Докато си говорим дали някога изкуственият интелект ще пише неразличимо от човека (а той вече го може!), неусетно всичко се промени. Независимо дали си даваме сметка, вече ежедневно четем текстове, генерирани от алгоритмите. Поредното безспорно доказателство видяхме преди месец в социалните мрежи – някои от най-реномираните български медии безкритично публикуваха текстове, в които си личат типичните изречения, безспорно показващи, че текстът е написан от ChatGPT или събратята му. И дори не е прочетен от „автора“, преди да се появи в мрежата.

Не можем ли тогава да поканим ИИ да ни спаси... като редактор? Неотдавна проверихме как се справят някои от най-модерните ИИ модели в ролята на коректори, а сега е време да вдигнем летвата.

В следващия важен експеримент ще подложим на изпитание уменията на ИИ като редактор.

Редакция

Неслучайно така се казваше мястото, където се създава медийно съдържание. Уви, с промяната на информационната среда и на начина, по който научаваме новините, редакторите и коректорите влязоха в Червената книга за повечето медии. Редактирането на медиен текст е умение с безброй аспекти – от него се очаква далеч не само да познаваш правописа и езиковите правила, но и да се съобразяваш с контекста, тематиката, съдържанието, стила, аудиторията си.

Щом за толкова медии не са нужни такива кадри... хайде да видим дали ИИ не може да ги замени.

Избираме да му дадем кратък преводен текст от английски. Оригинала вземаме от сайта на National Geographic, а за превода ще използваме популярната платформа DeepL – може би пък тя ще е безгрешна и ще остави без работа новия ни колега?

Не, не се оказва безгрешна. И двамата като редактори забелязваме доста грешки, които могат да бъдат поправени, грапавини, които се нуждаят от едрата редакторска пила или поне от фина шкурка. Позволяваме си единствено да съкратим преведения вече текст, за да бъдат по-видими редакциите, които ще предложат моделите. С получерен шрифт са означени местата, където ние бихме направили промени.

Спрете за момент и погледнете в очите на кучето си. Чувствате ли се превзети от това колко са сладки? Или може би изпитвате неустоимо желание да ги прегърнете? Сега помислете за навиците си. Изпращате ли ги на детска градина, обличате ли ги с дрехи и ги вземате ли на почивка? Говорите ли им като на бебета?

Ако е така, не сте сами – в крайна сметка, проучванията показват, че мозъкът ни реагира по същия начин на домашните кучета, както и на човешките деца. Алисън ЛаКос, майка на три деца, казва, че в момента, в който е родила децата си, е изпитала непреодолимо желание да ги обича и да ги пази. Подобно явление се е случило, когато е осиновила Шио, едногодишно куче от породата Големи пиренеи, и Бабка, стандартно пуделче.

Поведението на ЛаКос не е аномалия – и проучване с мозъчно изображение, проведено през 2014 г., дава някои важни улики за причината. Изследователи от Харвардския университет набраха малка група майки, които влязоха в апарати за ядрено-магнитен резонанс и разгледаха различни изображения на кучета и деца – някои от тях техни, а други не. Изследователите откриха значително припокриване между емоционалното преживяване на връзката майка-дете и връзката майка-куче. Амигдалата, област в мозъка, която стимулира образуването на връзки и награди, се активираше, когато жените гледаха снимки на детето си и кучето си. Същият ефект беше наблюдаван при хипокампуса, таламуса и фузифорния гирус, които са части от мозъка, свързани с паметта, социалното познание и визуалната и лицевата обработка.

„Областите на мозъка, свързани с привързаността, любовта и връзката, бяха стимулирани по подобен начин", казва Нивако Огата, доцент по поведение на животните в Колежа по ветеринарна медицина на Университета Пърдю. Жените също така съобщиха за сходни нива на удоволствие и вълнение, когато гледаха снимки на децата и кучетата си.

Най-добрият приятел на човека

Ще опитаме с три различни задания (промпта): 1) кратък – на български (SBg); 2) подробен – на български (LBg), в който обясняваме детайлно заданието на алгоритъма – вменяваме му цялата длъжностна характеристика на редактора; и 3) подробен – на английски (LEn), за да видим дали пък това няма да подобри драстично уменията му. Опитваме с девет от най-нашумелите модели, последния писък на Силиконовата долина и... някои от тях се провалят зрелищно. (Впрочем опитният редактор би отбелязал тук, че долината е Силициева.)

Оставяме в експеримента шест „състезатели“. Тук са суперзвездата GPT-5, неговият набързо изтикан от пиедестала предшественик o-3 на OpenAI, най-новият и усъвършенстван флагман на Google – Gemini 2.5 Pro, както и Claude 4 Opus на Anthropic. Добавяме за плурализъм българския BgGPT и безплатната версия на ChatGPT (която отново използва GPT-5, но с определени ограничения).

