Женското здраве като пазарна ниша – ползи и рискове

Макар жените да продължават да са недостатъчно представени в клиничните и медицинските проучвания, познанието за женското здраве вече е достатъчно, за да генерира огромен пазар на специфични продукти и услуги. Той е толкова всеобхватен, че започва от чорапите, минава през коучинг, хранителни добавки и технологични приложения и завършва със сложни, радикални и скъпи естетични хирургични интервенции. 

На следващите редове ще разгледаме само тази малка част от него, която е насочена към репродуктивния апарат на жената, доколкото именно той се визира най-често с понятието „женско здраве“. Доколко е коректно да твърдим, че женското здраве се изчерпва със здравето на женската репродуктивна система, би било интересна дискусия, но ще я оставим за друг текст. 

„Менструацията е проблем на момичетата...“, отговаря в час девойка на около 12–13 години, заеквайки. Млада жена разказва как се е наложило да спре да ходи на училище, след като се е сдобила с редовен цикъл, защото това налагало да се преоблича непрекъснато, което няма как да се прави в училище.

Така започва филмът Period. End of sentence, който през 2019 г. взе „Оскар“ за късометражен филм. Историята е вдъхновена от работата на индийския социален предприемач Аруначалам Муруганантам, създал евтина машина за производство на дамски хигиенни продукти. Документалният разказ проследява как тази машина е инсталирана в село близо до Ню Делхи и как местните жени започват да произвеждат достъпни превръзки, да ги продават и така да изграждат собствен малък бизнес. Историята е прелюбопитна, защото за 25 минути успява да покаже как нещо толкова неизбежно като физиологията прави жените подвластни на дълбоки културни табута, образователни и социални неравенства и извънредни здравни рискове. 

Успехът на филма провокира глобален разговор за „менструалната бедност“, която далеч не включва само достъпа до дамски превръзки. Сред условията, от които момичетата и жените се нуждаят, за да бъде защитено фундаменталното им право на менструално здраве, са също достъпът до подходящи хигиенни помещения, до достатъчна, навременна и научно базирана информация и дори до адекватно обучени учители и ръководители на работното място. 

Розовият данък

Period. End of sentence разказва история от развиващия се свят, където дори достъпът до чиста вода не е гарантиран. Изследвания обаче показват, че жените по цял свят – дори в най-благоденстващите държави – си плащат за „удоволствието“ да кървят всеки месец. Някои буквално.

В САЩ например много щати класифицират продуктите за менструация като „луксозни стоки“ и това води до по-високо данъчно облагане, докато изделия като лекарството за еректилна дисфункция виагра често са освободени от данъци.

Отделно, множество други продукти за жени (лосиони, сапуни, дезодоранти, самобръсначки) са по-скъпи от мъжките им аналози. Феноменът е наречен „розовият данък“. 

През 2022 г. в света живеят около 2 млрд. души, които имат менструация.

Това са много пари за хигиенни продукти, но също и много дни, в които не можеш да отидеш на работа поради тежки менструални симптоми, прегледи и медикаменти при усложнения и др. През 2024 г. в свой анализ британската Национална здравна служба изчислява, че ако в Англия се инвестира допълнително по 1 паунд на всяка жена за акушеро-гинекологични услуги, потенциалната възвръщаемост за икономиката се равнява на над 10 паунда чрез увеличена производителност и работоспособност. 

А колко пъти ще родиш в живота си?

Но докато менструацията е събитие, с което жената се научава да се справя още в ранното тийнейджърство и ѝ се налага да го прави ежемесечно десетилетия наред, раждането се случва 1–2 пъти на повечето съвременни жени. 

Уникалността му и големият залог – животът и здравето както на жената, така и на бебето – са благодатна почва за мащабен бизнес, продаващ основно страх и влошено женско здраве. 

Коментарна статия в научния журнал npj Women’s Health на Springer Nature поставя на дневен ред доказано негативните ефекти от комерсиализацията на родилните грижи върху качеството им. Като очеваден лош пример е дадена здравната система на САЩ – от всички развити страни това е държавата с трайно най-висока майчина смъртност, която в близо 80% от случаите се смята за предотвратима.

