Светът се променя с бясна скорост. Професиите, в които ще се развиват поколенията, започващи днес образователния си път, все още не са измислени. Подготвена ли е нашата образователна система, за да отговори на тези предизвикателства? Какво може и трябва да се промени? А как? Веднъж месечно в тази рубрика на Донка Дойчева-Попова ще говорим за промяната – такава, каквато искаме да я видим, за добрите примери и за посоките, в които може би е добре да обърне поглед българската образователна система.
Изпитването като опит за унижение и оценката като наказание – това трябва да се промени спешно. Защото колкото и умни реформи да измислим и да приложим, ако има повече човечност, образователната ни система ще се гордее с много по-добри резултати. От Донка Дойчева-Попова.
Колко често успехът в училище не е въпрос само и единствено на лични заложби, а и на начина, по който се държат учителите с детето? Много по-често, отколкото си мислим. Защо е важно как общуваме с децата и какво трябва да се промени в тази посока в училище? От Донка Дойчева-Попова.
Ако достъпът на родителите до живота в училище се увеличи, децата ще имат много повече ползи. За съжаление обаче, табелата „Родителите дотук“ все още се вижда твърде често по вратите на образователните институции. От Донка Дойчева-Попова.
Когато целият свят е в телефона ни, може би е много по-важно да си зададем въпроса не какво учим, а как. Донка Дойчева-Попова тръгва по стъпките на ученето и как то се превръща в реално знание.
Първият текст от рубриката ни „Възможното образование“ е за традициите. Какво е „традиционно“ в нашата образователна система и защо традициите не бива да са пречка да погледнем към настоящето и бъдещето. От Донка Дойчева-Попова.