Ето че резултатите идват. Би трябвало да е лесно, както беше с коригираните текстове – отбелязваме грешките и броим кой колко е уловил и поправил. Изведнъж обаче се изправяме пред много сериозен и неочакван проблем.

Няма хора

Първият въпрос, който и двамата си задаваме независимо един от друг, е

Защо ни трябваше да се захващаме?

В редактираните текстове от различните модели и с различните промптове има толкова разнообразни решения, че трудно се поддават на систематизирано и изчерпателно представяне, особено в рамките на една статия. Почти невъзможно е също така да направим обективна класация, в която да ги сравним.

Ето защо решаваме да коментираме по-важните намеси (означени с получерен шрифт) и липсата им в един от най-добре редактираните според нас текстове – от GPT-5 (LEn). В анализа ще вмъкваме и наблюдения върху резултатите на другите модели.

Спрете за момент и погледнете кучето си в очите. Обзема ли ви умиление колко сладко е? Или пък изпитвате неустоим порив да го прегърнете? Сега помислете за навиците си: изпращате ли го в кучешка детска градина, обличате ли го и вземате ли го на почивка? Говорите ли му като на бебе?

Ако е така, не сте сами — редица изследвания показват, че мозъкът ни реагира по сходен начин на домашните кучета и на човешките деца. Алисън ЛаКос, майка на три деца, разказва, че в момента, в който е родила, е почувствала неустоим порив да ги обича и пази. Същият порив я обзема и когато осиновява Шио — едногодишно пиренейско планинско куче — и Бабка, стандартен пудел.

Поведението на ЛаКос не е изолиран случай. Проучване с образна диагностика на мозъка, проведено през 2014 г. от изследователи от Харвардския университет, включва малка група майки, които се подлагат на сканиране в апарат за ядрено-магнитен резонанс, докато гледат изображения на деца и кучета — както на собствените им, така и на непознати.

Учените установяват значително припокриване в емоционалните преживявания при връзките майка – дете и майка – куче. Амигдалата — структура, която участва в емоционалната реакция, привързаността и чувството за награда — се активира, когато жените гледат снимки на детето си и на кучето си. Подобна активност е отчетена и в хипокампуса, таламуса и фузиформната (веретеновидна) извивка — области, свързани с паметта, социалното познание, визуалната обработка и разпознаването на лица.

„Областите на мозъка, свързани с привързаността, любовта и връзката, бяха стимулирани по подобен начин“, казва Нивако Огата, доцент по поведение на животните в Колежа по ветеринарна медицина към Университет „Пърдю“. Участничките съобщават и за сходни нива на удоволствие и вълнение, когато гледат снимки на децата и кучетата си.

Коректен коректор

Още в първия абзац повечето модели са коригирали буквално преведените местоимения и глаголни форми в мн.ч. – сладки са не очите на кучето, а самото то; стопанинът изпитва желание да го (а не да ги) прегърне и т.н. Забелязали са също необичайната употреба на детска градина в този контекст. GPT-5, а и други модели са добавили конкретизиращото определение кучешка или за кучета, докато някои са се задоволили просто с ограждането на детска градина с кавички.

В духа на българския език е изразът погледнете кучето си в очите вместо погледнете в очите на кучето си – и тук няма друг сполучлив вариант, за разлика от Чувствате ли се превзети от това колко е сладко? в изходния текст. Изборът на GPT-5 е с леко изместване на значението (Обзема ли ви умиление колко сладко е?), защото може и да не изпитваш точно умиление, когато те обзема силно чувство, но все пак в този контекст редакцията е подходяща.

ИИ е отчел, че изразът Подобно явление се е случило е несвойствен за българската реч, и го е заместил отново с подходящ за контекста – Същият порив я обзема. Ето и още две уместни замени: Изненадващо, същите чувства я завладели (Claude LEn) и Подобно усещане е изпитала (Gemini LBg).

Разбира се, не всички модели са се справили сравнително добре с коментираните изрази, а по отношение на чувствителността до един са се провалили на теста с университета „Пърдю“. Тъй като в транскрипцията на името прозира коренът на неприлични български думи, то обикновено се предава като „Пардю“. Преводачите от английски, а и от други чужди езици имат опит с такива имена и се стараят да избягват нежелателни асоциации. Ще посочим един пример от соцминалото ни: генералният секретар на Комунистическата партия на САЩ Gus Hall беше наричан Гюс Хол. Сега името Gus се предава също с Гас, а вариантът с ъ не е препоръчителен.

Неповторимо повторение

В изходния текст се срещат повторения, налагащи редакторска намеса. Две от тях са във втория абзац: деца – децата и да ги – да ги. GPT-5 се е справил с проблема по най-ефективния начин – чрез съкращаване. Дотук добре, но отбелязваме, че повторенията са на думи и явно на ИИ не му е трудно да ги маркира и редактира. В края на текста има цитат с друг тип повторения – на еднокоренни думи: свързани – привързаността – връзката. Като прибавим и свързани в предходното изречение, положението става тежко и явно трябва да се облекчи. GPT-5 не е регистрирал проблема, както впрочем и други негови „колеги“. Разбира се, има опити за редактиране от някои модели, но не са особено сполучливи и точно в такива случаи проличава незаменимостта (поне засега) на човека. Ето един вариант за изход от ситуацията без претенциите да е най-добрият: Областите на мозъка, отговарящи за привързаността, любовта и отношенията с другите, бяха стимулирани по подобен начин.