Като илюстрация на уязвимостта на майките на съмнителни практики, мотивирани от комерсиални подбуди, в статията се посочват високите нива на планови цезарови сечения, обусловени от финансова полза за акушер-гинеколозите и доставчиците на услуги и промотирани като удобни за пациентките.

Авторите подчертават, че е съмнително доколко е етично подхранването на страхове относно рисковете от перинеална травма на майката или от мозъчно увреждане на бебето при вагинални раждания. 

Обратната страна на същата монета е влошаването на достъпността на качествена акушерска грижа за жените, които не могат да си я позволят. През 2019 г. Европейският парламент публикува изследване, посветено на достъпа до акушерска и гинекологична помощ на жените от уязвими групи. Без особена изненада в доклада се изнасят данни, че мигрантките и бежанките, ромските жени и жените с увреждания срещат най-големи затруднения в достъпа до акушерска грижа и това се отразява както върху тяхното здраве, така и върху здравето на децата им.

Сред разгледаните примери е проучване в Италия, включващо 37 000 жени, което показва, че ако една жена е с нисък социално-икономически статус, ниско образование, ако е имигрантка, твърде млада, самотна майка или безработна, това драстично повишава риска да не получи акушерски грижи в първите месеци от бременността си. 

Сравнително изследване на екип от Университета в Копенхаген дава обективен прочит 

къде е България в баланса между комерсиализацията и качеството на майчиното здравеопазване. 

Изследователите предоставят онлайн въпросник на жени от България, Румъния и Молдова, родили между 2015 и 2018 г. От България в изследването се включват 4951 жени, участващи в различни майчински групи в социалните мрежи. Може да се направи обосновано предположение, че именно най-уязвимите групи (без достъп до интернет, без принадлежност към онлайн групи, с ниско образование или в изолирани общности) са слабо представени. Като се има това предвид, от събраните отговори става ясно, че:

• 53% от запитаните са родили с цезарово сечение; 
• 79% са заплащали услуги от джоба си по официални тарифи; 
• 46% са направили неформални плащания; 
• 38% са използвали лични връзки за получаване на грижи. 

Адски е фенси да си в менопауза

Макар комерсиализирането на раждането да изглежда най-фрапиращо, всички аспекти на женскостта са подложени на безмилостен маркетинг и с излизането от фертилната възраст не се освобождаваме от него. Може би сте попадали на някоя от тези суперпозитивни реклами на конференции, уебинари и обучения, които ни открехват как да остареем красиво, да останем активни, да имаме своите най-хубави години след 50-те и прочее. 

Безспорно разчупването на табуто около перименопаузата и менопаузата е добра новина и носи потенциал за по-добро познаване на трудностите, с които жените се сблъскват в този период от живота си, както и с начините за преодоляването им.

Научни и клинични автори обаче настояват за разграничаване между реалните нужди и пазарните интереси. Представянето на менопаузата като неизбежна катастрофа всъщност е същото като разказите за раждането, при което „жената е с единия крак в гроба“. Това усилва тревожността и симптомите, насърчава свръхпотребление на различни средства за „подмладяване“ и отклонява вниманието от по-широки социални решения, каквито могат да бъдат по-добрите условия на труд, гъвкавото работно време и широкият достъп до коректна информация. 

В същото време икономически анализи показват, че менопаузата има реална цена за жените и за пазара на труда (например приблизително 10% среден спад на доходите според нови изследвания за Европа и САЩ), а различният достъп до средства за облекчаване на симптомите – включително до хормонозаместителна терапия – задълбочава социалните неравенства.

Паралелно с медицинския пазар уелнес индустрията развива собствена „менопаузална“ линия: добавки, витамини, храни, чайове, специално бельо, козметика, ароматерапия, коучинг програми, приложения и онлайн „менопауза клиники“ с абонаментни планове.

Журналистическо разследване в The Guardian описва „новия менопаузален пазар“ като място, където към жените се насочват продукти и услуги за стотици милиарди долари, често с неясни или недоказани ползи. Други анализи предупреждават, че много от тези продукти се промотират с изрази като „балансиране на хормоните“ или „детокс на естрогена“ без сериозна научна подкрепа и че жените се оказват обект на силно таргетиран маркетинг в момент на уязвимост.

