Защо жените живеят по-дълго? Науката, навиците и естрогенът

Мъжете умират първи. С тази си формулировка се беше загнездило в ума ми още като дете житейското знание, че мъжете имат по-малка средна продължителност на живота от жените. Някак знаех, дори не помнех кога са ми разказали за първи път, че единият ми дядо е получил първия си инфаркт още на 37 години. Имах приятели, на които им бяха останали само баби, но не помня да съм имала такива само с дядовци. С порастването закономерно изпратих първо собствените си дядовци и дойде ред на мъжете (уж в разцвета на силите си) на приятелки и познати жени. Макар модерната медицина в развитите държави да успява да намали разликите, те все още не са заличени никъде по света.

Заравяйки се в опитите на науката да обясни този феномен, човек преформулира представите си за „силен“ пол.

Смъртността при мъжете е по-висока, отколкото при жените, но жените се представят по-зле по отношение на физическа сила, увреждания и други здравни резултати. Учените наричат това „Парадокс на здравето и оцеляването при мъжете и жените“. Парадоксът вероятно се дължи на множество причини, които включват биологични, поведенчески и социални различия между половете. Въпреки десетилетията изследвания все още не може да се каже с точност каква е тежестта на тези фактори за половите различия в здравето и смъртността.

Status quo

Според данните, публикувани в рамките на проекта Our World in Data, през 2021 г. средната продължителност на живота в световен мащаб е била 73,8 години за жените и 68,4 години за мъжете, което представлява разлика от 5,4 години в полза на жените. Тази разлика обаче варира значително между различните държави. Например в Русия, Беларус и Украйна жените живеят с повече от 10 години по-дълго от мъжете, докато в Нигерия разликата е под 2 години. Драстичните разминавания са ясен знак, че не става дума само за биология. И все пак

„Винаги имаме едно наум“

… когато се ражда момче, сподели веднъж един анестезиолог. 

През 2018 г. малък екип антрополози от Дания и Германия търси исторически доказателства за биологичните корени на женското дълголетие. В статията, публикувана в Proceedings of the National Academy of Sciences, групата описва своето проучване, което включва анализ на данни за оцеляване от няколко периода в историята, когато групи от хора са били подложени на изключителен натиск. Изследователите се фокусирали върху период на търговия с роби в Тринидад; друг, през който роби, освободени в Америка, са се опитвали да оцелеят; епидемия от морбили в Исландия; и глад в Украйна, Швеция и Ирландия. Във всички тези случаи с изключение на Тринидад, съобщават изследователите, жените са живели по-дълго от мъжете. Тринидад е изключение вероятно защото търговците на роби са ценели мъжете повече и са полагали по-големи усилия, за да ги поддържат живи. 

Особено забележителни са данните за глада. Например в периода, познат като Ирландския картофен глад или Големия глад от средата на XIX в., мъжете са имали средна очаквана продължителност на живота само около 18 години, докато за жените тя е била около 22. Изследователите отбелязват също, че разликите в очакваната продължителност на живота се дължали най-вече на детската смъртност. Данните от други периоди на гладуване на големи популации са приблизително сходни, което според изследователите е косвено доказателство, че разликите в продължителността на живота имат биологични корени. Съмнително е, отбелязват те, че поведенческите разлики при кърмачетата биха могли да повлияят на смъртността, оставяйки биологичния източник като единствената разумна възможност.

Скорошно проучване, публикувано в престижното списание The Lancet, потвърждава, че половите различия в смъртността могат да разкрият важни биологични, генетични и социокултурни фактори, допринасящи за здравето и заболяванията и на двата пола. При децата под 5 години смъртността е по-висока при момчетата. При тях има по-голяма вероятност да се родят преждевременно, а тежестта на вродените малформации и респираторните заболявания е по-голяма. Например смъртността при кърмачета, засегнати от някои респираторни заболявания, в развитите държави е с близо 50% повече при момчетата, отколкото при момичетата. 

Някои от най-цитираните изследвания в сферата обясняват по-високата смъртност при бебетата момчета с биологичната им уязвимост още от ембрионалния етап. Мъжките ембриони се развиват по-бързо, но и по-рисково – те са по-податливи на усложнения при имплантация, хормонални дисбаланси и кислороден стрес. Освен това липсата на втора Х-хромозома (с каквато разполагат бебетата момичета) означава, че нямат „резервен“ генетичен механизъм в случай на увредени гени, което ги прави по-уязвими на вродени аномалии и имунни дефицити. Изследвания показват също, че момчетата са по-застрашени от белодробна незрялост при преждевременно раждане, по-често са недоносени и страдат от тежки форми на неонатален дистрес. В комбинация с повишената чувствителност към инфекции, тази генетично и физиологично предопределена „крехкост“ обяснява защо и сега в много държави още от първите дни на живота смъртността при момчетата е по-висока, отколкото при момичетата. 

