика от 2024 г., за предстоящите избори партиите от ПП–ДБ нямат обща платформа. Две от трите партии в коалицията имат собствени актуални програмни документи.

Предизборната програма на „Продължаваме промяната“ се свежда до т.нар. Протокол за ликвидация на корупцията. Това е листовка от две непълни страници, в която темата за жените очаквано не е намерила място.

„Да, България“ предлага цели два документа – платформа от 53 страници, озаглавена „Силна България в силна Европа“, и „Програма за противодействие и превенция на корупцията и за върховенство на закона“. В общата платформа два пъти се споменава майчиното здраве. Шест пъти се говори за родители (включително възрастни и приемни). За насилие, но само по отношение на децата, става дума два пъти. Не е изненада, че в антикорупционната програма не се казва нищо, свързано с жени.

На сайта на ДСБ няма актуална програма, а кратка извънвремева платформа. В нея не става дума за нищо, свързано с жени. Веднъж се споменават родители в контекста на социално слаби хора, а за равенство става дума седем пъти, но нито веднъж това не е свързано с пола.

ДПС – Ново начало

В предизборната програма на ръководеното от Делян Пеевски ДПС жените не се споменават, но за майки става дума шест пъти и им се дават големи обещания: „чухме майките“ (чути са и бащите, както и още десетина групи хора), „нулев данък за майки с две и повече деца“, „майчински фондове […] в помощ на младите майки“, „майчиното […] здравеопазване“, „[в]ременен осигурителен стимул за работодатели, които наемат/връщат родител след майчинство/бащинство (6–12 месеца)“. Говори се за подкрепа на раждаемостта, инвестиционна сметка при раждане на първо дете (може би идея, заимствана от Тръмп) и еднократна помощ в размер на една средна работна заплата за всяко следващо. Шест пъти се споменават и родителите, без да се уточнява полът. Два пъти става дума за домашно насилие, като в единия случай то е конкретно към деца, а в другия се представя като форма на „битова престъпност“.

„Възраждане“

В дългата 97 страници програма на партията на Костадин Костадинов жените не се споменават. Като изключим определението на българската земя като „майка-кърмилница“, за майки става дума само веднъж – в качеството им на възрастни жени с ниски пенсии. За пол се говори два пъти – в контекста на неодобрението на смяната на пола и на задължителната военна служба. Насилието е само в задължителните ваксинации и по отношение на децата и младежите. За раждаемост и раждане става въпрос седем пъти, като навсякъде контекстът е, че раждаемостта е ниска и трябва да се повиши. За родители – девет пъти, без да се визират конкретно майките. Според „Възраждане“ например в училище трябва да се учи как да бъдем „добри родители“, трябва да има данъчни стимули „за многодетни семейства при работещи родители“, но пък санкции

за недобросъвестни родители, които не възпитават децата си правилно и […] ги тласкат в лапите на порока.

„БСП – Обединена левица“

Платформата за предстоящите избори на оглавяваната от Крум Зарков партия е от 10 страници. В нея не става дума нито за жени, нито за майки, нито за насилие, нито дори за родители. Споменава се обаче, че се раждат все по-малко деца и трябва да се насърчава раждаемостта. Когато пък дойде победата над „неолибералния модел, подвластен на олигархичния капитализъм“, ще настъпи бъдеще, „в което равноправието, сигурността и закрилата на правата и законните интереси на всеки човек ще бъдат поставени на първо място“. Един вид, като дойде комунизмът, всички ще са равни – защо да говорим специално за жените?

„Има такъв народ“

На сайта на ИТН пише, че програмата е за 2026 г., но тя е по-скоро за 2023 г. В подкрепа на тази хипотеза е не само името на страницата programa-2023, което може да се види в адресното поле на браузъра, а и съдържанието ѝ: призовава се например за електронно дистанционно гласуване – без никакъв намек, че групата на ИТН в 51-вото Народно събрание се обяви против машинния вот. Откогато и да датира програмата обаче, в нея не става дума за жени и майки. Веднъж се споменава раждаемостта – във връзка с „демографската криза“. Казва се, че родителите трябва да са „фактор във възпитателния процес“, говори се за „недостатъчни родителски умения“ и „програми, подготвящи младите хора за бъдещото родителстване“.

Алианс за права и свободи

Партията на Ахмед Доган предлага както предизборна платформа, така и програма. И двете не са датирани. В тях не става дума за нищо, свързано с жени и майки. Веднъж се споменава „подкрепа за работещи родители“.

МЕЧ

На сайта на партията на Радостин Василев има страница с приоритети, без да става ясно какво стои зад всеки от тях, така че не се знае има ли МЕЧ някакво отношение към жените.

