Страстите у нас утихват бързо. Театър „София“, Тютюневият град в Пловдив, детската болница, колчетата на „Графа“, „реставрацията“ на Ларгото, ремонтът на НДК, небостъргачът „Златен век“, „Апартаментгейт“… Всички те така възпаляваха обществото, все едно светът свършва. После светът, разбира се, не свършваше, просто се появяваше нещо ново, още по-възмутително. И страстите пак закипяваха като за последно.

Опитната власт знае това. Наводнения, избори, че и зима иде. Цените на газа са по-важни от архитектура, градска среда и културно наследство. Какви тук детски болници, какви каменни фасади на театри – това са просто дребнотемия.

Затова ми се иска днес, в Деня на София, да припомня още едно „дребнотемие“ – казуса със столичната Централна минерална баня. Да, и тук от известно време емоциите утихнаха, все пак ни предстоят четвъртите парламентарни избори за последните две години. Но хайде за разнообразие да се опитаме да проследим една буря още докато е само вятър, а не ураган – за да не се изненадваме за пореден път постфактум.

Да бъде баня

Дали Централната минерална баня да е баня, баня с музей, музей с баня, конферентен център с баня или едно нищо със статут на паметник от национално значение, е дебат, който продължава вече над 30 години (откак „съоръжението е спряло да изпълнява хигиенните си функции“, сиреч – затворили са го).

В края на 2018 г. споровете ескалираха с предстоящото решение на СОС да гласува изцяло премахване на банската функция в северното крило с двата големи басейна, останало нереконструирано при нанасянето на Музея за история на София в сградата. В резултат протестиращата срещу това решение група „Термално – нормално“ участва в дискусии, телевизионни предавания и обществени обсъждания, създаде мегапопулярния хаштаг #дабъдебаня и в крайна сметка успя да рестартира дебата.

Така в началото на 2020 г., по възлагане на столичното направление „Архитектура и градоустройство“, ОП „Софияплан“ започна подготовката на задание за концепция за развитие на северното и източното крило на сградата на Централната минерална баня. Екипът на общинското предприятие експериментира с нова форма на конкурс у нас: първо – отворена покана за концепция, селекция на три екипа, после – разработване на три концепции, публично представяне и обсъждане, и накрая – създаване на план за действие, в който под формата на доклад от „Софияплан“ се обобщават идеите от трите концепции, описват се следващите стъпки и процеси, възможностите и предизвикателствата, както и отговорните страни.

През април 2021 г. докладът е внесен за разглеждане в СОС, но към днешна дата все още не е обсъждан, още по-малко гласуван или приет. Нещо повече – на 4 май 2022 г. на заседание на СОС е предложено резултатите от отворената покана да бъдат анулирани, а с това – и осеммесечният труд на десетки експерти. Общинските съветници от управляващото мнозинство настояват Общината да се оттегли от ръководните си функции, като прехвърли върху частен инвеститор отговорността за избора на проектант и изпълнител на проекта.

Всичко това е нормално – все пак минаха 4 години от бурната реакция на хората, страстите замряха, експерименталните конкурсни процедури успокоиха гражданското общество, време е нещата да си дойдат „на мястото“. Ето затова реших да събера мнението на част от хората, които отделиха над година от живота си, за да създават процедури, проекти и доклади с надеждата Централната баня в София да бъде върната към нов живот по смислен начин.

ОП „Софияплан“

Интервю с арх. Даяна Николова, експерт по културно наследство в „Софияплан“

Обществените очаквания за съдбата на Централната минерална баня в София са огромни. Нещо повече, впечатленията са за отчетлив обществен консенсус – „Да бъде баня!“. През пролетта на 2020 г., в началото на пандемията от COVID-19, ОП „Софияплан“ се ангажира в дълъг, прозрачен и до голяма степен експериментален конкурсен процес за намиране на решение на казуса. Стъпките са подробно описани на специалния сайт на отворената покана, но можете ли накратко да ги обобщите и тук?

В началото на 2020 г. на ОП „Софияплан“ бе възложено планирането и воденето на процес, който да даде отговор на въпроса какво да се случи със северното и източното крило на Централната минерална баня в София. Нашето предложение беше да се проведе отворена покана за концепции за развитие на тази част от сградата – не архитектурен конкурс, а състезание на идеи, които да включват не само възможното рефункционализиране на тези части на Банята, но и извеждане на бизнес план и модел за управление, които да докажат устойчиво съществуване на предложеното.