FemTech – вашите данни са важни за нас

За всеки един от казусите, които обсъдихме по-горе, може да намерите десетки разработени приложения. Поддържайте „женски“ календар, въведете теглото си, ръста си, колко вода пиете на ден, колко калории приемате, колко крачки правите, кога имате студени/горещи вълни, колко е спало бебето днес...

Под FemTech обикновено се разбират дигитални и технологични решения за „женско здраве“ – приложения за следене на цикъла и фертилността, устройства за проследяване на бременността, платформи за асистирана репродукция, менопауза, сексуално здраве, телемедицина и др.

Според пазарни анализи глобалният FemTech пазар се оценява на около 39 млрд. долара през 2024 г. и се очаква да достигне близо 97 млрд. долара до 2030 г. със среден годишен ръст над 16%. Това експлозивно развитие е мотивирано от два на пръв поглед положителни аргумента: 1) „запълване на празнини“ в традиционното здравеопазване, което често игнорира женските нужди, и 2) идеята за „овластяване“ на жените чрез самопроследяване и достъп до интернет базирани грижи. Но изследвания показват, че понякога зад това стои силно комерсиализирана логика.

Анализ на Minderoo Centre към Университета в Кеймбридж показва, че менструалните и фертилитетни приложения събират огромни масиви чувствителна информация – цикъл, сексуален живот, планове за бременност, настроение, тегло, медикаменти – и ги използват в бизнес модели, базирани на продажба на данни и профилиране за реклама. Данните са описани като „златна мина“ за рекламодатели, а потребителките масово подценяват реалната им стойност.

Рисковете от свръхупотребата на технологични решения за здравето ни, за които анализатори алармират, са свързани не само със сигурността на данните, но и с нееднозначното им влияние върху решенията, вземани често от потребителките въз основа на здравни съвети, които не са клинично валидирани или които дори са основани не на наука, а на пазарни подбуди.

Комерсиализацията като форма на прогрес

Комерсиализацията на женското здраве безспорно крие рискове – от подмяна на реални нужди с маркетингови обещания до задълбочаване на неравенствата. Но тя създава и потенциал: фактът, че днес толкова индустрии се конкурират да печелят от менструация, раждане, менопауза или фертилитет дава реален шанс женското здраве да напусне периферията на медицинската наука.

Това означава повече изследвания за динамиката на женското тяло, по-висока чувствителност към нуждите на менструиращите жени, по-широк разговор за усложненията и спецификите, по-голямо уважение към естеството на раждането, повече публичност за менопаузата. Ако този интерес се насочи към устойчиви, научно базирани и по-широко достъпни решения, пазарната динамика може да бъде съюзник, а не заплаха. Самите жени също могат да допринесат за това, като бъдат по-взискателни в изборите, които правят. 

Ето няколко съвета, които заедно с Chat GPT формулирахме за вас в търсене на решения как технологичният и икономическият напредък да работят за нас, а не само ние за тях: 

1. Тялото е ваше, изборът също. Шумът по дадена тема понякога създава натиск да постъпите по точно определен начин, но всяка здравна интервенция трябва да започва с вашия комфорт, информираност и съгласие.
2. Проверявайте научната достоверност. Избирайте продукти и услуги, които се основават на публично достъпни научни данни, а не на сензационни формулировки.
3. Ако имате съмнения, че дадена препоръка се основава на финансов интерес, а не на медицинска целесъобразност, потърсете второ мнение и допълнителна информация. 
4. Информирайте се какви приложения ползвате – по-безопасни са тези, които имат прозрачна политика за данните и поемат ангажимент да не ги продават на трети страни.
5. Опознайте тялото си, не алгоритъма. Приложенията могат да бъдат полезен ориентир, но те рядко са в състояние да диагностицират или прогнозират с точност. Ако нещо ви тревожи, консултирайте се със специалист.

„Анатомия на пола: Жена“ разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.