„Величие“

Предизборната програма на партията на Ивелин Михайлов се нарича „20-годишен план за възстановяване на България“ и е под формата на презентация от 48 слайда. Нищо свързано с жени, майки или пък с която и да е от ключовите думи, по които преглеждам програмите, не намира място в този 20-годишен план. Все пак има жени на картинки, обаче изобразените мъже са повече.

Извънпарламентарни коалиции и партии

Партиите и коалициите, които не са парламентарно представени (с изключение на „Прогресивна България“), съм разделила в няколко групи според типа им (коалиция или партия), както и според наличието или липсата на предизборна програма. Вътре в групите политическите сили са подредени в съответствие с номера им в бюлетината.

Коалиции с обща програма

В програмата на „Синя България“ не става дума за майки, но два пъти се споменават жените, все в анти-ЛГБТИ контекст (оригиналният правопис е запазен):

„Докато някои хора дори в нашата държава спорят какво е мъж и какво е жена, българинът започва да губи вяра, че споделя същите ценности като своите управляващи.“
„Синя България ще защити Конституцията на Република България, която ясно определя понятието “пол” само в неговия биологичен смисъл, а бракът – доброволенсъюз между мъж и жена.“

Във втория от тези цитати става дума и за пол, освен това се говори и против „ЛГБТ и нахлуването на половата идентичност в обществото“.

Равнопоставеността се споменава веднъж – като противовес на малцинствените групи: „Държавата не може да фаворизира отделни групи, малцинства или сдружения със специални права и социални привилегии, за сметка на равнопоставеността на всички.“

В подобен дух се тематизира и насилието: „Ние осъзнаваме нуждата в една европейска, християнска демокрация да защитим различията от насилие и дискриминация, но сме категорични, че защита на индивида не означава диктатура на малцинствата.“ Споменават се „родителска апатия“ и „родители на ученици“.

Накратко, програмата на „Синя България“ не обещава нищо на жените, но има претенция какви да бъдат те – да не са трансджендър, да са хетеросексуални и да не претендират за „специални права“.

Програмата на „Антикорупционен блок“ не съдържа нищо, свързано с жените.

Коалиции без обща програма

Коалиция „Моя България“ няма общ сайт. Тя се състои от Зелената партия, „Нова сила“ (която няма сайт) и Български национален демократичен съюз „Целокупна България“.

Програмата на Зелената партия не е датирана. В нея става дума за света, „в който живеем, в началото на третото хилядолетие“ и от съдържанието ѝ изглежда, че би могла да е писана преди около четвърт век. В нея жените се споменават два пъти – като едни от най-засегнатите от ниските доходи в България и с оглед на необходимостта от програми за заетост за тях. За майки не става дума. Споменава се, че „раждането, отглеждането и възпитанието на децата“ е „непосилно бреме за родителите“, а целта на партията е то да стане „висша ценност и цел“.
Програмата на „Целокупна България“, също недатирана, се състои от няколко реда, в които не става дума за нищо, свързано с жените.

Няма сайт и коалиция „Трети март“, както и една от партиите в нея – „Благоденствие – обединение – градивност“. Друга от тях – „За велика България“ – има сайт, но в него няма програма, а само кратко описание на профила на партията. Третата – Партията на българските жени – има сайт, информацията в който е актуална за далечната 2005 година. От нея може да се разбере, че партията е „първата по рода си женска формация“ и идеите ѝ „не са феминистки“, а християнски, в духа на традиционните ценности, „чийто най-голям радетел е била и е българската майка“. Не става ясно обаче какво предлага на жените Партията на българските жени.

Коалиция „Сияние“, която според проучванията е все по-близо до 4-процентовата бариера, също няма сайт, както и една от двете партии, осигуряващи регистрация за изборите – „Общество за нова България“. Изброените политики на другата партия – „Волт“, са актуални за местните избори през 2019 г. В тях жените не са тема.

Извънпарламентарни партии

„Пряка демокрация“ има на сайта си платформа, която всъщност е книга с обем от 256 страници, актуална за 2024 г. и издадена от председателя на партията Петър Клисаров. В нея за жени става дума четири пъти, от които нито веднъж с добро:

„до властта се докопаха […] множество невинни женици, наречени Панайотки“ (така по времето на НДСВ биваха презрително наричани депутатките от движението, близки до лидера на парламентарната група Пламен Панайотов);
споменава се, че по време на античната полисна демокрация „жените, робите и метеките […] не участват в политическия процес“;
твърди се, че проблемите с тийнейджърите са възникнали през ХХ в. и са започнали „с еманципирането на жената, излизането ѝ от семейството, за да работи“;
говори се за „катастрофални“ данни за индекса на фертилността на жените в България (тоест колко деца ражда средно една жена във фертилна възраст).

