В броячите е силата. Не, в гражданите

Бюлетините не определят резултатите от изборите. Преброителите определят резултата. 

Тази фраза принадлежи на американския политик Уилям Туид – Боса, известен и като Бос Туид, шефа на „политическата машина“ „Тамани Хол“. 

Католическата организация на практика управлява Демократическата партия в Ню Йорк и контролира изборите по времето на Позлатената епоха, но също така прибира милиони долари чрез измами, подкупи и контрол над обществени поръчки. С част от тези средства подкупва и съдии за решения в своя полза. Големи обществени проекти, като болници и пътища, пищни музеи, съдилища, дори Бруклинския мост, са с доста завишени разходи, а разликата отива при Туид и неговите приближени. Например тогавашната Съдебна палата, първоначално планирана за 250 000 долара, струва над 13 млн. долара, без да е завършена, и цялата разлика е усвоена от обръчите на Туид, т.нар. Τweed Ring.

Заради корупцията, машинациите и манипулациите на избори карикатуристи рисуват Туид, опрян на урна, на която пише: 

Ιn Counting There Is Strength („В броенето е силата“)

Впрочем именно благодарение на вестник The New York Times и на карикатурите на Томас Наст в Harper’s Weekly корупцията на Туид е извадена на показ. Той е обвинен в над 200 престъпления, осъден да лежи 12 години и умира в затвора през 1878 г. „Тамани Хол“ се превръща в нарицателно за политическа корупция.

Време е да бъде намерено подобно нарицателно и за клептокрацията в България, където партийни мрежи раздават постове, обществени поръчки и услуги срещу лоялност и гласове. 

Гласовете са особено важни, защото осигуряват представителство и власт на партийните мрежи, а в контролираната демокрация осигуряват и привидностите на изборен процес, докато реалната власт остава концентрирана в тесен кръг. Карикатурите и корупционните разкрития не поместват никого в България, защото системата, позволила осъждането на Бос Туид, не работи – тя е фасада, която скрива точно тези мрежи. 

Усърдно помагат и преброителите. А точно те са първата бариера срещу властта на клептократите. Как ще се гласува – с хартиени бюлетини или с машини, е второстепенно, ако хората, които броят гласовете, не са независими, почтени и добре обучени. 

Готовността да се следват правилата осигурява реална легитимност на изборите. 

Дори перфектно разработени технологии не могат да компенсират липсата на етични и компетентни хора в секционните избирателни комисии.

Преброители на къса каишка

В България в ΧΧΙ век изборните бюлетини броят същите хора, които и „Тамани Хол“ е използвала в средата на ΧΙΧ век: партийни активисти; хора на местния „бос“; служители, зависими от партийна благословия (работа, услуги, закрила). И онези „броячи“ отпреди повече от 150 години, и днешните си служат с едни и същи методи: някои бюлетини лесно стават невалидни чрез драсване, неправилно прегъване, зацапване, скъсване на ъгълче и пр.; а други се дописват или направо подменят с предварително попълнени. 

Машинното гласуване не е панацея, но успя значително да намали поне невалидните бюлетини, които през 2017 г. например бяха неприлично много – 169 009, до под 10 000 на вота през 2022 г. Изплашени, партиите от статуквото – ГЕРБ, БСП и ДПС, решиха отново да върнат хартията в играта, свеждайки машините до принтери.

Няма по-голямо доказателство колко много залагат на изборни манипулации, от упорството, с което се впускат да променят правилата за гласуване почти преди всеки вот. Машините нарушиха спокойствието на партийния апарат, но не елиминираха заплахата от купен и контролиран вот. А и не биха могли – това е работа на МВР.

При машинното гласуване обаче „броячите“ са безполезни, машините автоматично представят резултатите и контролните разписки. Дочоолу, Гочоолу и останалите аватари на Бос Туид не могат да разпределят най-ценното нещо в една демокрация – гласовете на избирателите, като че са зарзават за консерви. 

Честните избори, ако някой е забравил, са сърцето на демокрацията. 

Нали благодарение на изборите даваме на управляващите правото да вземат решения от името на нас, гражданите? Честният изборен процес е средството, с което избирателите наказват или възнаграждават политиците. 

Диктатурата на „Д“

Колкото по-безобразни са промените, които ГЕРБ–СДС и ДПС – Ново начало подготвят в Изборния кодекс, толкова по-голям е страхът им от срив на предстоящите напролет предсрочни избори. Замисълът, който стана явен тези дни, го потвърждава. Предложените оптични скенери от „хартиената коалиция“ – ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“ и ДПС – Ново начало, захранвани (и) с манипулиран вот, зачеркват машините, защото те им пречат. 

Скенерът отчита с разписка гласуването, след като избирателят е пуснал хартиената си бюлетина. След като се сканира, тя пада в непрозрачна кутия, която се отваря след разпечатването на машинния протокол за отчитане на гласовете. Именно хартиената бюлетина остава оригиналът и при спор се брои ръчно.

На практика скенерите връщат човешкия фактор през задния вход. Макар да се представят като „златната среда“ между хартия и машина, реално запазват контрола на партийните мрежи върху броенето. Технология има, но властта остава при „броячите“.

Помним как на предишните избори в град Белица членка на секционната избирателна комисия гласува вместо избирателите. Пред всички тя попълва празни бюлетини и ги разпределя за две политически сили – ГЕРБ–СДС и ДПС – Ново начало. От 2015 г. община Белица се управлява от най-любимия и верен кмет на олигарха Пеевски – Радослав Ревански. 

Нали никой не си представя, че администрацията на община, управлявана от една политическа сила, няма да нагласи гласове в нейна полза? Всъщност най-големият позор е, че наистина никой не си го представя…

Конституционният съд (КС) обаче намери достатъчно основания да отмени избора на 16 депутати в 51-вия парламент заради сигналите за честността на вота и в резултат на това в Народното събрание влезе и деветата политическа сила – „Величие“. Проверката на КС разкри, че бюлетините в седем секции са изчезнали, въпреки че трябва да се пазят. 

Какво ли би станало, ако бяха проверени всички изборни секции, остана въпрос на догадки и хипотези.

Когато и да е замислила блокирането на опитите за честни избори, властта в оставка изглежда готова да воюва. Отхвърли предложението на ПП–ДБ за 100% машинен вот, подкрепено и от останалата опозиция в парламента, както и от президента, при това изчаквайки да отмине протестът, призовал отново за гласуване с машини.

Честни избори ще отмият в канавката две от партиите – БСП и ИТН, и със сигурност ще ударят по резултатите на ГЕРБ–СДС и ДПС – Ново начало. Онова, с което „броячите“ няма да могат да се справят, е висока избирателна активност и ефективни действия на МВР преди и в деня на вота. Първото зависи от гражданската позиция на избирателите, второто – от служебния премиер. Време е политическите машини за избори да бъдат разглобени и унищожени.