Така през март 2020 г., след широко консултиране в рамките на Общината, представихме и публично заданието за разработване на концепциите и целия планиран процес. Целта на това представяне беше да запознаем заинтересованите страни, но и да получим обратна връзка. Дадохме време за въпроси и коментари, много от които залегнаха в заданието и според мен го направиха по-добро.

В средата на май стартира отворената покана, като желаещите разполагаха с месец и половина за подготовка на кандидатури. В началото на юли жури от 15 членове (експерти от всички области, за които се търсеше решение, както и представители на всички политически представени групи в Общинския съвет на Столичната община) извърши подробно оценяване на подадените материали и класира 3 от кандидатствалите 4 екипа да продължат разработките на концепциите си.

Екипите работиха неуморно от началото на август до началото на ноември, като в процеса се постарахме да им осигурим максимума от информация, с която разполага Общината, за да могат да подготвят концепциите си. В края на ноември трите екипа представиха финалните си работи в онлайн среда и сами разказаха за начина си на работа и за конкурентните предимства на предложенията си, а също така аргументираха бизнес плановете си.

Преди повече от година, на базата на събраните конкурсни предложения, „Софияплан“ изготви и внесе в СОС План за обновяването на Централната минерална баня. Какви бяха първоначалните действия, които трябваше да следват след внасянето на този план, и в какви срокове трябваше да се извършат те?

Доста са дейностите, които следва да започнат своевременно. Все пак бих откроила неотложното започване на финализиране на режимите за сградата и създаване на план за опазване и управление. Освен че тези дейности са дължими на тази толкова важна за София и страната недвижима културна ценност, планът за опазване и управление е инструмент, който гарантира яснота за всички заинтересовани страни относно възможните намеси по сградата и начина на нейното управление, а при евентуален избор на партньор концесионер е и задължително условие. На тази база може да се разработи и качествено и коректно задание за архитектурен конкурс, който да осигури най-добрия проект за предвидените нови намеси.

Не бива да се пренебрегва и групата действия, свързани с качественото функциониране на регионалния исторически музей, а именно осигуряването на фондохранилища – на първо време поне за експонатите, помещаващи се в момента в частите на сградата, които биха били ползвани от термалния център и не биха се събрали в наличните фондохранилища. Не без значение е и необходимостта от допълнителни експозиционни площи за музея, които също следва да се намерят. Предложили сме конкретно местоположение за тези нужди в доклада, което обаче не значи, че възможностите се изчерпват с това предложение. Струва ми се, че и на музея дължим доста, той непрестанно попада в неловката ситуация на обстрел между тезите да бъде ли баня, или не, а това не бива да са теми, които се противопоставят, дори и да делят една сграда.

Има ли опасност близо двегодишните усилия за архитектурен конкурсен процес да се обезсмислят с решението от 4 май 2022 г. на Комисията по градоустройство към СОС да се отложи гласуването на внесения още през 2021 г. План за обновяване на Централната минерална баня?

Надявам се, не. Има доста стъпки, които предхождат архитектурния конкурс, но въпреки това не смятам, че времето може да се „навакса“, ако пропуснем конкурса – или която и да е стъпка впрочем. Както са предложили и екипите, а ние сме се постарали да пренесем в максимална пълнота като идея и в доклада, това е комплексен процес, успехът на който се крепи на много и разнообразни действия в значителен период от време.

По отношение на самия архитектурен конкурс – освен средство за постигане на максимално качествен проект при ясни условия, това е и начин за широко включване на заинтересованите страни, на професионалната общност, а не бих подценила конкурса и като инструмент за образоване на широката публика. Това е задължителен процес за сграда от такъв ранг и с такива качества. В допълнение, архитектурният конкурс за този случай е наистина задължителен, но е само един от елементите за реализиране на концепцията.

Ключов въпрос, който блокира решението от години, е въпросът за концесионера на бъдещия термален център „Централна минерална баня“. Заинтересовани инвеститори и концесионери липсват – както за Централната баня, така и, оказа се, за ремонтираната с общински средства между 2018 и 2020 г. Минерална баня в Банкя. Има ли разминаване между обществения и частния интерес в случая?

Надявам се, че не е така. Може би липсва достатъчна и достатъчно добра комуникация на обществения интерес пред потенциални частни инвеститори. Един от механизмите за преодоляване на коментираните като неизгодни предходни концесионни процедури е поемането на значителна част от разходите по реконструкция, реставрация и ремонт на сградата от Общината.