В държавите с развита медицина и равнопоставен достъп до грижи за момичетата и момчетата обаче 

значимостта на биологичния фактор намалява

Доказателства по темата събира същият екип антрополози, изследвал устойчивостта на мъжете и жените при кризи. Авторите анализират подробни демографски данни и установяват, че причините за по-голямата продължителност на живота при жените се променят с времето. До средата на XX в. основният фактор за разликата е свързан с по-високата смъртност на новородени момчета. След това обаче и особено след 1950 г. ключова роля започват да играят разликите в смъртността сред хората на възраст над 60 години. Изследователите отбелязват, че макар в активна възраст – между 15 и 40 години – смъртността при мъжете в някои държави да надвишава тази при жените в пъти, все пак това влияе върху общата средна продължителност на живота с под 25%, на места дори с под 10%. Авторите подчертават, че именно смъртността сред възрастните хора над 60 години е основният двигател на сегашната разлика в продължителността на живота между половете. 

Точно в активна възраст обаче се проявяват 

разликите в начина на живот, които предопределят по-дългия живот на жените

В този период мъжете много по-често (2 до 4 пъти) загиват при инциденти (катастрофи, насилие) или самоубийства и формират начин на живот, предразполагащ към развитие на хронични заболявания в по-късен етап. Множество изследвания, проведени през последните две десетилетия в различни държави, потвърждават, че жените от своя страна по-често търсят медицинска помощ за състояния, засягащи и двата пола, което влияе значително върху продължителността на живота им. Нещо повече, оказва се, че жените са по-склонни да следват предписаното им лечение (когато то е финансово достъпно за тях).

За показателно може да се приеме изследване на склонността към използване на превантивни здравни услуги, публикувано през 2012 г. в американското списание Journal of Women’s Health. То установява, че жените в САЩ по-често ходят на профилактични прегледи, дори когато се вземат предвид фактори като възраст, доход, здравно осигуряване и самооценка на здравето. Анализът се позовава и на данни от ежегодното допитване относно здравето, проведено през 2009 г., в което 12% от жените и над два пъти повече – 25%, от мъжете, споделят, че не са посещавали лекар през последните 12 месеца. В анализа са включени измерване на кръвното налягане, изследване на холестерола, стоматологичен преглед, противогрипна ваксинация и колоноскопия. Жените по-често се възползват от всички прегледи с изключение на колоноскопията, където разликата не е статистически значима. Например около 92% от жените срещу 82% от мъжете измерват кръвното си налягане; 42% от жените посещават зъболекар срещу 38% от мъжете; противогрипна ваксина си слагат над 41% от жените спрямо под 35% от мъжете и т.н. Авторите посочват, че жените по-често влизат в контакт със здравната система поради гинекологични грижи, бременност и майчинство, както и поради по-високата честота на хронични заболявания и по-голямата загриженост за здравето на семейството.

Не на последно място учените отбелязват склонността на жените да се свързват, да създават общности, да търсят и дават подкрепа като фактори, които могат да влияят положително върху продължителността на живота им. През цялото това време ключов физиологичен фактор за женската устойчивост и податливост към по-жизнеутвърждаващо поведение е 

естрогенът

Според редица изследвания естрогенът играе съществена роля за по-голямата средна продължителност на живота при жените, като осигурява широка физиологична защита в няколко ключови системи на организма. Установено е например, че той има кардиопротективен ефект – повишава нивата на „добрия“ HDL холестерол, понижава „лошия“ LDL, подпомага разширението на кръвоносните съдове и потиска възпалителни процеси, с което намалява риска от сърдечносъдови заболявания преди менопаузата. Освен това естрогенът активира антиоксидантни гени и спомага за поддържането на клетъчната регенерация, като така ограничава уврежданията от свободни радикали – процес, свързан с общото стареене на организма.

Хормонът има и имуномодулиращ ефект – стимулира балансирана имунна реакция, която намалява възпаленията и подобрява устойчивостта на организма на хронични заболявания. Тези ефекти влияят върху повишената устойчивост в репродуктивна възраст на множество заболявания при мнозинството жени, при които женските хормони естроген и прогестерон са в норма и поддържат необходимия баланс. В същото време обаче и обуславят защо нарушаването на този баланс може да има сериозни последици за здравето – ефектите на естрогена са контекстно зависими: в някои случаи той има противовъзпалително действие (например в черния дроб), а в други има стимулативен ефект (примерно при автоимунни заболявания) и води до повишен риск от заболявания на развитието, психични болести и други, включително рак. Загубата на естроген с възрастта пък е съществен фактор за здравни рискове в процеса на стареене при жените.

Жените в България (и техните мъже)

Голяма част от процесите, описани дотук, се отнасят за всички жени по света, макар че балансът между биологични, социални и поведенчески фактори е различен при всяка жена. Според последния отчет на НСИ очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната е 75,6 години, като спрямо предходния период (2021–2023 г.) се увеличава с 2,1 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 71,9 години, докато при жените е със 7,4 години по-висока – 79,3. Според НСИ тази разлика е значително по-голяма от европейските тенденции и говори за системни социални и поведенчески различия, които не се преодоляват дори когато общите условия за живот се подобряват. Разбивката с данни за Умирания по причини, по пол и възраст показва, че след навършване на 10 г. момчетата, а впоследствие мъжете в активна възраст (до 65 г.), умират до 6,5 пъти по-често от злополуки, катастрофи, насилие или други външни фактори. 

„Анатомия на пола: Жена“ разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.