История на женското здраве(опазване)

В историята на човечеството отношението към женското здраве е преминало през различни етапи и форми. В различните култури, общества и епохи жените са били от обожествявани до горени на клада, от жрици до безправни продължителки на рода.

Репродуктивните функции на женското тяло обаче неминуемо са били във фокуса на вниманието. Следващите редове представляват кратък и много бърз прелет над този хилядолетен път, който води до днешните ни разбирания за женско здраве. 

Хилядолетия наред в много цивилизации интересът към женското здраве се е простирал до физическото, репродуктивно здраве и способността на жената да роди здраво дете (в някои епохи и общества – здраво момче). Отвъд тази ѝ функция нито физическото, нито психичното ѝ здраве са били обект на значим научен интерес чак до XIX в. Ехото от това свръхфокусиране (или да си кажем направо – неглижиране) отеква силно дори и днес, дори и в прогресивните общества. На много места по света неглижирането на различни аспекти от женското здраве остава рутинна практика, а свеждането на жената до репродуктивните ѝ функции, за съжаление, се възражда. 

За да сме наясно с „женската“ медицина днес обаче, трябва да си даваме сметка за нейната история и обхват, за пропуснатите възможности и постигнатите победи, както и за целите, които никой никога не си е поставял. 

Женското здраве в древните цивилизации

Един от най-старите известни източници на медицинска информация за женското здраве е Кахунският гинекологичен папирус (ок. 1850–1700 г.пр.Хр.), който съдържа първични доказателства за медицински практики, свързани със здравето на жените в Древен Египет. Открит е през 1889 г. от Флиндерс Петри в района на днешен Лехун, Египет. Папирусът се състои от 34 параграфа, всеки от които разглежда конкретни медицински проблеми, свързани с женското здраве. Структурата на текста включва описание на симптомите, препоръка към лекаря как да диагностицира състоянието, и лечение, но без информация за прогнозата.

Сред записаните заболявания и състояния са проблеми със зрението, вагинални течения и други гинекологични разстройства. Египтяните свързвали множество здравословни проблеми (включително очни проблеми, болки в зъбите, шията и главата) със състоянието „скитаща матка“ – древноегипетско вярване, че матката може да се движи из тялото на жената и да предизвиква различни физически и психически симптоми. Лечението включвало „опушване“, масажи, билкови лекарства, компреси и вътрешно приложение на смеси като магарешко мляко и животински мазнини.

Сред най-значимите текстове в папируса са първите известни препратки към методи за контрацепция. В един от пасажите се споменава употребата на крокодилски изпражнения, но в съвременни изследвания на древния източник се отбелязва, че няма сигурни доказателства, че веществото е било директно прилагано вътрешно – възможно е да е било използвано като съставка за т.нар. опушване. Друго споменато средство е мед, нанесен върху матката. 

Сходен и вероятно повлиян от древноегипетската практика е погледът върху женското здраве и в древногръцкия и римския свят, чието влияние върху западната медицина продължава векове. Класическата античност бележи началото на опитите за класифициране на различни области на медицинските изследвания, като тогава в употреба влизат термините гинекология и акушерство. Хипократовият корпус – обширна колекция от трактати, приписвани на Хипократ, съдържа и редица гинекологични трактати. Именно Хипократ пръв използва термина „рак“ за описание на твърдите лезии в женските гърди, като ги свързва с проблеми с матката и менструалния цикъл. От времето на Хипократ и Аристотел датират и доказателства за съществуване на тестове за безплодие. Сред описаните методи е било например използването на червен камък в очите на жената. 

В древността акушерството е било добре развито, като акушерките са играли ключова роля в медицинската практика и има данни за добри познания относно женската анатомия и техниките за справяне с трудни раждания, включително ползване на билкови отвари за облекчаване на болките. Макар и по-слабо, развиват се и различни теории за контрацепция и аборт и тестове за установяване на бременност. Смята се, че майчината смъртност е била сравнима с тази в по-късни общества с по-добра документация, като например селска Англия през XVIII в., където средно 25 на 1000 раждания завършват със смърт на майката. Детската смъртност също е била висока, като се предполага, че в римското общество е достигала до 300 на 1000 раждания.