От друга страна, авторът иска да бъдат „изгонени“ от социалната политика „многодетните майки, превърнали майчинството в бизнес“ (този израз се споменава два пъти в програмата). Но иначе според него има нужда от „закрила на майчинството“, и казва, че майчината „и перинаталната смърт [мъртвородените деца – б.а.] у нас все още е над 2 пъти по-висока от средното равнище в ЕС“.

В програмата се казва също, че момичетата имат нужда от игри, „свързани главно с имитацията на майчинството“, което обаче не означава, че двата пола трябва да играят отделно през цялото време, и че „нашите възгледи категорично отричат джендърното обучение“. Предлага се увеличение на срока на паричното обезщетение при бременност и раждане и изграждането на перинатални центрове, увеличаване на плащанията и отпуска за майчинство, но само за второ дете. Също и програма „Майчин капитал“ – „по примера на руската“, в която на майките или на самотните бащи да се предоставят средства за точно определени цели, и повече ясли и детски градини „за отмяна на работещите майки“. Предвижда се и „специална програма за повишаване на раждаемостта“.

В платформата на „Пряка демокрация“ се говори и за „регрес“ в образованието, довел до „опростачване, феминизиране и деградация на учителското съсловие“, и за „неправилния полов живот в ранна възраст“.

Партия „Нация“ има недатирана програма, в която няма нищо, свързано с жените, но се говори за „защита на традиционното семейство“ и „противопоставяне на либералните ЛГТБ „ценности“, които развращават младите и унищожават основата на НАЦИЯТА и националната държава“ (оригиналният правопис е запазен).

На сайта на „България може“ са изброени десет приоритета, един от които е „доживотна отмяна на данък общ доход за майките с 3 или повече деца!“.

Партията на зелените разполага с два недатирани документа – изборна платформа и идейна програма. Новата цел на обществото според партийната платформа включва равни права на всеки гражданин в България, независимо от пола. В програмата се говори за „равнопоставено участие на жените“. Родителите се споменават веднъж – във връзка с материалното им състояние. За насилие става дума пет пъти, но без връзка с пола, а за раждаемост – три пъти, в контекста на необходимостта от увеличаването ѝ.

Програмата на „Глас народен“ не е датирана, но е написана най-късно през 2012 г., когато СДС и ДСБ, споменати като общ политически субект, престанаха да бъдат в коалиция.

Народна партия „Истината и само истината“ има сайт, но няма програма. Движението на непартийните кандидати, партията на Корнелия Нинова Национално движение „Непокорна България“ и партия „Съпротива“ нямат сайтове.

Изводи

Жените все по-малко са тема за българските политически субекти в сравнение с 2021 г. За пет години те са изчезнали от предизборните програми на „Демократична България“ (днес в коалиция с „Продължаваме промяната“), БСП и ИТН. Равенството на половете почти не е тема, домашното насилие се споменава единствено в програмата на ГЕРБ от 2024 г. (и от ДПС, но само във връзка с децата). Доколкото става дума за жени в платформите, то е най-вече във връзка с родителството и раждаемостта.

В същото време се наблюдава засилване на ултраконсервативните наративи – жените са сведени предимно до произвеждането на деца с цел подобряване на демографската ситуация. Единствената програма, в която става по-подробно дума за тях – тази на „Пряка демокрация,“ – обрисува картина, подобна на „Разказът на прислужницата“. Търсейки по зададените ключови думи, нееднократно се натъквах на расистки, хомофобски и трансфобски послания. Против хомофобията се обявява само „Глас народен“, чиято програма е отпреди 14 или повече години.

От друга страна, от заявяването на нещо в програмата на дадена политическа сила не трябва да се правят изводи, че тя има намерение да го осъществи, а още по-малко – че го прави или ще го направи. Пеевски едва ли ще реализира всички чудеса, които обещава на майките (и на останалите групи от населението). В платформата на „Прогресивна България“ се говори за „равенство между двата пола“, но при 31 избирателни района само шест от водачите на листи са жени, а на предизборните събития жените около Румен Радев са малцинство.

Корнелия Нинова от своя страна се похвали, че 51% от водачите на листите на партията ѝ „Непокорна България“ са жени, но пък няма програма, от която да стане ясно какво предлага формацията за жените. Известни са обаче пораженията, които Нинова нанесе на борбата срещу насилието над жени. „Глас народен“ се обявява против хомофобията, но Светльо Витков има подигравателни песни за гей хората.

Ала макар и с тези уговорки – докато всички се борят с корупцията, темата за правата на жените все повече липсва в българския политически живот. А това отваря вратата към ограничаването им.

„Тоест“ се издържа от читателски дарения

Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.

Подкрепете ни