ПтерЕдактил

Текстът, с който тествахме ИИ, е научнопопулярен и съдържа немалко термини. Това налага те да бъдат внимателно проверени. Макар да имаме забележки, доста от моделите се справиха добре с тази задача. GPT-5 се е съобразил, както е написал в обясненията си, с „утвърдената българска терминология за породи“ и е заменил куче от породата Големи пиренеи с коректното пиренейско планинско куче, а „нелогичното“ пуделче – с пудел. И наистина, стандартните пудели, наричани още кралски, са най-големите по размери, затова употребата на умалителното съществително е неправилна.

Сполучлива е и употребата на образна диагностика на мозъка вместо мозъчно изображение. GPT-5 е забелязал липсата на м във фузифорния (гирус) и го е коригирал на фузиформната¹ (извивка), но пък при опита да преведе думата е допуснал правописна грешка – веретеновидна.

Положително оценяваме и редактирането на визуалната и лицевата обработка. Нашият ИИ го е заменил с визуалната обработка и разпознаването на лица². Други модели са дали по-прецизна формулировка: обработката на визуална информация, включително разпознаването на лица (BgGPT SBg, Gemini LEn).

Доредактирай това

На изпроводяк е време да споделим накратко личните си впечатления и изводи от експеримента.

Георги: Нещо, коeто ме изненада: моделите се справиха почти еднакво добре при доста различни задания – по дължина и език. Очевидно напредват и в това да разбират какво искаме от тях, а идеята, че промптовете са умението на бъдещето, не е толкова безспорна. Някои от предложените редакции ме впечатлиха с идеите и забелязаните грешки, други – с безумните допълнителни грешки, които добавят в „редактирания“ текст. Но това надали е изненада.

Традиционно на мен се пада ролята на „адвокат на дявола“ (открай време ИИ в литературата се асоциира и с рогатия). Но дали е дявол (все още), зависи само от нас. Разбира се, остава все тъй недопустимо да използваме невероятните нови умения безкритично. Да приемаме на доверие, да копираме, публикуваме – и готово. Спасението на пишещите е в ръцете на самите пишещи. И все пак, във време, в което няма как за моя сайт „Дигитални истории“ да разполагам с редактор, моделите за мен са безценни. Видяхме го и в този експеримент – особено когато няма как да бъде свършена от човек, голяма част от работата на добрия редактор може да бъде поета от алгоритмите.

Дори най-зоркото и опитно редакторско око може да допусне грешка. Виртуалното – също. За мен е правило да помоля ИИ да предложи редакции на всеки мой текст, а после аз да избера кои от предложенията му са удачни. Много често се случва да са такива, може да се убедите и сами – всички предложени редакции заедно с обясненията на моделите ще намерите тук.

Павлина: Основният извод от този експеримент за мен е, че човек не бива да бъде предубеден за възможностите на ИИ. Не очаквах например той да се справи на такова ниво с термините. Пак ще трябва да си ги проверите, защото не всичко нередно ще забележи, но може да си спестите доста ровене из специализирани сайтове, защото ще ви даде ценни подсказки.

Не очаквах също ИИ да променя толкова съществено изходния текст, макар че в дългите промптове ние му дадохме свобода на действие. GPT-5, чиято работа коментирахме, се е придържал по-плътно, но други модели са се поразвихрили например с добавяне на информация и заключителни изречения, с преформатиране на части от текста (с булети). Затова наистина трябва да внимавате при формулирането на задачите в промпта.

ИИ може да ви бъде полезен и с някои идеи за разнообразяване на изказа, има и добри попадения при преформулиране на изрази – отново може да ви спести време, особено ако сте зациклили и се чудите: „Това пък сега как да го кажа по-ясно?“

Павлина и Георги: В анализа наблегнахме повече на постиженията на ИИ в редактирането, защото е важно в какво е добър и с какво може да ни помогне. Пощадихме го в критиките, но това не бива да притъпява бдителността ни и да го държим изкъсо, защото не е изключено да осакати ако не целия текст, то поне част от него. Санкцията все още е у нас, хората, и не трябва да я изпускаме поне в обозримото бъдеще.

1 По отношение на фузиформна/фузиформена има колебание, а и правописът на думата не е нормиран. Все пак липсата на м е несъмнена грешка (англ. fusiform gyrus).

2 В българския език се използва също лицево разпознаване.

П.П. Този текст е написан и редактиран само от човешки същества. Честна дума!

Езикът може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в същността си е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно – на порции.

„Тоест“ се издържа единствено от читателски дарения

Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.

Подкрепете ни