Тялото на жената в християнска Европа

В ранните цивилизации много общества по света са почитали богини, свързани с природата и плодовитостта, което е давало отражение върху ролята на жените в обществото и в семейството. Постепенното изтласкване на богините от културния и религиозния живот води до заличаване на религиозното и социалното влияние на жените.

Тенденцията довежда до създаване на социална йерархия, в която жените започват да се възприемат като подчинени на мъжете, и това се отразява драстично върху медицината и здравеопазването. 

С разпространението на християнството на места се появява практика жените, които практикуват лечебни изкуства, да бъдат гонени като вещици. През XV в. германският католически свещеник Хайнрих Крамър пише трактата Malleus Maleficarum („Чукът на вещиците“), в който описва личните си виждания за „магьосничество“ и препоръчва наказанието за тази дейност да са мъчения и изгаряне на клада. Макар да не е припознат от официалната църква, трактатът е изключително популярен и води до допълнително ограничаване на достъпа на жените до медицина в Средновековна Европа.

През XVIII и XIX в. гинекологията става официално медицинско направление, но жените са силно ограничени да практикуват медицинската професия. В този период възниква модата на „хистерията“. Макар да произлиза от старогръцката дума ὑστέρα (hystera), означаваща „матка“, в средата на XVIII в. френската медицинска школа налага термина като наименование на психиатрично състояние на свръхвъзбуда, засягащо основно жените. Един от методите за „лечение“ на това състояние, който се практикува по онова време, е отстраняване на яйчниците. 

Индустриализация, Дарвин и първи признаци на феминизация 

Развитието на здравеопазването на жените през XIX и началото на XX в. е белязано от значителни трансформации, повлияни от обществените нагласи, медицинските открития и приноса на пионерки в тази област.

От една страна, с настъпването на индустриализацията през XIX и XX в. става видимо за изследователите, че жените от различните социални класи в развитите общества са третирани почти като различни биологични видове (макар явлението да датира от по-рано). Докато за жените от висшата класа е битувал стереотипът, че са слаби и деликатни, поради което са им били препоръчвани редица физически и интелектуални ограничения, за жените, които се е налагало да работят, се е смятало, че са здрави и издръжливи. 

Тази социална поляризация се задълбочава и от социалния дарвинизъм, който оправдава неравенствата чрез биологични аргументи – Чарлз Дарвин е вярвал, че жените са интелектуално по-нисши от мъжете, но морално ги превъзхождат. Въпреки това неговата еволюционна теория предоставя основа за идеята, че обществото може да се развива, а заедно с него – и ролите на жените. Именно тази негова концепция е била използвана от защитниците на правата на жените през XIX в., за да аргументират, че половото неравенство не е неизбежно и може да бъде преодоляно с времето.

От друга страна, развитието на обществата е дало нов тласък както на женското здравеопазване, така и на ролята на жените в медицината. Традиционното раждане в домашни условия започва постепенно да отстъпва пред новата възможност за раждане в болници с подкрепа от лекари, които вярват, че тези условия са по-безопасни и по-добре контролирани. През 40-те години на XIX в. започва създаването на болници, специализирани в грижата за жени. Те не само осигуряват здравни услуги за жени, но и дават възможност на първите лекарки да практикуват активно. През 1872 г. Елизабет Гарет Андерсън основава Лондонската болница за жени, която е управлявана изцяло от лекарки.

Един от ключовите моменти в началото на XX в. е борбата за достъп до контрацепция. През 1916 г. Маргарет Сангър открива първата клиника за контрол на раждаемостта в Бруклин, Ню Йорк, с което се противопоставя на съществуващите закони. Сангър участва и в разработката на противозачатъчното хапче, и в създаването на първите организации за семейно планиране. Смятана е за основателка на движението за контрол на раждаемостта.

Паралелно с тези процеси възниква и нуждата от информиране на жените за тяхното здраве. Темата започва постепенно да излиза от сферата на категоричните табута, за да избухне в истинска революция във втората половина на XX в., но за това – във втората част.

(Следва продължение.)

„Анатомия на пола: Жена“ разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.