В процеса на консултации се изясни, че не бива концесията да се фиксира като единствен начин на партньорство – именно поради тази причина и в доклада е посочено, че това следва да се определи след пазарно проучване с потенциални партньори. Възможен е избор на партньор с договор за управление, а мнозина застъпват тезата за общинско управление на този ресурс.

Та, връщайки се на въпроса – не, не мисля че има разминаване между частни и обществени интереси, а по-скоро липсва добра комуникация. Въпросите, свързани с Банята, са тежки и сложни – това е разговор, започнал още през 70-те, – но те няма да се изпарят, ако не говорим за тях и не правим съответните избори, зад които да заставаме.

Екип „Софийски терми“

Концепция с 93,80 точки оценка на първия етап от конкурсната процедура, архитекти Слава Савова и Мая Шопова

Слава Савова:

Проектът ни предлага възстановяване на социалната роля на сградата като посредник между хората и водата. Предлагаме три подхода за опазване: изявена реставрация, чрез която се пресъздава и реинтерпретира първоначалният вид на сградата; минимална намеса, в която се запазват историческите напластявания; и палимпсест – контрастна творческа намеса, която свързва функции на банята и музея. Тези подходи се прилагат върху различни части от сградата и са свързани с историята на нейната трансформация.

Отговор на въпроса защо се правят опити за анулиране на резултатите от отворената покана трябва да получим от главния архитект на града и от вносителя на това предложение – председателя на Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика. Настоящият План за обновяване се базира на работата на над 30 експерти от различни държави, а работата ни беше подпомогната от множество специалисти от „Софияплан“, НАГ, РИМ, НИНКН, Държавен архив – София, Фонд на фондовете и редица браншови организации – един чудесен пример за изготвянето на стратегически проучвания в бъдеще. Процесът беше изключително прозрачен, съпътстван с публични презентации и обсъждания.

Нашият екип работи върху концепцията си от края на март до края на ноември – осем месеца. Вложените усилия, ресурси и интелектуален труд са значителни и не виждаме причина настоящият план да бъде отменен. Напротив, следващата стъпка трябва да следва предписанията му, а именно провеждането на международен архитектурен конкурс, организиран от Столичната община. А изготвянето на задание за конкурса трябва да бъде поверено на утвърдени специалисти и да е съпътствано с обществени обсъждания. Чак тогава може да говорим за избор на потенциален инвеститор, който трябва да се съобрази с най-доброто проектно предложение за града. На заседанието на 4 май обаче беше предложено тъкмо обратното – приоритетен избор на концесионер. Нещо, което не можем да подкрепим.

Екип Kengo Kuma & Associates и „Ямазаки плюс Иванова Архитектс“

Концепция с 82,68 точки оценка на първия етап от конкурсната процедура, архитекти Минору Йокоо, Томохиро Мацунага (Kengo Kuma & Associates), Йоши Ямазаки, Надя Иванова („Ямазаки плюс Иванова Архитектс“), Цветомир Ценков, Георги Цапков

Надя Иванова:

Отворената покана беше един фарс, отлагане на вземането на решение на СО по казуса с Централната минерална баня. В условията за участие беше ясно обявено, че Общината не поема никакъв ангажимент за развитието на тази инициатива. Много жалко, но участвахме само за да вкараме темата във фокуса и най-после да се спре с безкрайните увъртания относно съдбата на сградата и минералната вода. Провеждането на отворена покана не е единственото грешно решение на СО по отношение на ресурса от сгради и минерални извори в София, а поредната грешна и безсмислена стъпка. Остава загадката защо СО толкова силно се съпротивлява да възстанови минералните бани на София!

Екип „Историческа баня“

Концепция със 70,63 точки оценка на първия етап от конкурсната процедура, архитекти Веселин Алексиев, Елица Димитрова, Надежда Сучева

Иво Анев, икономист:

Проектът на „Историческа баня“ представлява бизнес план и модел, социологически, урбанистичен и архитектурен анализ, както и анализ и концепция за оползотворяване на минералните води. Той е фокусиран около устойчивото развитие на Централната минерална баня като символ на културата за ползване на минерална вода в града. Устойчивостта е най-важна за нашата концепция. Тя се постига чрез реставрация и модернизация на функцията на банята, което е съобразено със съществуващите реалности във и около сградата. За нас възстановяването не е достатъчно, необходимо e дългосрочно и устойчиво решение за бъдещето на сградата и водата.

Заглавна снимка: © Ан Фам